В деня на изборите хиляди българи зад граница застанаха пред

В деня на изборите хиляди българи зад граница застанаха пред урните – не просто като гласоподаватели, а като хора, които носят в себе си две действителности. Едната – животът, който са построили отвън страната, а другата – България, която в никакъв случай не са напускали същински.

Сред тях е и спечелилият в белгийския „ Traitors: Игра на предатели “ Тома Никифоров. Въпреки че живее в Белгия, той не пропуща да упражни правото си на глас на парламентарните избори през вчерашния ден.

„ Гласувахме със брачната половинка ми в Брюксел – за нас това е въпрос на отговорност “, съобщи той пред „ България Днес “. За Никифоров това не е условност, а съзнателен избор.

„ Опитваме се да не пропущаме избори, тъй като имаме вяра, че даже дребните дейности имат значение “, добави някогашният играч по джудо и акцентира: „ Гласуването е методът да покажем, че ни пука и че желаеме смяна, а не просто да я чакаме “.

Зад тези думи стои една доста по-лична история – тази за съвсем взетото решение да се върне в България. Заедно със брачната половинка си Кармен Тома е бил на крачка от това да напусне Белгия и да стартира нов живот в родината. Решение, което не идва импулсивно, а след дълго обсъждане и мощно предпочитание.

„ Вярвам, че България може да тръгне в по-добра посока. Искрено ми се желае да забележим такава смяна след изборите, тъй като бихме се върнали със фамилията ми “, сподели Никифоров в изборния ден. Въпреки вярата, действителността го стопира, тъй като несигурността се оказва по-силна от желанието.

„ Бяхме съвсем подготвени да се преместим в България, само че несигурността към еврото и системата ме тормози. В Белгия учебните заведения и опазването на здравето са по-добри, само че по улиците не е толкоз несъмнено. В България сигурността е по-голяма, а също така ми липсват свободата, приятелите и фамилията. В чужбина всичко е монотонно – хората мислят единствено за кариера “, описа той искрено за вестника през октомври предходната година.

Точно тази алтернатива държи решението му на пауза – сред подредения живот в Белгия и мощната прочувствена връзка с България. Роден е в Брюксел, откакто родителите му емигрират там, само че в никакъв случай не губи чувството от кое място идва. По време на надпревари по джудо, когато е завоювал медали под белгийския байрак, Тома постоянно е мислел за родината.

„ Когато звучи белгийският химн, аз мислено пея нашия “.

Най-важна роля в избора къде ще продължи живота си играе фамилията му. Заедно с Кармен отглеждат двете си дъщери – Азалия и Идея, а тяхното бъдеще е в центъра на всяко решение. Мечтата на отдадения татко е да обезпечи на рожбите си сигурност, обучение и успокоение, без да губят връзката си с българските си корени.

Днес, въпреки и надалеч от България, Никифоров остава тясно обвързван с нея – посредством мислите си, посредством възпитанието на децата и посредством дейностите си. За него гласуването е не просто право, а метод да бъде част от страната, която продължава да назовава собствен дом. Решението за завръщане остава отворено – зависещо от това дали България ще тръгне по пътя, в който той и доста други българи зад граница имат вяра.