Разказ за будители: Националната библиотека представя Петър Берон и Иван Вазов
В Деня на националните будители Националната библиотека " Св. св. Кирил и Методий " показва галерия, отдадена на именитите персони от нашето минало - Петър Берон и Иван Вазов.
" Показваме произведения на един от най-видните ни възрожденци, доктор Петър Берон. За първи път демонстрираме космобиографичния атлас, квалифициран през 1859 година в Мюнхен. Д-р Петър Берон работи с художника Николай Павлович. Година по-късно, в Крайова, е квалифициран и отпечатан метеорологичният атлас ", съобщи особено за предаването доцент доктор Красимира Александрова, шеф на Националната библиотека. По думите ѝ това са неповторими издания, до които читателите и гостите на библиотеката ще имат опция да се допрян.
Доц. Александрова означи, че с изключение на двата атласа на доктор Петър Берон, ще може да бъде забелязана и " Панепистемията " на учения - фундаментален труд, който Берон издава на френски език в седем тома в Париж. " Тази книга показва възгледите на доктор Петър Берон за натурфилософията. С това издание той намира своето съществено място в редиците на откривателите ", разясни доцент Александрова.
Тя сподели, че в изложбата, отдадена на Петър Берон, несъмнено, ще намерят място и седемте издания на " Рибния буквар ".
По мотив 170-та годишнина от рождението на патриарха на българската литература, Иван Вазов, Националната библиотека показва и две първокласни издания на романа " Под игото " - фототипно и. Като поклон към младата публика, Националната библиотека е подготвила цифровизирано копие на романа, дружно с истинските илюстрации.
" Изданието от 1894 година е единството издание с илюстрации, които могат да бъдат прегледани към момента в библиотеката. Те са качени и в цифровото копие на " Под игото ". Любопитна детайлност, обвързвана с историята на ромата, е, че той се появява за първи път на британски език през 1893 година и по-късно се появява и на български език ", описа доцент Александрова. Тя добави, че илюстрациите към романа са изключителни по своята същина, защото те са готови от художниците Иван Мърквичка, Антони Пьотровски, Йозеф Обербауер, Антон Митов. " За да се приготвят сцените, са взели участие артисти от спектакъл " Сълза и смях ", като Вазов е вземал интензивно присъединяване в подготовката на процеса ", показа още Красимира Александрова.
През 1922 година Министърът на националното просвещение Стоян Омарчевски внася предложение към Министерския съвет за установяване на 1 ноември като Ден на националните будители. Инициативата е на група интелектуалци сред които е и Иван Вазов. А задачата - да се запази и продължи паметта за българските духовни учители, просветители и възрожденци, пред които се прекланя и до през днешния ден българският народ.
Цар Борис III подписва закона за въвеждането на Деня на националните будители на 3 февруари 1923 година В това време на остра рецесия на ценностни ориентири за българското общество, зазвучава тържествената разгласа, която гласи: „ Нека Денят на св. Йоан Рилски да се трансформира в Ден на националните будители, в празник на огромните българи, с цел да разсъни у младите здрав смисъл за съществуването и интерес към дейците на предишното ни “.
След дълго спиране в резултат на открития комунистически режим в страна, празникът е възобновен през 1992 година Идеята е на професор Петър Константинов, ръководител на Общонародното съдружие „ Мати Болгария “. От тогава до през днешния ден Денят на будителите напомня делото на българските просветители, книжовници и духовници, само че и ни споделя за историите на днешните будни хора, които работят за своята, само че и за нашата по-добра България.
" Показваме произведения на един от най-видните ни възрожденци, доктор Петър Берон. За първи път демонстрираме космобиографичния атлас, квалифициран през 1859 година в Мюнхен. Д-р Петър Берон работи с художника Николай Павлович. Година по-късно, в Крайова, е квалифициран и отпечатан метеорологичният атлас ", съобщи особено за предаването доцент доктор Красимира Александрова, шеф на Националната библиотека. По думите ѝ това са неповторими издания, до които читателите и гостите на библиотеката ще имат опция да се допрян.
Доц. Александрова означи, че с изключение на двата атласа на доктор Петър Берон, ще може да бъде забелязана и " Панепистемията " на учения - фундаментален труд, който Берон издава на френски език в седем тома в Париж. " Тази книга показва възгледите на доктор Петър Берон за натурфилософията. С това издание той намира своето съществено място в редиците на откривателите ", разясни доцент Александрова.
Тя сподели, че в изложбата, отдадена на Петър Берон, несъмнено, ще намерят място и седемте издания на " Рибния буквар ".
По мотив 170-та годишнина от рождението на патриарха на българската литература, Иван Вазов, Националната библиотека показва и две първокласни издания на романа " Под игото " - фототипно и. Като поклон към младата публика, Националната библиотека е подготвила цифровизирано копие на романа, дружно с истинските илюстрации.
" Изданието от 1894 година е единството издание с илюстрации, които могат да бъдат прегледани към момента в библиотеката. Те са качени и в цифровото копие на " Под игото ". Любопитна детайлност, обвързвана с историята на ромата, е, че той се появява за първи път на британски език през 1893 година и по-късно се появява и на български език ", описа доцент Александрова. Тя добави, че илюстрациите към романа са изключителни по своята същина, защото те са готови от художниците Иван Мърквичка, Антони Пьотровски, Йозеф Обербауер, Антон Митов. " За да се приготвят сцените, са взели участие артисти от спектакъл " Сълза и смях ", като Вазов е вземал интензивно присъединяване в подготовката на процеса ", показа още Красимира Александрова.
През 1922 година Министърът на националното просвещение Стоян Омарчевски внася предложение към Министерския съвет за установяване на 1 ноември като Ден на националните будители. Инициативата е на група интелектуалци сред които е и Иван Вазов. А задачата - да се запази и продължи паметта за българските духовни учители, просветители и възрожденци, пред които се прекланя и до през днешния ден българският народ.
Цар Борис III подписва закона за въвеждането на Деня на националните будители на 3 февруари 1923 година В това време на остра рецесия на ценностни ориентири за българското общество, зазвучава тържествената разгласа, която гласи: „ Нека Денят на св. Йоан Рилски да се трансформира в Ден на националните будители, в празник на огромните българи, с цел да разсъни у младите здрав смисъл за съществуването и интерес към дейците на предишното ни “.
След дълго спиране в резултат на открития комунистически режим в страна, празникът е възобновен през 1992 година Идеята е на професор Петър Константинов, ръководител на Общонародното съдружие „ Мати Болгария “. От тогава до през днешния ден Денят на будителите напомня делото на българските просветители, книжовници и духовници, само че и ни споделя за историите на днешните будни хора, които работят за своята, само че и за нашата по-добра България.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ