Петър Стоянов: Сами си направихме Съединението
В деня на Съединението Петър Стоянов - президент на Република България в интервала 1997-2002 година приказва извънредно в ефира на " Събуди се " пред Десислава Банова-Плевнелиева за значимите последствия от Съединението, каква би трябвало да е политиката на България по отношение на Русия през днешния ден, какво ни носи участието в НАТО и Европейски Съюз и кое е най-голямото знамение в живота му.
“Съединението и последвалата победа в Сръбско-българската война считам за най-великите дати в новата българска история. През последната година отдаваме задоволително внимание на Съединението, честваме го, само че ми се коства, че нашите прояви са по-скоро външни ”, разяснява президентът.
Според него не обръщаме такова внимание на извънредно значимите последствия от Съединението. “То усилва площта на България от 63 хиляди кв. км на 96 хиляди кв. км ”.
“След Съединението България влиза в 5 войни. В резултат на тези стотици хиляди жертви и осакатени българи ние усилваме площта си с още 15 хиляди кв. км. Тоест Съединението, без да пукне нито една пушка и без да даде нито една жертва, прави по този начин, че България усилва своята територия с една трета ”, разясни Стоянов.
“Това е доста значимо от икономическа, стопанска позиция и дори и по отношение на армия. България след Съединението става най-значителния фактор на Балканския полуостров ”, сподели той. По думите му за първи път сме във фокуса на публичното внимание във Европа към този момент като индивид на историята, а не като обект.
“В навечерието на Първата международна война даже Чърчил споделя, че присъединението на България към англо-френския блок е по-важно от това на Сърбия и Гърция взети дружно ”, споделя президентът.
По думите му друга значима последица след Съединението е новото самочувствие на българите. “Дотогава все чакаме някой да ни освободи. Парадигмата е по какъв начин съветска кръв и съветска пот ще избавят от злочестина наший падналия жанр. За първи път си споделяме, че можем сами ”.
“Сами си направихме Съединението, сами се мобилизирахме в Сръбско-българската война и победихме, което е знамение невиждано ”, счита Стоянов.
“Съединението и последвалата победа в Сръбско-българската война считам за най-великите дати в новата българска история. През последната година отдаваме задоволително внимание на Съединението, честваме го, само че ми се коства, че нашите прояви са по-скоро външни ”, разяснява президентът.
Според него не обръщаме такова внимание на извънредно значимите последствия от Съединението. “То усилва площта на България от 63 хиляди кв. км на 96 хиляди кв. км ”.
“След Съединението България влиза в 5 войни. В резултат на тези стотици хиляди жертви и осакатени българи ние усилваме площта си с още 15 хиляди кв. км. Тоест Съединението, без да пукне нито една пушка и без да даде нито една жертва, прави по този начин, че България усилва своята територия с една трета ”, разясни Стоянов.
“Това е доста значимо от икономическа, стопанска позиция и дори и по отношение на армия. България след Съединението става най-значителния фактор на Балканския полуостров ”, сподели той. По думите му за първи път сме във фокуса на публичното внимание във Европа към този момент като индивид на историята, а не като обект.
“В навечерието на Първата международна война даже Чърчил споделя, че присъединението на България към англо-френския блок е по-важно от това на Сърбия и Гърция взети дружно ”, споделя президентът.
По думите му друга значима последица след Съединението е новото самочувствие на българите. “Дотогава все чакаме някой да ни освободи. Парадигмата е по какъв начин съветска кръв и съветска пот ще избавят от злочестина наший падналия жанр. За първи път си споделяме, че можем сами ”.
“Сами си направихме Съединението, сами се мобилизирахме в Сръбско-българската война и победихме, което е знамение невиждано ”, счита Стоянов.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ