В Деня на независимостта на България ви срещаме с една

В Деня на независимостта на България ви срещаме с една самостоятелна персона, която с голям гений, придирчивост и и дисциплинираност стига да международните оперни подиуми – оперната прима Райна Кабаиванска.

За цената на славата, силата да си самостоятелен и дебюта на сцената – едно друго изявление на Райна Кабаиванска пред Диана Любенова в предаването „ Тази събота” по bTV :

– Г-жо Кабаиванска, за мен е изключителна чест да ви срещна, изключително на този ден – през днешния ден честваме Независимостта на България. Честит празник!

– Честито и на България. За мен независимостта е най-важното нещо в живота. Това е моят девиз – да си самостоятелен.

– Вие сте родена в царска България. В детството ви по какъв начин се честваше Независимостта на България?

– Аз нямам мемоари, да ви кажа право, и отпреди 20 години, а да имам мемоари отпреди 80 е невероятно.

– А по време на социализма? Чувствахте ли се подвластна от това време?

–Аз не се усещах подвластна, само че се усещах потисната, което е още по-страшно. Чувствах се следена, да не кажа, след това, когато отпътувах – шпионирана, и от двете страни. Аз първоначално пътувах с червен паспорт и аленият паспорт незабавно слагаше вниманието върху твоята персона. В Италия незабавно ми бяха прилепили да вземем за пример един шеф от полицията. Аз ходех дружно с него след мен на уроци при моята учителка. Една вечер влиза дружно с мен, желае да ме прегърне, обаче нали аз съм балканско чадо, без значение, и доста грубо му забих един пестник. И популярност богу, че моята реакция беше такава, тъй като той по този начин се стресна и се изплаши, че повече не го видях в живота си. Но по този начин не стана да вземем за пример в Ню Йорк. Когато дойдох за първи път да пея в „ Метрополитън”, американците ми сложиха двама луксозни сътрудници от ФБР – единият отдясно, другият отляво. Така че аз гордо се разхождах по метрото с двамата сътрудници, влизах да си закупувам българско сирене по магазините и те стоят и ме гледат. Слава богу, че не продължи доста. Разбраха, че моята шпионска работа в края на краищата беше единствено едно пеене.

–А по кое време се почувствахте самостоятелна и мъчно ли се отстоява това?

–Аз постоянно съм била самостоятелна. Много неприятен темперамент.

– Напускането на България или връщането ви беше по-трудно?

– Напускането беше доста цялостно с фантазии, тъй като през 1958 година напуснах след завършването на Консерваторията. Тогава беше нещо необикновено да отидеш в Италия. С ходатайства, несъмнено, с доста познанства, както всичко става. Отидох при Вълко Червенков и му споделям: Аз имам стипендия за Съветския съюз, но желая да отида в Италия. Той много се почуди, само че несъмнено беше доста изтощен, тъй като към този момент беше в края на работния ден и ми сподели с огромен размах: Хайде, отивай.

Снимка: btvnovinite.bg

– Кой откри първи Вашия гений?

– Това сякаш беше в гимназията, при госпожа Найденова, учителката по музика, която ме взе в хора на учебното заведение и аз си пеех солата, само че постоянно съм свирила и на пиано, тъй че имах някакъв музикален подарък.

– А какъв брой са значими първите 7 години?

– Първите 7 години са в действителност доста значими – фамилията е нещо доста значимо, това ти дава корените, дава ти основата на живота и аз не скърбя, че моята майка да вземем за пример ме възпитаваше с плесници от време на време, доста строго. Възпитанието тогава не беше толкоз: Какво искаш, детенце? Харесва ли ти това, харесва ли ти това, както са в този момент нашите отрочета и внучета.

– С какво си спомняте Вашия дебют на „ Ла Скала” – чувството, страстта, терзанието, страхът?

– Моят дебют в „ Скала” беше случайност. Аз се явих на състезанието за млади артисти, моята популярна учителка сподели: Ти си луда, там би трябвало ходатайства, познанства. Аз споделих: Абе, аз ще се опитам. Отивам, пея пред комисията, става един възрастен човек и споделя: Това момиче след 2 месеца ще пее в „ Скалата”. Това беше маестро Вото, един огромен диригент. Даде ми едни ноти в ръцете: Пей в този момент!. Аз си ги изпях много обичайно и той сподели: Ти след 1 месец ще пееш в „ Скалата”, в този момент незабавно да се приготвяш доста добре. На мен не ми беше доста ясно какво значи това. Това беше една роля в операта „ Беатриче ди Тенда” от Белини с дебюта на Джоан Съдърланд в „ Скалата”, тъй че беше огромно събитие, тъй като тя към този момент беше доста фамозна, огромна певица. Аз пътувах още с травмаи, таксито за мен беше някакъв колосален разкош, живеех в една дребна стая чартърен, отидох да пея в „ Скалата”. За мен беше обикновено да пея, да ми дадат сцена, да ми сложат костюм, да ми сложат перука и аз бях в моите води.

След като свършва това първо зрелище в „ Скалата”, аз бях сам-сама, нямах никого там. Чука се на вратата, влиза един доста грациозен мъж и споделя: Аз съм представителят на „ Метрополитън Опера” в Италия. Бихте ли желали да пеете в „ Метрополитън Опера?. Аз споделям: Да, на драго сърце. Така ли? Хайде да се срещнем на следващия ден за обед? Разбира се, на драго сърце. Чука се отново на вратата, влиза различен грациозен мъж: Аз съм представителят на „ Ковънт Гардън”. Бихте ли желали да пеете в „ Ковънт Гардън”? Ами да, за какво не? Ами тогава хайде да се срещнем на следващия ден на обед. Аз към този момент имах среща за на следващия ден на обед. Ами тогава на следващия ден вечер да се срещнем. Но несъмнено, на драго сърце. И на другия ден аз имах двата контракта. Даже доста бързо отидох, след месец може би, да пея в „ Ковънт Гардън” „ Отело” в най-големите светила, само че аз не си давах сметка.

Снимка: btvnovinite.bg

– Постоянно казвате: Не си давах сметка. Кога си дадохте сметка какво се случва, по кое време осъзнахте, че в действителност сбъдвате фантазията си?

– Мечтите не престават цялостен живот. Аз не осъзнавах, че се осъществявам, аз непрестанно се осъществявам. Аз съм човек без минало, не се връщам към предишното.

– Знам, че сте имали невероятни срещи във Вашия живот. Една от тези срещи е с Мария Калас. Имали сте опция да работите под нейна постановка. Какво научихте от нея, „ откраднахте” ли нещо от нея?

– Аз съм „ крала” от нея постоянно, тъй като тя беше моят кумир. Когато се срещнах с нея, тя към този момент беше в, по какъв начин да кажа, замиране на кариерата. Беше си изгубила гласа. Тя беше жена с един необикновен инстинкт към пеенето, това е най-перфектната певица, която може да си визиите. Когато тя загуби театъра, загуби музиката, беше просто като едно дете в мъгла. Не живееше повече. Тя просто си умря, тъй като не пееше повече.

– Другата доста значима среща в живота Ви е с Лучано Павароти. Били сте близки освен тъй като сте пели дружно, а тъй като сте живели дружно в Модена. Каква е тази история с пирончетата, които той събира като талисмани?

– Джобовете му постоянно са цялостни с пирони, само че пиронът би трябвало да специфичен – не прав, а килнат, с цел да носи благополучие. И като види някой крив гвоздей, се хвърляше и го взимаше.

– Кога за последно се видяхте с него и какво си казахте?

– Лучано беше доста болен и аз знаех това. Вече беше на количка, не можеше да се движи. Тогава взех решение да му оказа помощ. А на един артист по какъв начин се оказва помощ? Отидохме при него с моите най-хубави възпитаници и му пяхме. Аз му споделих тогава: Лучано, ние през ноември би трябвало да създадем концерт в теб, хайде малко да се разпеем дружно. Седнахме на пианото и аз започнах. И той стартира да пее с мен от количката. После когато умря – ние към този момент знаехме, че няма избавление от тази болест, неговото семейство ме предложения да пея „ Аве Мария”. Беше много мъчително да си поема мирис при тази претъпкана катедрала, само че най-важното – пред него. Когато свърши „ Аве Мария”, просто се разридах.

– Как се пее със свито сърце?

– Със свито сърце може да се пее въпреки всичко, тъй като контролираш нещо, само че със свито гърло не може да се пее. А свитото гърло идва незабавно от страстта.

– Сега Ви следва нещо доста хубаво и прелестно и, несъмнено, за всички Ваши фенове в България. На 29 септември ще се насладим на церемония концерта на Вашите ученици в Софийската опера и балета, а на 1 октомври в Бургаската опера. Как избирате учениците?

– Преди всичко сякаш като човек – да видя, че е едно положително дете, възпитано дете. Нахалниците постоянно се виждат и се демонстрират, тъй че имам доста хубава връзка с моите възпитаници.

– Знам, че пътувате по света, с цел да ги подкрепяте от първия ред.

– Но аз съм и доста буйна, тъй като непрестанно им върша знаци и те се смущават: „ Отваряй гърлото!”, „ Закривай!”, „ Надолу дишането”. Ние си имаме писменост.

– Има ли някаква разлика сред майсторския клас към Нов български университет, който Вие вършиме, и другите Ви майсторски класове по света?

–Започва да се обрисува към този момент един интернационален кръг, който се върти нашият клас в София, моят клас в Модена, моят клас в Академия „ Киджана” в Сиена и това към този момент прави нещо като школа, както споделя моят другар Георги Текев, който с такава огромна любов прави този майсторски клас, че към този момент продължаваме 18 години. Да ви кажа право, в този момент към този момент във всеки огромен спектакъл пее човек, който е минал през тази школа.

– Ще се роди ли втора Райна Кабаиванска? Виждате ли я някъде измежду тези ученици?

О, не желая да я виждам, никога, всеки за себе си. Слава богу, в изкуството няма двойници.