В дебрите на задкулисните мозъчни процеси се крият какви ли

В дебрите на подмолните мозъчни процеси се крият какви ли не изненади

Човешкият мозък има невероятни качества, част от които от дълго време са потвърдени от учените, а други си остават мистерия. Има някои легенди обаче, които са разбулени дефинитивно, само че все пак не престават да битуват измежду хората. Крайно време е да се спре с тези изказвания, пригответе се да бъдете сюрпризирани.

Мозъкът ни служи единствено с 10 % от потенциала си

Теорията, че ние използваме най-малък % от менталните и физическите си запаси идва от средата на 19 век. Психологът Уилям Джеймс я популяризира посредством своята книга. Но наподобява коментарът му е неверно интерпретиран и добива известност, след което към този момент е затвърден в визиите ни и никой не го подлага под подозрение.

Лесно е да бъде опроверган! ПЕТ-скенер и ядрено-магнитен резонанс демонстрират, че мозъкът работи непрекъснато и изцяло. Има моменти, в които някоя от структурите му взима превес със своята интензивност, което е обвързвано с типа на активността, която се прави. Ако не е повреден, няма област, която да е изцяло изключила, а неработещите неврони се унищожават.

Мозъкът се грижи организмът да черпи сили и да просперира с оптималните си моментни благоприятни условия. От еволюционна позиция това е обяснимо и би било неуместно, в случай че позволяваме, че наличните „ принадлежности “ си стоят спокойно и добродушно в ъгъла, без да ни служат пълноценно.

Мозък, разграничен на две елементи – ляв и десен

В двете полукълба на мозъка има разнообразни функционални структури. Лявото полукълбо, да вземем за пример, е отговорно за разбирането и произвеждането на речта. За разпознаването на тоналността, височината на звука, тембъра на гласа се задейства дясната половина на мозъка. При някои обстановки господства лявата или дясната част надлежно.

При пациенти, на които е правена интервенция за делене на двете полукълба, е обикновено те да работят без значение едно от друго. При здрав мозък дясното полукълбо реализира надзор върху лявото, и противоположното. Оптичните пътища от двете страни на зрителното поле са свързани и информацията, която постъпва отляво отива до дясното полукълбо, което се отнася и до процеса в другата посока.

При проучванията на пациенти с разграничени полукълба излиза наяве, че показан единствено на дясното полукълбо предмет (вляво от фокусната точка на окото), не може да бъде назван, защото речевите центрове се обитават в лявата половина.

Лявата ръка обаче, която се ръководи от дясното полукълбо, взима от масата предмет, наподобяващ показания. Ето за какво е толкоз значима вярната връзка сред двете половини на мозъка. Ние използваме връзки сред всички зони на мозъка и в двете му половини, само че според от подтекста някои са по-активни.

Според наблюдения, оповестени в профилиран психически вестник, младежите, които демонстрират качества в областта на математиката и лингвистиката имат отлична връзка сред двете полукълба.

При своите изследвания в Университета в Юта са открили също, че едното полукълбо не се употребява повече от другото, като за задачата в продължение на две години са изследвани над 1000 души, оценен е и мозъкът неподвижен. Оказва се, че с цел да сме по-напредничави, в действителност се нуждаем от гладка връзка сред лявото и дясното полукълбо, а не свръхактивна лява или дясна хемисфера1.

Фалшива ли е фотографската памет

Паметта бива епизодична, семантична, процедурна и работна. С помощта на първата – епизодичната, ние съумяваме да се подсетим за минали претърпени събития. Тези мемоари се пазят в междинния слепоочен дял. Процедурната памет ни спомага, когато се постанова да усвоим нови умения, било то да свирим на китара, или да караме транспортно средство.

Те се съхраняват в подкоровите ядра. Семантичната памет дава отговор за фактологичните знания. Сещате се за часовете по история и множеството дати за войни и основаване на страни, нали? Работната памет е услужлива на момента, когато краткотрайно се възползваме от някаква информация.

Целият развой на мозъка за запомняне на данните е неповторим, по тази причина се включват и всички негови структури. Следва подреждате на детайлите на спомените, търсят се повтарящи се модели. Изследване от 2013 година, извършено в Северозападния университет в Чикаго свидетелства, че всякога, когато се стремим да си напомним нещо, ние изваждаме нескрито изменени мемоари. Мозъкът го улавя, проучва още веднъж, отстранява ненужните детайлности и на тяхно място слага други.

Паметта се поддава и на операция от близките, по-конкретно от техните мемоари. Ако наш другар ни опише обстановка, на която сме били, ние може незабелязано да преработим загатна си, попивайки и от непознатите усещания. Явлението е изследвано още през 70-те години от Елизабет Лофтъс и Джон Палмър.

По време на показания на спомените на очевидеца може да бъде повлияно, според от метода на задаване на въпроса. Не е все едно да кажем, че двама души са провокирали меле, или просто са си повишили звук. Подавайки сходна „ смляна “ предварителна информация, ние насочваме съзнанието на другите да мислят в същата посока. Въздействащият резултат е налице и хората сформират заключения съгласно него, а не въз основа на обстоятелствата.

Мъжките и женските мозъци – има ли разлика

Може би за пръв път ще прочетете, че действително дамите и мъжете не се разграничават изключително, като оставим настрани половите им белези и техните обществени функции, наложени с времето. Но по какъв начин стои въпросът при мозъците им? При проучване от ноември 2015 година в Телавивския университет, дело на Дафна Джоел и нейните сътрудници, са направени фотоси на мозъците на над 1400 души посредством ядрено-магнитен резонанс.

Експериментът включвал премерване на размера на сивото и бялото вещество. Учените разкрили леки структурни разлики сред мъжкия и женския мозък. Лявата половина на хипокампа – зона (корова гънка), обвързвана с паметта, се оказала по-голяма в мозъците на мъжете. Но при всяка конструкция били следено застъпване на „ мъжките “ и „ женските “ черти. При някои дами са засечени по-големи леви половини на хипокампа, а при други били по-малки от междинния женски хипокамп.

Минимален брой от мозъците имали типично мъжки или типично женски градеж. Ето за какво Джоел счита, че е изцяло безсмислено да се приказва за мъжка и женска природа, когато се отнася до мозъка. Както при мощния пол има „ женски “ структури “, по този начин и при дамите съществуват „ мъжки “ структури. Индивид от чист тип, притежаващ характерностите единствено на единия пол, мъчно може да бъде открит.

Ако желаете да влезете под кожата на харесван от вас човек, то не залагайте на пола му, а на неговите потребности.

Не се фиксирайте единствено върху базовите му инстинкти и потребностите от храна, вода и релакс. Интересувайте се от прочувствените му упования, поставяйки въпроса без заобикалки. Откритостта постоянно се прави оценка, а и по този начин имате опция да чуете истината от отсрещния, не да разчитате на догатки или непрактични препоръки от известни книжки.

Изтoчниĸ: httр://еріѕ.bg/