С ордена „За храброст“ са наградени Стамболов...крал Милан, султан Мехмед V, фелдмаршал Хинденбург
В Деня на Храбростта може да изброим най-известните носители на оценката. С Великият кръст, първата степен на ордена са удостоени и Стефан Стамболов, Сава Муткуров и Георги Живков през 1887 година
С втората степен на ордена са отличени командирите в Сръбско-българската война, тогава с разнообразни чинове, само че по-късно генерали Данаил Николаев, Константин Никифоров и Рачо Петров. Четвъртият е командващият артилерията по време на войната през 1885 година Олимпий Панов. Той става повторен притежател на ордена, тъй като е отличен и измежду първите 33-има души дружно с Атанас Узунов. Съдбата и на двамата е трагична поради присъединяване им в протеста на офицерите русофили. Олимпий Панов е наказан на гибел от приятеля си Стефан Стамболов, който подписва смъртната присъда със сълзи в очите, а Узунов – разстрелян с останалите офицери. За проявен подвиг и заслуги пред България по време на Балканската и Междусъюзническата война са наградени генералите Михаил Савов, Никола Иванов, Васил Кутинчев, Стефан Тошев, внукът на Кольо Фичето Иван Фичев и други.
През Първата международна война с втора степен на ордена са отличени главнокомандващият на българската войска ген. Никола Жеков, генералите Владимир Вазов, Климент Бояджиев, Иван Колев и други.
Орден " За смелост " второ степен зослужава и ген. Владимир Стойчев поради заслугите си в Отечествената война. Съдбата на тези военни е друга, само че едно ги сплотява – всички са с принос в историята на България.
В разнообразни години измежду наградените със „ За смелост “ се открояват съветският император Александър II, сръбският крал Милан, черногорският Никола I и румънският Карол, великите съветски князе Михаил и Николай Николаевич, както и генералите Гурко, Столетов, Радецки, Драгомиров и Куропаткин. По време на Първата международна война с оценката се снабдяват и немският кайзер Вилхелм II, турският султан Мехмед V, австро-унгарският император Карл, немските военачалник фелдмаршали Паул декор Хинденбург, който през 1925 година ще стане президент на Германия до 1934 и ще докара Хитлер на власт, Август декор Макензен, който командва българи, турци и германци на фронта против Румъния през 1916 година.
След наградените има и изцяло учудващи персони като ерцхерцогът Карл Франц Йосиф, австрийски престолонаследник, Артур барон Арц, Карл Едуард – херцог Сакскобургготски, Евалд декор Масов, австрийски боен аташе в София. Това обаче се отдава на склонността на цар Фердинанд към оценките и ордените, който като Велик магистър на „ За смелост “ има право самичък да взема решение на кого да го връчва.
С втората степен на ордена са отличени командирите в Сръбско-българската война, тогава с разнообразни чинове, само че по-късно генерали Данаил Николаев, Константин Никифоров и Рачо Петров. Четвъртият е командващият артилерията по време на войната през 1885 година Олимпий Панов. Той става повторен притежател на ордена, тъй като е отличен и измежду първите 33-има души дружно с Атанас Узунов. Съдбата и на двамата е трагична поради присъединяване им в протеста на офицерите русофили. Олимпий Панов е наказан на гибел от приятеля си Стефан Стамболов, който подписва смъртната присъда със сълзи в очите, а Узунов – разстрелян с останалите офицери. За проявен подвиг и заслуги пред България по време на Балканската и Междусъюзническата война са наградени генералите Михаил Савов, Никола Иванов, Васил Кутинчев, Стефан Тошев, внукът на Кольо Фичето Иван Фичев и други.
През Първата международна война с втора степен на ордена са отличени главнокомандващият на българската войска ген. Никола Жеков, генералите Владимир Вазов, Климент Бояджиев, Иван Колев и други.
Орден " За смелост " второ степен зослужава и ген. Владимир Стойчев поради заслугите си в Отечествената война. Съдбата на тези военни е друга, само че едно ги сплотява – всички са с принос в историята на България.
В разнообразни години измежду наградените със „ За смелост “ се открояват съветският император Александър II, сръбският крал Милан, черногорският Никола I и румънският Карол, великите съветски князе Михаил и Николай Николаевич, както и генералите Гурко, Столетов, Радецки, Драгомиров и Куропаткин. По време на Първата международна война с оценката се снабдяват и немският кайзер Вилхелм II, турският султан Мехмед V, австро-унгарският император Карл, немските военачалник фелдмаршали Паул декор Хинденбург, който през 1925 година ще стане президент на Германия до 1934 и ще докара Хитлер на власт, Август декор Макензен, който командва българи, турци и германци на фронта против Румъния през 1916 година.
След наградените има и изцяло учудващи персони като ерцхерцогът Карл Франц Йосиф, австрийски престолонаследник, Артур барон Арц, Карл Едуард – херцог Сакскобургготски, Евалд декор Масов, австрийски боен аташе в София. Това обаче се отдава на склонността на цар Фердинанд към оценките и ордените, който като Велик магистър на „ За смелост “ има право самичък да взема решение на кого да го връчва.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ