В деня на катастрофата 12-годишната Сияна пътувала с баба си

В деня на злополуката 12-годишната Сияна пътувала с баба си и дядо си, с цел да изпрати подарък на болно дете. Това разказва бащата на починалото в произшествието момиче Николай Попов в профила си във Фейсбук. Той насочва и апел цяла България да се събере в неделя 13 ч. на Цветница пред храм-паметника " Св. Александър Невски в София ".

Войната по пътищата

Катастрофа провокира километрично запушване на Автомагистрала " Хемус " към Варна (видео)След гибелта на Сияна: Митов разпореди цялостна инспекция на рисковите пътни сектори в страната5 момчета са откарани в болница, откакто колата им падна в река в Смолян

" Сияна беше дете с задача на тази черна земя. Да твори положително! Спасяваше животни, хранеше бездомни, искаше да помогне на всяко дете в неволя! Картата и за храна в стола на учебното заведение постоянно свършваше доста бързо. Мечтая още веднъж да ми се обади с молба да и заредя парички, тъй като ги е похарчила да купи на съучениците си сандвич, сокче, шоколад... Не ѝ се карах ", написа бащата и продължава:

Освен да рисува картини, за които мечтаеше да продава и да подарява на заболели деца, Сияна правеше дребни красиви гривни от мъниста. Беше си направила страница и влагаше доста обич в това. Насърчавах я! И аз, и майка ѝ! Все отново постоянно я учихме да е добра, не че имаше потребност... Тя беше Ангел на земята. Казваше, че събира парички! Продаваше ги по 5 лева, може би ѝ оставаше левче... С една част от тях да си купи нови материали. А с останалите да оказва помощ на заболели и небогати деца. Така и си отиде, правейки положително....

Николай Попов изяснява, че във съдбовния ден Сияна имала значима поръчка - да изпрати подарък от нейните гривни на болно дете неработоспособен, което не върви на учебно заведение, а учи от у дома.

" Вълнувала се от няколко дни. Било е значимо да свърши това. Дядо ѝ, който се прибира от работа в пожарната, не можеше да ѝ откаже. Той живееше за нея... Качва се на колата. Сяда зад кормилото. Сияна зад него, баба ѝ до нея на задната седалка, да я пази. Така бдят над нея от бебе. Всички поставят коланите. Дядо е прецизен лидер и доста деликатен, въпреки всичко избавя хора на пътя. Бях спокоен, когато се вози с него... ", споделя още бащата.

Тръгват към Луковит. Изпращат значимата пратка и потеглят още веднъж към Телиш. За да са дружно, само че уви, няма да бъдем в никакъв случай с нея дружно на този свят. Летящ с гневна скорост камион се доближава към тях със зигзагообразни придвижвания. Дядо ѝ стопира и отбива, да е карал с 40-50 км/ч. С смут чака чудовището да ги връхлети. Размазва ги безусловно. Сияна е с натрошен череп и размазано лице. Това красиво лице с благ сини очи. Няма да го видя в никакъв случай към този момент. Хора идват на помощ. Водачът на тира не слиза. Почват да им оказват помощ. Лекар стопира на пътя и държи кървящата главичка на рожбата ми. Благодаря му! Линейките идват, не знам по кое време, не е било бързо. Сияна потегля с баба си към болничното заведение. " Дишай, дишай ", диша до входа и там душата и отлита към небето. За дядо ѝ се борят сътрудниците му, първоначално е в схващане, желае да почине. Моли ги за черните чували, в които са слагали телата на всички жертви на този шибан път. Разбрал е, че Сияна, неговото слънце, е потърпевша тежко. В това време майка ѝ ми звъни, не може да ми каже какво е станало. Само разбирам, че Сияна е зле и пътува към болница. Сутринта си споделих благополучен съм, че сме живи и здрави. Умрях... Така загивам всеки ден по няколко пъти на минута. Умирам и ставам. Трябва да продължа поради нея. Заради другите деца, които сме длъжни да спасим. Заради вас, които ми давате кураж, любов и поддръжка... ", прибавя Николай Попов.

И показва, че обича всички заболели деца, на които щерка му е пособия и които самата тя е обичала.

Нямаме избор! Ще се боря това да не се случи в никакъв случай повече! Елате да се помолим за Сияна! Да кажем НЕ на убийствата на пътя добродушно позволени от страната и от заспалото ни общество. Сияна ни разсъни! Бъдете будни! Ние сме Сияна! Нека цяла България да пристигна в неделя 13 ч. 13.04.25 Цветница пред храм-паметника  " Св. Александър Невски в София. Да се помолим за Сияна и да кажем НЕ на гибелта и убийствата, не на безразличието. Да желаяме право на живот! Нещо, сякаш обезпечено от Конституцията. Нека бъдем с нея и на Лазаров ден. Тя беше и лазарка. 10 ч. 12.04.2025 пред кметството и църквата в с. Телиш, област Плевен ", приканва бащата на Сияна.

След съдбовния пътен случай управлението на Пътното ръководство в Плевен беше уволнено, а там влязоха следователите от Националната следствена работа, които иззеха документи. Ще се ревизира и за неточности при проектирането на пътя край Телиш. Оказа се, че на същото място има над 30 произшествия през последните години с три жертви, измежду което 12-годишното дете.