В държава, където властта се сменя по-често от цените в

В страна, където властта се сменя по-често от цените в магазина, единствено едно не мърда – мизерията на пенсионерите. И до момента в който кабинетите се редят като сезонни сбирки, възрастните хора живеят в непрекъснатата мода на оцеляването.

Положението на българските пенсионери е една от главните обществени тематики в страната, като в последните години обстановката остава предизвикателна за доста от тях. Основните проблеми включват ниски пенсии, висока инфлация и растящите разноски за живот. А в този момент са и на път да не получат коледни добавки — като че ли така и така празничната маса не наподобява повече на галерия на празни чинии, в сравнение с софра.

Ниските пенсии

 

Според данните междинната пенсия в България е една от най-ниските в Европейския съюз, което слага пенсионерите в затруднено състояние, изключително в подтекста на растящите цени на съществени артикули и услуги. Въпреки че през последните години се вършат опити за нарастване на пенсиите, темпът на повишаване не съумява да догонва инфлацията — същата инфлация, която политиците разясняват все едно е естествено злополучие, паднало от небето, а не резултат от личната им управническа „ опитност “.

Високата инфлация и увеличаващите се разноски за сила, храна и опазване на здравето оказват съществено въздействие върху финансовото положение на пенсионерите. Много от тях не могат да покрият главните си потребности и да живеят в изискванията на възходящи цени.

Също по този начин пенсионерите постоянно изпитват усложнения с достъпа до качествено опазване на здравето, защото здравните услуги в България не постоянно са на високо равнище, а доста пенсионери нямат задоволително средства, с цел да се оправят с спомагателни разноски за лекуване и медикаменти.

Съществуват обществени помощи и компенсации за пенсионери с по-ниски приходи, само че те постоянно не са задоволителни, с цел да обезпечат почтени условия на живот — наподобяват повече на лепта, хвърлена от балкона на властта, в сравнение с държавна политика.

България има сериозна демографска рецесия, която се отразява и на пенсионната система. Поради миграцията на младежи в чужбина и намаляващото население, натискът върху пенсионната система се усилва. Разбира се, има и разлики в обстановката на пенсионерите в разнообразни елементи на страната. В по-големите градове може да има по-добър достъп до услуги, до момента в който в по-малките обитаеми места пенсионерите постоянно са в още по-трудно състояние — като изоставени гари, по които влаковете към този момент не стопират.

А на фона на мизерните пенсии, с които огромна част от възрастните хора у нас живеят, държавното управление предлага бюджет, който да усили ОЩЕ заплатите на Министерство на вътрешните работи и администрацията. Но пари за коледни добавки, май може и да няма. За страната коледата очевидно идва единствено когато би трябвало да се раздават бонуси на служителите.

Обещания без покрития

 

Властта от години размахва обещания за „ почтени старини “, само че резултатът е еднакъв: българските пенсионери живеят на ръба на оцеляването, до момента в който ръководещите си трансферират виновността като парещ картоф.

Срамно е страна в Европейски Съюз да изоставя хората, които са я градили десетилетия, на минимални пенсии, които даже не покриват главните потребности. Политиците приказват за „ промени “, само че действителните решения ги няма – единствено звук, PR и празни обещания, които звучат кухо като празен портфейл.

Вместо да се борят за събираемост на осигуровките, понижаване на сивата стопанска система и обективна пенсионна формула, властта избира да лепи краткотрайни предизборни бонуси — лепенки върху рана, която от години кърви.

На фона на всичко това, България е изправена пред ново съществено предизвикателство в пенсионната система. Очаква се 110 000 души да излязат в пенсия в идващите години, а на пазара на труда се чака да влязат едвам 50 000 нови работещи.

И ръководещите оповестиха: Стартира огромна пенсионна промяна.

Според Деница Сачева, пътната карта за пенсионната промяна би трябвало да бъде призната до 31 декември тази година. Тя ще даде явен небосвод за използване на нужните промени в системата, с цел да се избегне бъдеща рецесия.

И взеха решение – подвигат пенсионните осигуровки с 2 процентни пункта. Удар и по работещите — като че ли и те са отговорни, че дупките в системата не са се запълнили сами.

Само че промяната на пенсионната система в България би трябвало да бъде цялостна, поредна и основана на действителни данни за демографията, стопанската система и пазара на труда.

Затова и специалистите най-често предлагат стабилизиране на приходите към пенсионната система; увеличение на събираемостта на осигуровките; ограничение на сивата стопанска система и заплатите „ в плик “; по-строг надзор и съвременни цифрови системи за проследяване; разширение на осигурителната база; тласъци за оставане на пазара на труда след пенсионна възраст; внасяне на осигуровки от страна на страната за избрани групи (например майки, обществено слаби), само че по-прозрачно и в действителни размери.

Експертите оферират също последователно уеднаквяване на старите и новите пенсии посредством по този начин наречената индексация по „ швейцарско предписание “, както и по-справедлива формула, която да регистрира действителния застрахователен принос.

И още, и още, и още…

 

Самите пенсионерски организации също излязоха с предложение — Обединените пенсионерски съюзи упорстват индексацията на пенсиите по „ Швейцарското предписание “ да влиза в действие от 1 януари на съответната година, а не от 1 юли.

„ Отлагането с шест месеца е незаслужено и ощетява всички пенсионери, които при започване на годината посрещат по-високи разноски за медикаменти, отопление, храна и комунални услуги “, се споделя в декларация на Оборотна помпена станция.

Докато инфлацията изяжда приходите, ръководещите се вършат, че не виждат: възрастни хора броят стотинки за медикаменти, храна и отопление. Това не е просто стопански проблем – това е честен неуспех на страната.

Истината е елементарна: когато една страна не може да обезпечи почтени условия на живот за най-възрастните си жители, тя проваля самата концепция за страна — тъй като страна, която не помни своите старци, на следващия ден няма да има кой да я помни.

И тук към този момент въпросът не е стопански, политически или демографски. Той е човешки. Българските пенсионери не желаят лепта — желаят правдивост. Искат почитание. Искат да живеят, а не да оцеляват.

Припомняме,че през днешния ден Депутатите от „ Движение за права и свободи – Ново начало “ оповестиха мощен жест на поддръжка – цялата парламентарна група ще подари своята 12-та заплата, с цел да бъдат обезпечени средствата за коледните добавки на българските пенсионери. Лидерът Делян Пеевски към този момент предложи и нарастването им до 110 лв. – с 10 лв. повече по отношение на 2024 година

ДОСТОЙНА ПОСТЪПКА! Депутатите от „ ДПС-Ново начало “ подаряват 12-тата си заплата за пенсионерите

„ Боли ме за поколенията, които построиха тази страна тухла по тухла “

 

Боли ме за тези хора, чиито ръце носеха тежестта нацяло едно бъдеще — нашето. За хората, които ставаха преди изгрева, с цел да строят заводи, учебни заведения и мостове; които слагаха тухла върху тухла, вяра върху вяра, без да питат какво ще получат в подмяна.

Боли ме за бавните им, изтощени стъпки през днешния ден, за погледите, в които се събира цялостен един живот труд, само че които все по-често се навеждат пред стоките в магазина, броейки стотинки, вместо да се любуват на заслуженото успокоение.Днес получават обиди, под формата на пенсии, които не стигат даже за най-необходимото.

А властта?

 

Тя още търси метод да изясни за какво най-старите ни жители би трябвало да чакат бъдещи промени, до момента в който сегашното им се разпада сред празните портфейли и празните обещания.

Съдбата на българските пенсионери остава мъчително огледало на целите на властта.

Докато стопанската система се трансформира и обществото върви напред, възрастните хора не престават да живеят на ръба на бедността, постоянно подценявани от политическите решения и предизборните обещания. Те са гръбнакът на модерна България — поколението, което е работило, градило и жертвало, с цел да съществува страната през днешния ден.

„ Докато младите се състезават за триумф, възрастните хора се борят за оцеляване. Пенсията не би трябвало да бъде наказване за години труд, а гаранция за заслужен живот. Мизерията измежду пенсионерите е позор за цялото общество – време е да го признаем и да действаме. “

Затова е време властта да се обърне към тях не с празни думи, а с действителни дейности, които да им обезпечат почтени старини. Отношението към пенсионерите е измерител на човечността и зрелостта на всяко общество — и точно тук България би трябвало да потвърди, че може и желае да се промени.

 

Камелия Павлова/SafeNews

Още вести четете в: България, Темите на деня За още настоящи вести: Последвайте ни в Гугъл News