Радев: Почитта ни към Васил Левски изисква смирение
В деня, когато се навършват 149 години от обесването на Апостола на свободата Васил Левски, президентът разгласява слово във Facebook профила си, с цел да изрази почитта си към Апостола и неговата всеотдайност в името на Освобождението на България.
От 11.00 часа държавният глава и вицепрезидентът Илияна Йотова ще отдадат респект пред паметника на Васил Левски в столицата.
Ето какво написа във Facebook президентът:
" Делят ни 149 години от саможертвата на Апостола на свободата. На индивида, който отдаде живота си, с цел да завоюва цялостен народ.
Далеч преди нашето Освобождение, непокорни по дух и воля българи пробудиха съзнанието за личната ни държавност. Движението за новобългарска култура и битката за църковна самостоятелност преляха своя порив в общонародния блян за отменяне на османското робство и възкресяване на България.
Достоен наследник на своя народ, Васил Левски посвети себе си на Отечеството си и се придвижи в жертва за неговото избавление. Преминал през несгодите на четническия живот, разпускането на Първата и Втората български легии, Левски съзря, че освободителното ни придвижване може да има триумф единствено в случай че остане чисто национално дело. Че националната гражданска война не може да разчита на случайността, нито на външни обещания и зависимости.
Идеолог и уредник на Вътрешната революционна организация, Левски готвеше народа освен за въоръжена битка, само че и за неговото нравствено израстване. Защото свободата може да бъде притежание единствено на образован и духовно извисен народ, осъзнал силата и достолепията си. За да живеят всички в свободна България „ под едни чисти и святи закони, както е обещано от бога да живее човекът; и за турчинът, и за евреинът и прочие за всичките еднообразно ще е единствено в случай че припознаят законите равно с българинът “.
Левски не позволи нито безспорния си престиж в национално-освободителното придвижване, нито нечии искания, да се постановат и да си присвояват националното дело. Убеден демократ, Апостолът на свободата следваше, както и всички останали, вишегласието. И в случай че в никакъв случай не се е съмнявал, че пътят към свободата няма да е пай и ще изисква и воля, и жертви, той постоянно залагаше преди всичко себе си.
„ Чисто националният човек се бори, до момента в който може…, в случай че не сполучи…, би трябвало да почине в националната си работа “, беше неговото верую. И следвайки тези правила до дъно прекрачи със гибелта си в безсмъртието.
Заветите на Левски и през днешния ден будят мозъците и стряскат съвестта на българите. И всяко потомство година след година мери себе си и стореното с моралния растеж на Апостола.
Затова нашата респект към Васил Левски изисква освен примирение пред гибелта му, само че и смелост да го следваме в делата му. Историята няма да елементарни, в случай че не се върнем на пътя към чистата и святата република, която ни завеща. Ако като общество не повярваме, че „ всичко се състои в нашите задружни сили и срещу тях не може упорствувам и най-силната буря. “ Ако не упорстваме в националното дело и не следваме до дъно националната воля.
Събрал в себе си мощ и неотстъпчивост, безрезервност и мъдрост, жертвоготовност и невиждана нравствена непорочност, Левски остава нашият честен съдник и вечен знак на вярата в личните ни благоприятни условия, на българското достолепие и самостоятелност.
Поклон пред Апостола на свободата!
От 11.00 часа държавният глава и вицепрезидентът Илияна Йотова ще отдадат респект пред паметника на Васил Левски в столицата.
Ето какво написа във Facebook президентът:
" Делят ни 149 години от саможертвата на Апостола на свободата. На индивида, който отдаде живота си, с цел да завоюва цялостен народ.
Далеч преди нашето Освобождение, непокорни по дух и воля българи пробудиха съзнанието за личната ни държавност. Движението за новобългарска култура и битката за църковна самостоятелност преляха своя порив в общонародния блян за отменяне на османското робство и възкресяване на България.
Достоен наследник на своя народ, Васил Левски посвети себе си на Отечеството си и се придвижи в жертва за неговото избавление. Преминал през несгодите на четническия живот, разпускането на Първата и Втората български легии, Левски съзря, че освободителното ни придвижване може да има триумф единствено в случай че остане чисто национално дело. Че националната гражданска война не може да разчита на случайността, нито на външни обещания и зависимости.
Идеолог и уредник на Вътрешната революционна организация, Левски готвеше народа освен за въоръжена битка, само че и за неговото нравствено израстване. Защото свободата може да бъде притежание единствено на образован и духовно извисен народ, осъзнал силата и достолепията си. За да живеят всички в свободна България „ под едни чисти и святи закони, както е обещано от бога да живее човекът; и за турчинът, и за евреинът и прочие за всичките еднообразно ще е единствено в случай че припознаят законите равно с българинът “.
Левски не позволи нито безспорния си престиж в национално-освободителното придвижване, нито нечии искания, да се постановат и да си присвояват националното дело. Убеден демократ, Апостолът на свободата следваше, както и всички останали, вишегласието. И в случай че в никакъв случай не се е съмнявал, че пътят към свободата няма да е пай и ще изисква и воля, и жертви, той постоянно залагаше преди всичко себе си.
„ Чисто националният човек се бори, до момента в който може…, в случай че не сполучи…, би трябвало да почине в националната си работа “, беше неговото верую. И следвайки тези правила до дъно прекрачи със гибелта си в безсмъртието.
Заветите на Левски и през днешния ден будят мозъците и стряскат съвестта на българите. И всяко потомство година след година мери себе си и стореното с моралния растеж на Апостола.
Затова нашата респект към Васил Левски изисква освен примирение пред гибелта му, само че и смелост да го следваме в делата му. Историята няма да елементарни, в случай че не се върнем на пътя към чистата и святата република, която ни завеща. Ако като общество не повярваме, че „ всичко се състои в нашите задружни сили и срещу тях не може упорствувам и най-силната буря. “ Ако не упорстваме в националното дело и не следваме до дъно националната воля.
Събрал в себе си мощ и неотстъпчивост, безрезервност и мъдрост, жертвоготовност и невиждана нравствена непорочност, Левски остава нашият честен съдник и вечен знак на вярата в личните ни благоприятни условия, на българското достолепие и самостоятелност.
Поклон пред Апостола на свободата!
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ