Младите будители: Спасителят на родопската теснолинейка
В Деня на националните будители ще ви разкажем за един млад мъж, който съумя да сплоти хиляди в името на една идея - разпространение на единствената в страната теснолинейка като туристическа атракция и запознаване на хората с нейната забележителна история.
Кристиан Ваклинов е ръководител на съдружие “За родопската теснолинейка “. Заедно със съидейници той съумя да сътвори музей на теснолинейката във възобновената от тях гара " Цепина ".
Именно поради това тази година младият мъж беше номиниран за „ Будител на годината “ в състезанието на БНР.
Любовта на Кристиан към теснолинейката пламва още до момента в който е възпитаник. Тогава към момента пътувал единствено за наслаждение, до момента в който през 2012-та година не бил спрян вечерният трен от Добринище към Септември, с който десетки хора се прибирали от работа.
" Пред очите ми - аз като екскурзиант, възпитаник - виждам по какъв начин хора оставаха в Разлог и Банско на гарите да спят на дървeните пейки, тъй като свършват работа в 5-6 ч. вечерта, а влакът им по селата е чак сутинта в 7 " - спомня си Кристиан Ваклинов.
Кристиан почнал да написа писма до институциите и в последна сметка, с помощта на неговата непримиримост, година по-късно вечерният трен още веднъж потегля. Младият мъж обаче желал да възпламени интереса към теснолинейката на хора от цялата страна.
" Имаше потребност българското общество, хората надалеч от линията, да чуят за нея и да я припознаем като забележителност " - споделя Кристиан - " Защото при започване на цялата ми активност за българите, които са чули нещо за нея, мнението беше - някакъв муден трен, който взима 125 км за цели 5 часа. "
Започват да се провеждат разнообразни атракционни пътувания.По-късно се ражда концепцията за основаване на музей на родопската теснолинейка в порутената тогава гара " Цепина ". Кристиан, дружно с негови другари, вземат решение да възстановят постройката напълно на доброволни начала.
" Така стартира това премеждие което продължи две години и в което се включиха десетки хора " - спомня си той.
Така гара " Цепина " от 3-и септември 2017-та година става Музей на родопската теснолинейка.
" Стотици фотоси, предмети, документи, които демонстрират образно историята, размера транспорти, първата копка, строителството на линията " - изяснява Кристиан
След всичко свършено през годините през днешния ден споменаването на теснолинейката неизбежно се свързва и с името на Кристиан. А той споделя:
" Някои споделят, че теснолинейката не може без мен - това не знам. Но аз не мога без нея - това го осъзнах към този момент 10 години. "
А доказателството, че напъните на Кристиан и неговите съидейници са си коствали, са хилядите пасажери, опознали едно от най-живописните кътчета на България точно с теснолинейката.
Репортаж: Таня Матева/Антон Марчев
Кристиан Ваклинов е ръководител на съдружие “За родопската теснолинейка “. Заедно със съидейници той съумя да сътвори музей на теснолинейката във възобновената от тях гара " Цепина ".
Именно поради това тази година младият мъж беше номиниран за „ Будител на годината “ в състезанието на БНР.
Любовта на Кристиан към теснолинейката пламва още до момента в който е възпитаник. Тогава към момента пътувал единствено за наслаждение, до момента в който през 2012-та година не бил спрян вечерният трен от Добринище към Септември, с който десетки хора се прибирали от работа.
" Пред очите ми - аз като екскурзиант, възпитаник - виждам по какъв начин хора оставаха в Разлог и Банско на гарите да спят на дървeните пейки, тъй като свършват работа в 5-6 ч. вечерта, а влакът им по селата е чак сутинта в 7 " - спомня си Кристиан Ваклинов.
Кристиан почнал да написа писма до институциите и в последна сметка, с помощта на неговата непримиримост, година по-късно вечерният трен още веднъж потегля. Младият мъж обаче желал да възпламени интереса към теснолинейката на хора от цялата страна.
" Имаше потребност българското общество, хората надалеч от линията, да чуят за нея и да я припознаем като забележителност " - споделя Кристиан - " Защото при започване на цялата ми активност за българите, които са чули нещо за нея, мнението беше - някакъв муден трен, който взима 125 км за цели 5 часа. "
Започват да се провеждат разнообразни атракционни пътувания.По-късно се ражда концепцията за основаване на музей на родопската теснолинейка в порутената тогава гара " Цепина ". Кристиан, дружно с негови другари, вземат решение да възстановят постройката напълно на доброволни начала.
" Така стартира това премеждие което продължи две години и в което се включиха десетки хора " - спомня си той.
Така гара " Цепина " от 3-и септември 2017-та година става Музей на родопската теснолинейка.
" Стотици фотоси, предмети, документи, които демонстрират образно историята, размера транспорти, първата копка, строителството на линията " - изяснява Кристиан
След всичко свършено през годините през днешния ден споменаването на теснолинейката неизбежно се свързва и с името на Кристиан. А той споделя:
" Някои споделят, че теснолинейката не може без мен - това не знам. Но аз не мога без нея - това го осъзнах към този момент 10 години. "
А доказателството, че напъните на Кристиан и неговите съидейници са си коствали, са хилядите пасажери, опознали едно от най-живописните кътчета на България точно с теснолинейката.
Репортаж: Таня Матева/Антон Марчев
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ