Срещата Борисов-Тръмп отвъд медийните фанфари
В делегацията, която дойде в неделя вечер във Вашингтон с държавния аероплан, с изключение на Борисов са и вицепремиерът Томислав Дончев, министърът на защитата Красимир Каракачанов, както и на финансите и стопанската система - Владислав Горанов и Емил Караниколов, както и огромна група публицисти
© Министерски съвет Срещата на българският министър председател Бойко Борисов и американският президент Доналд Тръмп, която се чака да се състои довечера към 21 часа българско време в Белия дом, предстоящо е измежду централните медийни събития на седмицата. Сред главните тематики на диалога ще са сферите на сигурността, защитата и енергетиката, в това число актуалните и бъдещи огромни вложения в тях.
В делегацията, която дойде в неделя вечер във Вашингтон с държавния аероплан, са вицепремиерът Томислав Дончев, министърът на защитата Красимир Каракачанов, както и министрите на финансите и стопанската система - Владислав Горанов и Емил Караниколов. Заедно с тях пътува и немалка група публицисти, които към този момент подгряват аудиторията за съвсем невъобразим триумф: " ИСТОРИЧЕСКИ ДЕН: Тръмп посреща Борисов на крайници ", оповестява Пик; " Борисов кацна във Вашингтон! ", удивлява се " Епицентър ".
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики
Отношенията със Съединени американски щати са несъмнено основни за страна като България. От срещата с Тръмп Борисов чака и удобен за ръководството му политически резултат, само че подтекстът, в който ще се организира, може да затрудни еднопосочната оценка за събитието.
Първо, визитата на българския министър председател в Белия дом идва след петгодишна пауза - последното беше през 2012 година, когато Барак Обама покана Борисов. Второ, Борисов е финален в поредицата срещи на Тръмп с водачи на страни от Източна Европа. Първата беше с полския президент Анджей Дуда през юли 2017 година, последваха тримата президенти на балтийските републики (април 2018 г.), чешкият министър председател Андрей Бабиш (март 2019 г.), словашкият му сътрудник Петер Пелегрини (май 2019 г.), румънският президент Клаус Йоханис (август 2019 г.) и Виктор Орбан (октомври 2019 г.).
Особено внимателен е моментът на срещата, който съответствува с невижданата процедура по импийчмънт на президента на Съединени американски щати поради абсурда с съмненията, че е оказвал напън върху украинския президент Володимир Зеленски да стартира следствие против сина на Джо Байдън от Демократическата партия и евентуален противник на Тръмп в президентската конкуренция следващата година - с цел да бъде разблокирана отпуснатата американска военна помощ за Украйна. Процедурата се развива много динамично, като свидетелствата на американски дипломати през отминалата седмица по никакъв начин не звучат добре за американския държавен глава.
Медийна екскурзия
Поради обстановката към процедурата по импийчмънт Доналд Тръмп заобикаля срещи с медии и не се чака да има обща конференция или каквато и да било гласност с присъединяване на американския президент след срещата с Борисов. Тази информация бе доказана от Министерски съвет в понеделник. Премиерът Борисов ще дава отговор на въпросите на българските публицисти пред постройката на Държавния департамент след срещата и към този миг ще бъде показана единствено неговата интерпретация за наличието и резултата от диалога.
С премиера пътува огромна група публицисти от съвсем всички централни електронни и печатни медии: Българска национална телевизия, БНР, Nova, bTV, Канал 3 " Телеграф ", " Монитор ", " 24 часа ", даже и от жълтокафяваия уебсайт " Пик " и други
Енергийните планове - във фокуса
Въпреки, че енергийният министър Теменужка Петкова не е включена в делегацията, няма подозрение, че енергетиката ще бъде една от главните тематики на диалозите в Белия дом. На първо място визитата на Борисов в Съединени американски щати съответствува с момента, в който Българския енергиен холдинг би трябвало да разгласи кои компании ще предложения за строителството на АЕЦ " Белене ". В края на август бяха подадени общо 13 заявки - за стратегически вложител, за снабдител на съоръжение и осъществяване на механически действия, както и за миноритарно присъединяване и изкупуване на електрическа енергия. От тях обаче се чака страната да предложения за съществени вложители единствено съветската " Росатом " и Китайската национална нуклеарна корпорация (CNNC), а за снабдители и реализатори - френската Framatome (бившата Areva) и General Electric. Именно присъединяване на последната е значимо от позиция на визитата на Борисов в Съединени американски щати, защото планът за нуклеарната централа ще може да се показа като интернационален, с американско присъединяване, а освен като съветски. Също по този начин не е изключено българският министър председател да получи и ново предложение за по-голямо американско присъединяване в построяването на централата, което обаче може радикално да обърка досегашните проекти за реализация на този план.
По-големият интерес на Съединени американски щати в енергетиката на България е обвързван с природния газ. Това се видя и при визитата на дипломат Херо Мустафа на строителната площадка на междусистемната газова връзка с Гърция - точно посредством нея до българската газопреносна мрежа ще може да доближава американски полутечен газ (LNG), поръчките за импорт на какъвто към този момент са огромни. Поради това е извънредно значимо дали и какво ще каже Тръмп на Борисов по отношение на продължението на " Турски поток " през България, който обслужва напълно ползите на Русия и е действителна конкуренция за вноса на американски LNG в Източна Европа. Различни високопоставени лица от Съединени американски щати не един път са се изказвали срещу " Турски поток ", а против северния му аналог - " Северн поток 2 " даже се подхващат действителни дейности, откакто Конгресът одобри наказания за участващи в построяването му компании.
Тема на диалог евентуално ще са и договорите с така наречен американски централи в комплекса Марица-изток, които българското държавно управление разгласи, че желае да приключи.
Отбраната също
Това евентуално ще е и тематиката, която ще провокира най-вече безредици и пристрастености, изключително в подтекста на изявлението на българския министър председател от неделя, че няма да допусне построяването на черноморска база на НАТО на българска територия. Изявлението незабавно предизвика остра декларация от страна на Атлантическия съвет в България (АСБ), съгласно който сходни думи не подхождат на страна членка на НАТО, а на неутрална страна, която балансира сред Запада и Русия. По принцип акваторията на Черно море е един от най-възловите райони в тактиката на Северноатлантическия алианс за въздържане на съветската агресия. " Черноморският район има огромно стратегическо значение за НАТО и алиансът усилва своето наличие в него ", разгласи и ръководителят на алианса Йенс Столтенберг единствено преди към три седмици по време на визитата си в Одеса.
В случая обаче дяволът е в детайлите. Когато българският министър председателят отхвърля построяването на " натовска база ", това не значи, че страната ни няма да усили вместо това директното двустранното военно съдействие със Съединени американски щати по линия на така наречен " взаимни уреди ". Става дума за сухопътния полигон " Ново село ", авиобаза " Граф Игнатиево " и летището за предно разполагане " Безмер ", към които може да се добави и военноморски съставен елемент. Прякото двустранно договаряне със Съединени американски щати дава отговор и на вижданията на американския президент Тръмп, който постоянно афишира НАТО за " отживялост ". По сходен метод подхожда и Полша, която изиска построяването на американска военна база на своя територия на двустранна основа.
Въпросът в тази ситуация е какво би представлявало едно бъдещо вероятно военноморско " взаимно оборудване ", както завоалирано биват кръщавани американските бази у нас, с цел да не предизвикат проруски настроената част от популацията. Според източници на " Капитал " много по-вероятно е да се построи не пълнокръвна база за потребностите на бойния флот на Съединени американски щати, а по-скоро пункт за наблюдаване и надзор на черноморската акватория т.е. радиолокационни съоръжения.
Последното е причина българската страна да изиска от Съединени американски щати (безвъзмездна) доставка на съвременни 3D-радари, които са съвсем наложителна добавка към плана за закупуване на щатски изтребители F-16 Block 70. Подоби радари се продават от същата корпорация Lockheed Martin, която ще доставя изтребителите. Въпросът е кой ще заплати за тях и ще съумее ли Бойко Борисов да ги спазари като военна помощ. И против какво.
Предстои да се види дали и тематиката за превъоръжаването на българските сухопътни войски с нови бройни машини ще участва като детайл в диалозите с Тръмп. В плана за 1.46 милиарда лева мултинационалният колос General Dynamics (GD) е с мажоритарна щатска благосъстоятелност, само че влиза в България посредством швейцарския си филиал MOWAG.
Присъствието на министрите Дончев и Караниколов допуска, че ще бъде наранена и отбранителната промишленост, най-вероятно ще стане в две посоки – бъдещите вложения на Lockheed Martin у нас около договорката за F-16 и износа на български оръжейни системи. Очаква се Lockheed Martin да влага в българския авиоремонтен цех " Авионамс ", където да се правят най-малко базови поправки на бъдещите ни бойни самолети, във военновъздушното учебно заведение в " Долна Митрополия ", където да се конфигурират симулатори на F-16 за подготовка на водачи, и в индустриални мощности за сглобяване на военни дронове.
Медии, Русия и корупция може и да се избегнат
Сред акцентите на срещата е и тематиката с съветското въздействие в България, която от американска страна е дефинирана като " противопоставяне на злокачественото въздействие, заплашващо суверенитета на България ".
В подтекста на срещата Борисов-Тръмп пред bTV в неделя вечер пък изявление даде и новият американския дипломат в София Херо Мустафа. Тя разяснява и обстановката с медиите и правораздаването в страната, заявявайки че " България може да развие цялостния си капацитет единствено с самостоятелни медии и господство на закона ". И добави, че България е млада народна власт и има доста работа, с цел да реализира върховенството на закона.
Бившият дипломат на Съединени американски щати в София Джеймс Пардю обаче не счита, четези тематики ще са във фокуса на диалога сред Борисов и Тръмп. В изявление за българската секция на Deutsche Welle от уикенда дипломатът споделя: " Много добре познавам премиера Борисов и мога да ви кажа, че те двамата с Тръмп доста си наподобяват. И несъмнено чудесно ще се схванат. И двамата залагат на национализма и на един избран, недодялан популизъм. И двамата не обичат свободните, самостоятелни и настъпателни медии ".
И прибавя, че " поради очевидната уязвимост на Тръмп към Владимир Путин, аз нямам доверие, че Тръмп въобще ще натиска България да се дистанцира от Путинова Русия. В България съществува съществено съветско въздействие, само че Москва умее да не го демонстрира толкоз образно. "
В този подтекст е забавно да се види дали ще бъде наранена и тематиката за съветските шпиони в България. През последните месеци София се опита да симулира интензивност в тази посока, изгонвайки един първи секретар в съветското посолство и отказвайки акредитации за препоръчан нов боен аташе. Тези дейности не наподобяват доста безапелационни на фона на последните разкрития на проверяващия уебсайт Bellingcat, описващи специфичната интервенция на ГРУ по отравянето на българския оръжеен предприемач Емилиян Гебрев и връзката на участниците в нея с отравянето на двойния сътрудник Сергей Скрипал в Солсбъри.
© Министерски съвет Срещата на българският министър председател Бойко Борисов и американският президент Доналд Тръмп, която се чака да се състои довечера към 21 часа българско време в Белия дом, предстоящо е измежду централните медийни събития на седмицата. Сред главните тематики на диалога ще са сферите на сигурността, защитата и енергетиката, в това число актуалните и бъдещи огромни вложения в тях.
В делегацията, която дойде в неделя вечер във Вашингтон с държавния аероплан, са вицепремиерът Томислав Дончев, министърът на защитата Красимир Каракачанов, както и министрите на финансите и стопанската система - Владислав Горанов и Емил Караниколов. Заедно с тях пътува и немалка група публицисти, които към този момент подгряват аудиторията за съвсем невъобразим триумф: " ИСТОРИЧЕСКИ ДЕН: Тръмп посреща Борисов на крайници ", оповестява Пик; " Борисов кацна във Вашингтон! ", удивлява се " Епицентър ".
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики
Отношенията със Съединени американски щати са несъмнено основни за страна като България. От срещата с Тръмп Борисов чака и удобен за ръководството му политически резултат, само че подтекстът, в който ще се организира, може да затрудни еднопосочната оценка за събитието.
Първо, визитата на българския министър председател в Белия дом идва след петгодишна пауза - последното беше през 2012 година, когато Барак Обама покана Борисов. Второ, Борисов е финален в поредицата срещи на Тръмп с водачи на страни от Източна Европа. Първата беше с полския президент Анджей Дуда през юли 2017 година, последваха тримата президенти на балтийските републики (април 2018 г.), чешкият министър председател Андрей Бабиш (март 2019 г.), словашкият му сътрудник Петер Пелегрини (май 2019 г.), румънският президент Клаус Йоханис (август 2019 г.) и Виктор Орбан (октомври 2019 г.).
Особено внимателен е моментът на срещата, който съответствува с невижданата процедура по импийчмънт на президента на Съединени американски щати поради абсурда с съмненията, че е оказвал напън върху украинския президент Володимир Зеленски да стартира следствие против сина на Джо Байдън от Демократическата партия и евентуален противник на Тръмп в президентската конкуренция следващата година - с цел да бъде разблокирана отпуснатата американска военна помощ за Украйна. Процедурата се развива много динамично, като свидетелствата на американски дипломати през отминалата седмица по никакъв начин не звучат добре за американския държавен глава.
Медийна екскурзия
Поради обстановката към процедурата по импийчмънт Доналд Тръмп заобикаля срещи с медии и не се чака да има обща конференция или каквато и да било гласност с присъединяване на американския президент след срещата с Борисов. Тази информация бе доказана от Министерски съвет в понеделник. Премиерът Борисов ще дава отговор на въпросите на българските публицисти пред постройката на Държавния департамент след срещата и към този миг ще бъде показана единствено неговата интерпретация за наличието и резултата от диалога.
С премиера пътува огромна група публицисти от съвсем всички централни електронни и печатни медии: Българска национална телевизия, БНР, Nova, bTV, Канал 3 " Телеграф ", " Монитор ", " 24 часа ", даже и от жълтокафяваия уебсайт " Пик " и други
Енергийните планове - във фокуса
Въпреки, че енергийният министър Теменужка Петкова не е включена в делегацията, няма подозрение, че енергетиката ще бъде една от главните тематики на диалозите в Белия дом. На първо място визитата на Борисов в Съединени американски щати съответствува с момента, в който Българския енергиен холдинг би трябвало да разгласи кои компании ще предложения за строителството на АЕЦ " Белене ". В края на август бяха подадени общо 13 заявки - за стратегически вложител, за снабдител на съоръжение и осъществяване на механически действия, както и за миноритарно присъединяване и изкупуване на електрическа енергия. От тях обаче се чака страната да предложения за съществени вложители единствено съветската " Росатом " и Китайската национална нуклеарна корпорация (CNNC), а за снабдители и реализатори - френската Framatome (бившата Areva) и General Electric. Именно присъединяване на последната е значимо от позиция на визитата на Борисов в Съединени американски щати, защото планът за нуклеарната централа ще може да се показа като интернационален, с американско присъединяване, а освен като съветски. Също по този начин не е изключено българският министър председател да получи и ново предложение за по-голямо американско присъединяване в построяването на централата, което обаче може радикално да обърка досегашните проекти за реализация на този план.
По-големият интерес на Съединени американски щати в енергетиката на България е обвързван с природния газ. Това се видя и при визитата на дипломат Херо Мустафа на строителната площадка на междусистемната газова връзка с Гърция - точно посредством нея до българската газопреносна мрежа ще може да доближава американски полутечен газ (LNG), поръчките за импорт на какъвто към този момент са огромни. Поради това е извънредно значимо дали и какво ще каже Тръмп на Борисов по отношение на продължението на " Турски поток " през България, който обслужва напълно ползите на Русия и е действителна конкуренция за вноса на американски LNG в Източна Европа. Различни високопоставени лица от Съединени американски щати не един път са се изказвали срещу " Турски поток ", а против северния му аналог - " Северн поток 2 " даже се подхващат действителни дейности, откакто Конгресът одобри наказания за участващи в построяването му компании.
Тема на диалог евентуално ще са и договорите с така наречен американски централи в комплекса Марица-изток, които българското държавно управление разгласи, че желае да приключи.
Отбраната също
Това евентуално ще е и тематиката, която ще провокира най-вече безредици и пристрастености, изключително в подтекста на изявлението на българския министър председател от неделя, че няма да допусне построяването на черноморска база на НАТО на българска територия. Изявлението незабавно предизвика остра декларация от страна на Атлантическия съвет в България (АСБ), съгласно който сходни думи не подхождат на страна членка на НАТО, а на неутрална страна, която балансира сред Запада и Русия. По принцип акваторията на Черно море е един от най-възловите райони в тактиката на Северноатлантическия алианс за въздържане на съветската агресия. " Черноморският район има огромно стратегическо значение за НАТО и алиансът усилва своето наличие в него ", разгласи и ръководителят на алианса Йенс Столтенберг единствено преди към три седмици по време на визитата си в Одеса.
В случая обаче дяволът е в детайлите. Когато българският министър председателят отхвърля построяването на " натовска база ", това не значи, че страната ни няма да усили вместо това директното двустранното военно съдействие със Съединени американски щати по линия на така наречен " взаимни уреди ". Става дума за сухопътния полигон " Ново село ", авиобаза " Граф Игнатиево " и летището за предно разполагане " Безмер ", към които може да се добави и военноморски съставен елемент. Прякото двустранно договаряне със Съединени американски щати дава отговор и на вижданията на американския президент Тръмп, който постоянно афишира НАТО за " отживялост ". По сходен метод подхожда и Полша, която изиска построяването на американска военна база на своя територия на двустранна основа.
Въпросът в тази ситуация е какво би представлявало едно бъдещо вероятно военноморско " взаимно оборудване ", както завоалирано биват кръщавани американските бази у нас, с цел да не предизвикат проруски настроената част от популацията. Според източници на " Капитал " много по-вероятно е да се построи не пълнокръвна база за потребностите на бойния флот на Съединени американски щати, а по-скоро пункт за наблюдаване и надзор на черноморската акватория т.е. радиолокационни съоръжения.
Последното е причина българската страна да изиска от Съединени американски щати (безвъзмездна) доставка на съвременни 3D-радари, които са съвсем наложителна добавка към плана за закупуване на щатски изтребители F-16 Block 70. Подоби радари се продават от същата корпорация Lockheed Martin, която ще доставя изтребителите. Въпросът е кой ще заплати за тях и ще съумее ли Бойко Борисов да ги спазари като военна помощ. И против какво.
Предстои да се види дали и тематиката за превъоръжаването на българските сухопътни войски с нови бройни машини ще участва като детайл в диалозите с Тръмп. В плана за 1.46 милиарда лева мултинационалният колос General Dynamics (GD) е с мажоритарна щатска благосъстоятелност, само че влиза в България посредством швейцарския си филиал MOWAG.
Присъствието на министрите Дончев и Караниколов допуска, че ще бъде наранена и отбранителната промишленост, най-вероятно ще стане в две посоки – бъдещите вложения на Lockheed Martin у нас около договорката за F-16 и износа на български оръжейни системи. Очаква се Lockheed Martin да влага в българския авиоремонтен цех " Авионамс ", където да се правят най-малко базови поправки на бъдещите ни бойни самолети, във военновъздушното учебно заведение в " Долна Митрополия ", където да се конфигурират симулатори на F-16 за подготовка на водачи, и в индустриални мощности за сглобяване на военни дронове.
Медии, Русия и корупция може и да се избегнат
Сред акцентите на срещата е и тематиката с съветското въздействие в България, която от американска страна е дефинирана като " противопоставяне на злокачественото въздействие, заплашващо суверенитета на България ".
В подтекста на срещата Борисов-Тръмп пред bTV в неделя вечер пък изявление даде и новият американския дипломат в София Херо Мустафа. Тя разяснява и обстановката с медиите и правораздаването в страната, заявявайки че " България може да развие цялостния си капацитет единствено с самостоятелни медии и господство на закона ". И добави, че България е млада народна власт и има доста работа, с цел да реализира върховенството на закона.
Бившият дипломат на Съединени американски щати в София Джеймс Пардю обаче не счита, четези тематики ще са във фокуса на диалога сред Борисов и Тръмп. В изявление за българската секция на Deutsche Welle от уикенда дипломатът споделя: " Много добре познавам премиера Борисов и мога да ви кажа, че те двамата с Тръмп доста си наподобяват. И несъмнено чудесно ще се схванат. И двамата залагат на национализма и на един избран, недодялан популизъм. И двамата не обичат свободните, самостоятелни и настъпателни медии ".
И прибавя, че " поради очевидната уязвимост на Тръмп към Владимир Путин, аз нямам доверие, че Тръмп въобще ще натиска България да се дистанцира от Путинова Русия. В България съществува съществено съветско въздействие, само че Москва умее да не го демонстрира толкоз образно. "
В този подтекст е забавно да се види дали ще бъде наранена и тематиката за съветските шпиони в България. През последните месеци София се опита да симулира интензивност в тази посока, изгонвайки един първи секретар в съветското посолство и отказвайки акредитации за препоръчан нов боен аташе. Тези дейности не наподобяват доста безапелационни на фона на последните разкрития на проверяващия уебсайт Bellingcat, описващи специфичната интервенция на ГРУ по отравянето на българския оръжеен предприемач Емилиян Гебрев и връзката на участниците в нея с отравянето на двойния сътрудник Сергей Скрипал в Солсбъри.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ