Иван Гешев пред студенти от СУ: Необходима е по-директна връзка между практиката и науката
В страната хората мислят, че всичко е наказателна отговорност, че всеки би трябвало да влезе наложително в пандиза. Но не всякога това е по този начин. Интересът на обществото е - не да храни някого в пандиза, а когато има породена материална вреда, тя да бъде възобновена, да има предварителна защита и неотменимост на наказването.
Това сподели основният прокурор по време на среща със студенти от кръжока по наказателно право в Софийския университет „ Св. Климент Охридски “, които гостуваха на прокуратурата в Съдебната палата в гр. София. Ръководител на кръжока е проф. Лазар Груев, някогашен ръководител на Върховния касационен съд. На срещата участва и преподавателят в катедрата доцент доктор Николета Кузманова.
Срещата бе по избор на студентите. Проф. Груев посочи, че е била извършена анкета измежду тях и болшинството са поискали да се срещнат с основния прокурор. Заедно с него при студентите бяха и заместител основните прокурори Даниела Машева и Красимира Филипова.
Пред младежите акцентира, че има други по-ефективни способи, с които може да се реализира доста по-голям резултат, в сравнение с със средствата на наказателната принуда. „ Тя би трябвало да е крайният вид “, сподели основният прокурор.
Той уточни още, че разговорът сред практикуващите адвокати и представителите на академичната общественост оказва помощ на магистратите да излязат от рутината. „ Необходима е по-директна връзка сред практиката и науката “, съобщи основният прокурор.
и проф. Лазар Груев се сплотиха към мнението, че са нужни незабавни промени в Наказателния кодекс, само че те би трябвало да бъдат направени деликатно. „ Най-много промени в Конституцията са правени в частта за правосъдната власт. Особената част на Наказателния кодекс е кърпена, кърпена и има толкоз несъгласия в размерите на наказванията. С промени в закона на парче, без промени в Особената част, няма да решим проблемите в наказателното право и развой “, сподели основният прокурор.
отговори на голям брой въпроси на студентите, които се интересуваха както от проблемите в работата на прокурорите, по този начин и от компликациите при следствието, изключително при корупцията и киберпрестъпленията. Главният прокурор изясни, че с цел да се догони възходящия ритъм на рационализация на този тип закононарушения прокуратурата разчита главно на три механизма – техника, взаимоотношение с партньорските служби и непрекъснато образование на магистратите.
На въпрос дали специалността на основен прокурор му тежи, отговори: „ Обичам да съм прокурор, само че най-приятната част от живота ми беше когато бях следовател. Ограниченията от това да си основен прокурор са големи в персонален проект, само че смисълът на специалността е да помагаш на сътрудниците си, да ги защитаваш и в последна сметка да направиш нещо за системата и страната “.
Това сподели основният прокурор по време на среща със студенти от кръжока по наказателно право в Софийския университет „ Св. Климент Охридски “, които гостуваха на прокуратурата в Съдебната палата в гр. София. Ръководител на кръжока е проф. Лазар Груев, някогашен ръководител на Върховния касационен съд. На срещата участва и преподавателят в катедрата доцент доктор Николета Кузманова.
Срещата бе по избор на студентите. Проф. Груев посочи, че е била извършена анкета измежду тях и болшинството са поискали да се срещнат с основния прокурор. Заедно с него при студентите бяха и заместител основните прокурори Даниела Машева и Красимира Филипова.
Пред младежите акцентира, че има други по-ефективни способи, с които може да се реализира доста по-голям резултат, в сравнение с със средствата на наказателната принуда. „ Тя би трябвало да е крайният вид “, сподели основният прокурор.
Той уточни още, че разговорът сред практикуващите адвокати и представителите на академичната общественост оказва помощ на магистратите да излязат от рутината. „ Необходима е по-директна връзка сред практиката и науката “, съобщи основният прокурор.
и проф. Лазар Груев се сплотиха към мнението, че са нужни незабавни промени в Наказателния кодекс, само че те би трябвало да бъдат направени деликатно. „ Най-много промени в Конституцията са правени в частта за правосъдната власт. Особената част на Наказателния кодекс е кърпена, кърпена и има толкоз несъгласия в размерите на наказванията. С промени в закона на парче, без промени в Особената част, няма да решим проблемите в наказателното право и развой “, сподели основният прокурор.
отговори на голям брой въпроси на студентите, които се интересуваха както от проблемите в работата на прокурорите, по този начин и от компликациите при следствието, изключително при корупцията и киберпрестъпленията. Главният прокурор изясни, че с цел да се догони възходящия ритъм на рационализация на този тип закононарушения прокуратурата разчита главно на три механизма – техника, взаимоотношение с партньорските служби и непрекъснато образование на магистратите.
На въпрос дали специалността на основен прокурор му тежи, отговори: „ Обичам да съм прокурор, само че най-приятната част от живота ми беше когато бях следовател. Ограниченията от това да си основен прокурор са големи в персонален проект, само че смисълът на специалността е да помагаш на сътрудниците си, да ги защитаваш и в последна сметка да направиш нещо за системата и страната “.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ