Социалното предприемачество в Източна Европа и на Балканите
В страните от Източна Европа има към момента необятно поле за работа на бизнесите с идея. Трябва да отбележим обаче, че в регион с влошени стопански индикатори, възходящо обществено изключване и неефективни държавни институции, общественото предприемачество към момента не е изцяло развито. Това се отдава значително на социалистическото минало на тези страни и неналичието на предприемачески дух у хората.
Проучвания сочат, близо две трети от хората тук избират държавна работа вместо личен бизнес.
След демократичния преход в Унгария третият бранш също търпи интензивно развиване, показвайки подготвеност за справяне със обществени потребности, като по този метод основава по-широка обществена стопанска система.
Традициите, които страната дълги години основава в поддръжка на образованието и културата се резервира и през днешния ден под формата на обществено предприемачество. Csimota е да вземем за пример новаторска издателска къща, която е профилирана в основаването на прогресивни детски книги.
Тя предизвиква младите майки, чието неравностойно състояние на пазара на труда е проблем за Унгария, да получават спомагателни доходи, изявявайки се креативен. Книгите са изобретателни и просветителни, като засягат тематики табу в детската литература, да вземем за пример: религията и разликите сред хората, любовта и гибелта.
През последното десетилетие пластовете на обществената стопанска система и тук стартират да се раздвижват – както в България, по този начин и в Сърбия и Македония се готвят закони за общественото предприемачество, в Румъния пък бе въведено ново професионално направление „ обществен бизнесмен “.
Според статистиката, в северната ни съседка има над 7 000 обществени предприятия, търсещи решение за редица обществени и публични дефицити.
Любопитен образец за обществено дружество в Румъния е Асоциация "Херкулес ", което се бори със обществените проблеми на региона Костеси. Вложеното икономическо състояние на района и високата безработица рефлектират мощно върху качеството на живот, усилват се случаите на алкохолизъм, домашно принуждение, редица фамилии се разпадат, децата порастват без съответна грижа и постоянно отпадат от учебно заведение, нараства престъпността измежду малолетните, до момента в който възрастните хора са все по-изолирани.
Най-големият план на асоциацията е дневният център "Херкулес ", основан през 2007 година Центърът дава опция за социализация и обществено включване на хора от разнообразни възрасти – деца, младежи, баби и дядовци от общността, в духа на междугенерационни практики, насърчавани от организацията. Идеята е планът да развива също по този начин просветителни и развлекателни действия за деца и юноши, а на уязвимите групи – обществена, психическа и здравна помощ.
Дневният център разполага със зала за събития, която се отдава чартърен и с двор от 2 000 кв. метра, в който доброволци отглеждат екологично чисти плодове и зеленчуци. Зелената градина се трансформира във значим източник на доходи за организацията, като също така обезпечава здравословна храна за хората в центъра.
Накъде е ориентиран погледът на българските обществени бизнесмени?
Макар да няма публична статистика за броя на предприятията у нас, работещи в бранша, по данни МТСП за обществени предприятия са се определили 4637 компании. Най-голям е броят им в София (1 372), Пловдив (373), Варна (329) и Бургас (318), а минимален – в Кърджали (37) и Кюстендил (41).
Поради неналичието на законово приета формулировка за общественото предприемачество в България, статистиката към момента се базира на самоопределение, което мъчно дава точна информация за мащаба на бизнеса с идея на родна почва.
Въпреки неналичието на публични данни, в България към този момент има положителни образци за сполучливи обществени предприятия. Сред тях са просветителната платформа ucha.se, Мрежа „ Хлебни къщи “, фондация „ Заслушай се “, Hope ресторант и други.
Hope ресторантът е отличен образец за обществено дружество, което обезпечава трудова претовареност на уязвими групи. Инициативата е на Фондация за обществена смяна и включване, която обезпечава предпазени жилища и работа на младежи в сложна житейска обстановка, най-често излизащи от институции.
В ресторантът те получават трудови привички, печелят прехраната си и се учат да ръководят финансите си. Фондацията им обезпечава още поддръжка от психолог, здравна и просветителна помощ.
PR публикация
Проучвания сочат, близо две трети от хората тук избират държавна работа вместо личен бизнес.
След демократичния преход в Унгария третият бранш също търпи интензивно развиване, показвайки подготвеност за справяне със обществени потребности, като по този метод основава по-широка обществена стопанска система.
Традициите, които страната дълги години основава в поддръжка на образованието и културата се резервира и през днешния ден под формата на обществено предприемачество. Csimota е да вземем за пример новаторска издателска къща, която е профилирана в основаването на прогресивни детски книги.
Тя предизвиква младите майки, чието неравностойно състояние на пазара на труда е проблем за Унгария, да получават спомагателни доходи, изявявайки се креативен. Книгите са изобретателни и просветителни, като засягат тематики табу в детската литература, да вземем за пример: религията и разликите сред хората, любовта и гибелта.
През последното десетилетие пластовете на обществената стопанска система и тук стартират да се раздвижват – както в България, по този начин и в Сърбия и Македония се готвят закони за общественото предприемачество, в Румъния пък бе въведено ново професионално направление „ обществен бизнесмен “.
Според статистиката, в северната ни съседка има над 7 000 обществени предприятия, търсещи решение за редица обществени и публични дефицити.
Любопитен образец за обществено дружество в Румъния е Асоциация "Херкулес ", което се бори със обществените проблеми на региона Костеси. Вложеното икономическо състояние на района и високата безработица рефлектират мощно върху качеството на живот, усилват се случаите на алкохолизъм, домашно принуждение, редица фамилии се разпадат, децата порастват без съответна грижа и постоянно отпадат от учебно заведение, нараства престъпността измежду малолетните, до момента в който възрастните хора са все по-изолирани.
Най-големият план на асоциацията е дневният център "Херкулес ", основан през 2007 година Центърът дава опция за социализация и обществено включване на хора от разнообразни възрасти – деца, младежи, баби и дядовци от общността, в духа на междугенерационни практики, насърчавани от организацията. Идеята е планът да развива също по този начин просветителни и развлекателни действия за деца и юноши, а на уязвимите групи – обществена, психическа и здравна помощ.
Дневният център разполага със зала за събития, която се отдава чартърен и с двор от 2 000 кв. метра, в който доброволци отглеждат екологично чисти плодове и зеленчуци. Зелената градина се трансформира във значим източник на доходи за организацията, като също така обезпечава здравословна храна за хората в центъра.
Накъде е ориентиран погледът на българските обществени бизнесмени?
Макар да няма публична статистика за броя на предприятията у нас, работещи в бранша, по данни МТСП за обществени предприятия са се определили 4637 компании. Най-голям е броят им в София (1 372), Пловдив (373), Варна (329) и Бургас (318), а минимален – в Кърджали (37) и Кюстендил (41).
Поради неналичието на законово приета формулировка за общественото предприемачество в България, статистиката към момента се базира на самоопределение, което мъчно дава точна информация за мащаба на бизнеса с идея на родна почва.
Въпреки неналичието на публични данни, в България към този момент има положителни образци за сполучливи обществени предприятия. Сред тях са просветителната платформа ucha.se, Мрежа „ Хлебни къщи “, фондация „ Заслушай се “, Hope ресторант и други.
Hope ресторантът е отличен образец за обществено дружество, което обезпечава трудова претовареност на уязвими групи. Инициативата е на Фондация за обществена смяна и включване, която обезпечава предпазени жилища и работа на младежи в сложна житейска обстановка, най-често излизащи от институции.
В ресторантът те получават трудови привички, печелят прехраната си и се учат да ръководят финансите си. Фондацията им обезпечава още поддръжка от психолог, здравна и просветителна помощ.
PR публикация Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ