КНСБ: България продължава да е на челно място в ЕС по разлика в доходите
В Деня на Европа специалистите на КНСБ огласиха данни от свое изследване, отдадено на неравенствата в заплащането на работещите у нас и в останалите страни - членки на общността, съобщи БНР.
Данните напомнят, че страната ни продължава да е на челно място в Европейския съюз с осем пъти разлика в приходите сред най-богатите и най-бедните, при малко над пет пъти приблизително за съюза.
Данните от разбора сочат още, че главните фактори за неравенствата са растежът на независимата и на почасовата претовареност и понижението на работещите, които членуват в синдикати.
Икономическият специалист в КНСБ Любослав Костов изясни за връзката сред неравенствата и смяната в трудовите връзки, изключително настояща в пандемията и софтуерния развой:
„ Ако 10% спадне обсегът на груповото договаряне, то това води до 1 % растеж на неравенството. А в случай че 10% нарасне независимата претовареност, това води до 2 % растеж на неравенството. В същото време, в случай че 10% нарасне почасовата претовареност, това води също до 1,5 % близо растеж на неравенството. 20-22% от измерението на неравенствата в европейски, световен мащаб, в това число в България, може да се изясни точно с размера на хората, които членуват в синдикати “.
Поради по-малката опция за групово договаряне, наетите на цивилен и срочни контракти, постоянно получават по-ниско заплащане.
Костов цитира и данни, че все още най-богатият 1 % от популацията на планетата има над два пъти повече благосъстояние по отношение на останалите близо 7 милиарда души:
„ В същото време близо половината от хората на планетата, съгласно отчет на „ Оксфам “ от предходната година, живеят с по-малко от 5,5 $. Ако желаете да попаднете през днешния ден измежду този 1 % на най-богатите хора, то вие би трябвало да пестите по 50 000 $ дневно в продължение на 2000 година “
Данните напомнят, че страната ни продължава да е на челно място в Европейския съюз с осем пъти разлика в приходите сред най-богатите и най-бедните, при малко над пет пъти приблизително за съюза.
Данните от разбора сочат още, че главните фактори за неравенствата са растежът на независимата и на почасовата претовареност и понижението на работещите, които членуват в синдикати.
Икономическият специалист в КНСБ Любослав Костов изясни за връзката сред неравенствата и смяната в трудовите връзки, изключително настояща в пандемията и софтуерния развой:
„ Ако 10% спадне обсегът на груповото договаряне, то това води до 1 % растеж на неравенството. А в случай че 10% нарасне независимата претовареност, това води до 2 % растеж на неравенството. В същото време, в случай че 10% нарасне почасовата претовареност, това води също до 1,5 % близо растеж на неравенството. 20-22% от измерението на неравенствата в европейски, световен мащаб, в това число в България, може да се изясни точно с размера на хората, които членуват в синдикати “.
Поради по-малката опция за групово договаряне, наетите на цивилен и срочни контракти, постоянно получават по-ниско заплащане.
Костов цитира и данни, че все още най-богатият 1 % от популацията на планетата има над два пъти повече благосъстояние по отношение на останалите близо 7 милиарда души:
„ В същото време близо половината от хората на планетата, съгласно отчет на „ Оксфам “ от предходната година, живеят с по-малко от 5,5 $. Ако желаете да попаднете през днешния ден измежду този 1 % на най-богатите хора, то вие би трябвало да пестите по 50 000 $ дневно в продължение на 2000 година “
Източник: skandal.bg
КОМЕНТАРИ