В деня на Съединението на България неизменно звучи една от

В деня на Съединението на България непроменяемо звучи една от знаковите песни на последните десетилетия на XIX век – в действителност героично за България време.  " Шуми Марица "  пеят българските опълченци, сражавайки се в Руско-турската освободителна война (1878 г.). По-късно тя повдига войнския дух и съпътства триумфите на армията ни по бойните полета на последвалите Балкански войни.

" Български рожби, целия свят ни гледа. Хай, към победа славна да вървим!

Марш, марш, с генерала наш! В пердах да летим, зложелател да победим! Напред! "

Текстът на първия вид е от Никола Живков, образован деятел, журналист, създател на учебници, основател на първата детска градина у нас, същински възрожденец. След Съединението на България през 1885 година, " Шуми Марица ", само че към този момент по текст на Иван Вазов, става химн на България и публично извършва тази роля до 1948 година

Най-разпространените сведения за произхода на мелодията ни връщат към средата на XIX век, когато след разгрома на революцията в Австро-Унгария (1848) огромна група унгарци, в това число и Лайош Кошут, се заселват в Шумен. Сред тях е музикантът Мѝхай Шàфран, основател на първия български оркестър от европейски вид. Една от известните мелодии, които този оркестър извършва, превърната в ария с български текст, по-късно става основа за музиката на " Шуми Марица ".

Вариантът, който през днешния ден е прочут, е в обработка на известния наш композитор Александър Танев. 

Неправилно считана за един от знаците на монархическото ръководство, песента известно време даже е неразрешена за осъществяване.

След политическите промени през 1989 година още веднъж заема своето място измежду патриотичните маршове и непроменяемо звучи на националните ни празници.