Петър Стоянов: Не оценяваме важните последици от Съединението
В деня на Съединението Петър Стоянов - президент на Република България в интервала 1997-2002 година приказва за значимите последствия от Съединението, каква би трябвало да е политиката на България по отношение на Русия през днешния ден, какво ни носи участието в НАТО и Европейски Съюз и кое е най-голямото знамение в живота му.
„ Съединението и последвалата победа в Сръбско-българската война считам за най-великите дати в новата българска история. През последната година отдаваме задоволително внимание на Съединението, честваме го, само че ми се коства, че нашите прояви са по-скоро външни ", разяснява президентът.
Според него не оценяваме значимите последствия от Съединението на Княжество България и Източна Румелия. То усилва площта на България от 63 хиляди кв. км на 96 хиляди кв. км.
„ След Съединението България влиза в 5 войни. В резултат на тези стотици хиляди жертви и осакатени българи ние усилваме площта си с още 15 хиляди кв. км. Т.е. Съединението, без да пукне нито една пушка и без да даде нито една жертва, прави по този начин, че България усилва своята територия с 1/3 ", разясни Стоянов.
След Съединението става най-значителния фактор на Балканския полуостров. За първи път България влиза във фокуса на публичното внимание в Европа към този момент като индивид на историята, а не като обект. „ Това е доста значимо от икономическа, стопанска позиция и дори и по отношение на армия. В навечерието на Първата международна война даже Чърчил споделя, че присъединението на България към англо-френския блок е по-важно от това на Сърбия и Гърция взети дружно. "
Друга значима последица след Съединението е новото самочувствие на българите. „ До тогава все чакаме някой да ни освободи. Парадигмата е по какъв начин съветска кръв и съветска пот ще избавят от злочестина наший падналия жанр. За първи път си споделяме, че можем сами. Сами си направихме Съединението, сами се мобилизирахме в Сръбско-българската война и победихме, което е знамение невиждано ", счита Стоянов.
„ Съединението и последвалата победа в Сръбско-българската война считам за най-великите дати в новата българска история. През последната година отдаваме задоволително внимание на Съединението, честваме го, само че ми се коства, че нашите прояви са по-скоро външни ", разяснява президентът.
Според него не оценяваме значимите последствия от Съединението на Княжество България и Източна Румелия. То усилва площта на България от 63 хиляди кв. км на 96 хиляди кв. км.
„ След Съединението България влиза в 5 войни. В резултат на тези стотици хиляди жертви и осакатени българи ние усилваме площта си с още 15 хиляди кв. км. Т.е. Съединението, без да пукне нито една пушка и без да даде нито една жертва, прави по този начин, че България усилва своята територия с 1/3 ", разясни Стоянов.
След Съединението става най-значителния фактор на Балканския полуостров. За първи път България влиза във фокуса на публичното внимание в Европа към този момент като индивид на историята, а не като обект. „ Това е доста значимо от икономическа, стопанска позиция и дори и по отношение на армия. В навечерието на Първата международна война даже Чърчил споделя, че присъединението на България към англо-френския блок е по-важно от това на Сърбия и Гърция взети дружно. "
Друга значима последица след Съединението е новото самочувствие на българите. „ До тогава все чакаме някой да ни освободи. Парадигмата е по какъв начин съветска кръв и съветска пот ще избавят от злочестина наший падналия жанр. За първи път си споделяме, че можем сами. Сами си направихме Съединението, сами се мобилизирахме в Сръбско-българската война и победихме, което е знамение невиждано ", счита Стоянов.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ