Ще има ли ефект от законодателните мерки срещу домашното насилие?
В Деня на дамата насочваме взор към една мъчителна тематика за обществото - насилието над дами. 2023 беше белязана от митинги, свързани със случая " Дебора ", който се трансформира в насочна точка за законодателни промени, които работят от началото на годината.
През 2023 година на принуждение в България. Младата жена е бита, рязана с макетен нож и остригана. Раните са обработени с 400 шева.
" Като майка това, което виждам аз, е един празен взор ", споделя Ивелина Михайлова - майка на Дебора.
Последва серия от митинги, а родителите на Дебора упрекнаха институциите в безучастие. За младата жена стартира дългият и сложен път на възобновяване.
Жената, която ще назовем Хелен, поискала анонимност поради сигурността си, също намира сили, с цел да каже стига! Повече от 5 години е заспивала до мъжа си след удари. От началото слаби и редки, а след това мощни и ежедневни.
" Един път счупих крайник, тъй като ме пусна по стълба на къща, от втория етаж.После счупена китка, пръст ".
Хелен не е българка. Няма и родственици, които да ѝ оказват помощ. Спасение намира във фондация " Анимус " и спешния център там, където помощ търсят дамите като нея, чули празните обещания и дали доста шансове.
" Аз постоянно се опасявам да съм сама. Затова толкоз време търпях с него. Аз нямам майка, нямам родственици. Мисля кой ще ми помогве в случай че не съм здрава ".
" Те имат мното висок предел за насилието. Навика от това да живеят по този метод. Те възстановяват. Един пестник, една обидна дума не е нищо изключително ", сподели Йорданка Игнатова - началник на Кризисния център към фондация " Асоциация Анимус ".
Центровете, където тези дами могат да бъдат настанени у нас са прекомерно малко. Има и доста отдалечени места в България, където хората не могат да потърсят помощ.
" Никой не подхваща никакви ограничения при първи опит за принуждение. Всеки се пробва да избави фамилията си ", споделя Надежда Стойчева - фондация " Асоциация Анимус ".
Проучване на " Тренд " по поръчка на вестник " 24 часа " от началото на годината демонстрира, че четирима от 10 души в България имат познати, които са жертви на домашно принуждение. 18% от българите настояват, че има случаи, в които домашното принуждение е справедливо. Според 13% удрянето на пестник не съставлява домашно принуждение. Проучването записва висока сензитивност към домашното принуждение – 82% от участниците считат, че то е сериозен проблем за българското общество.
" Случвало ми се е пътувайки по улиците на София да видя в прилежаща кола по какъв начин мъж бие жена си. Моля, не си затваряйте очите за тези неща ", приканва Йорданка Игнатова.
След серията от обществени случаи законодателните промени в помощ на жертвите на принуждение към този момент с в ход. Депутатите одобриха, че домашно принуждение може да има освен в брак или при взаимно общуване, само че и при интимни връзки. Работи се и в посока разкриване на нови спешни и консултативни центрове.Създаден е и указател, в който се вписват освен жертвите, само че и насилниците.
С новите промени в закона за домашното принуждение стандартът на отбрана би трябвало да се увеличи, споделя юрист Йорданка Бекирска, която е специалист в региона на фамилното право.
" Катализаторът беше казусът " Дебора ". В нашето законодателство съумяваме да осигурим отбрана. Добрата вест е, че тя е в границите на 24 часа и не изисква наличие на никой от участниците. Достатъчно е да се подпише една декларация, че нещо се е случило. Проблемът обаче е, че постоянно може да се стига до злоупотреби. "
В правосъдната процедура не са малко случаите, при които сигналите за принуждение се употребяват за набеждаване на един от родителите преди бракоразводно дело, а това директно въздейства върху поддържането на контакт с децата. С новите правила е открит баланс на ограниченията.
" Баланс сред правото на отбрана, което се дължи на всяко потърпевшо лице и правото на персонални контакти и фамилен живот на лицето ", уточни юрист Бекирска.
Насилието върху жертвите може да не е единствено физическо. То може да бъде психическо и прочувствено под формата на обиди, отнемане на свободно напредване и стопански напън. Доказването на сходен вид принуждение в съда е по-трудно, защото се изискват психически ескпертизи. Според юрист Бекирска изследвания демонстрират, че в България хората са по-склонни да одобряват насилието и имат построени стандарти за облика на дамата.
" В България 80 % от респондентите дават отговор, че на дамата първата и най-важна роля в нейния живот е да е майка и стопанка. За разлика от последната страна - Финландия. Там единствено 3 % от дамите виждат най-важната роля на дамата в това да бъде майка и стопанка. "
Дали новите законодателни промени ще лимитират насилието следва да разберем. А до тогава жертвите като Хелен би трябвало да намерят сили да продължат напред.
" Мечтая да пребивавам независимо, сама или с другарка. За никакъв мъж не мисля. Абсурд ", споделя тя.
Последвайте ни във и
Вече може да ни гледате и в
Намерете ни в
През 2023 година на принуждение в България. Младата жена е бита, рязана с макетен нож и остригана. Раните са обработени с 400 шева.
" Като майка това, което виждам аз, е един празен взор ", споделя Ивелина Михайлова - майка на Дебора.
Последва серия от митинги, а родителите на Дебора упрекнаха институциите в безучастие. За младата жена стартира дългият и сложен път на възобновяване.
Жената, която ще назовем Хелен, поискала анонимност поради сигурността си, също намира сили, с цел да каже стига! Повече от 5 години е заспивала до мъжа си след удари. От началото слаби и редки, а след това мощни и ежедневни.
" Един път счупих крайник, тъй като ме пусна по стълба на къща, от втория етаж.После счупена китка, пръст ".
Хелен не е българка. Няма и родственици, които да ѝ оказват помощ. Спасение намира във фондация " Анимус " и спешния център там, където помощ търсят дамите като нея, чули празните обещания и дали доста шансове.
" Аз постоянно се опасявам да съм сама. Затова толкоз време търпях с него. Аз нямам майка, нямам родственици. Мисля кой ще ми помогве в случай че не съм здрава ".
" Те имат мното висок предел за насилието. Навика от това да живеят по този метод. Те възстановяват. Един пестник, една обидна дума не е нищо изключително ", сподели Йорданка Игнатова - началник на Кризисния център към фондация " Асоциация Анимус ".
Центровете, където тези дами могат да бъдат настанени у нас са прекомерно малко. Има и доста отдалечени места в България, където хората не могат да потърсят помощ.
" Никой не подхваща никакви ограничения при първи опит за принуждение. Всеки се пробва да избави фамилията си ", споделя Надежда Стойчева - фондация " Асоциация Анимус ".
Проучване на " Тренд " по поръчка на вестник " 24 часа " от началото на годината демонстрира, че четирима от 10 души в България имат познати, които са жертви на домашно принуждение. 18% от българите настояват, че има случаи, в които домашното принуждение е справедливо. Според 13% удрянето на пестник не съставлява домашно принуждение. Проучването записва висока сензитивност към домашното принуждение – 82% от участниците считат, че то е сериозен проблем за българското общество.
" Случвало ми се е пътувайки по улиците на София да видя в прилежаща кола по какъв начин мъж бие жена си. Моля, не си затваряйте очите за тези неща ", приканва Йорданка Игнатова.
След серията от обществени случаи законодателните промени в помощ на жертвите на принуждение към този момент с в ход. Депутатите одобриха, че домашно принуждение може да има освен в брак или при взаимно общуване, само че и при интимни връзки. Работи се и в посока разкриване на нови спешни и консултативни центрове.Създаден е и указател, в който се вписват освен жертвите, само че и насилниците.
С новите промени в закона за домашното принуждение стандартът на отбрана би трябвало да се увеличи, споделя юрист Йорданка Бекирска, която е специалист в региона на фамилното право.
" Катализаторът беше казусът " Дебора ". В нашето законодателство съумяваме да осигурим отбрана. Добрата вест е, че тя е в границите на 24 часа и не изисква наличие на никой от участниците. Достатъчно е да се подпише една декларация, че нещо се е случило. Проблемът обаче е, че постоянно може да се стига до злоупотреби. "
В правосъдната процедура не са малко случаите, при които сигналите за принуждение се употребяват за набеждаване на един от родителите преди бракоразводно дело, а това директно въздейства върху поддържането на контакт с децата. С новите правила е открит баланс на ограниченията.
" Баланс сред правото на отбрана, което се дължи на всяко потърпевшо лице и правото на персонални контакти и фамилен живот на лицето ", уточни юрист Бекирска.
Насилието върху жертвите може да не е единствено физическо. То може да бъде психическо и прочувствено под формата на обиди, отнемане на свободно напредване и стопански напън. Доказването на сходен вид принуждение в съда е по-трудно, защото се изискват психически ескпертизи. Според юрист Бекирска изследвания демонстрират, че в България хората са по-склонни да одобряват насилието и имат построени стандарти за облика на дамата.
" В България 80 % от респондентите дават отговор, че на дамата първата и най-важна роля в нейния живот е да е майка и стопанка. За разлика от последната страна - Финландия. Там единствено 3 % от дамите виждат най-важната роля на дамата в това да бъде майка и стопанка. "
Дали новите законодателни промени ще лимитират насилието следва да разберем. А до тогава жертвите като Хелен би трябвало да намерят сили да продължат напред.
" Мечтая да пребивавам независимо, сама или с другарка. За никакъв мъж не мисля. Абсурд ", споделя тя.
Последвайте ни във и
Вече може да ни гледате и в
Намерете ни в
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ