Новият фронт: Обединена отбрана или още една изгубена възможност ...
В дълготраен проект задачата е да се подсигурява, че тези спомагателни вложения следват поредна тактика. Това изисква нова основна фигура, която да координира трансгранични военни планове и да държи държавните управления в вярната посока. С други думи – Европа се нуждае от „ цар на защитата “, написа Reuters.
След години на незадоволително финансиране, европейската отбранителна промишленост е фрагментирана по национални линии и е с стеснен мащаб в съпоставяне със Съединени американски щати. Европа би имала усложнения да води огромна война с Русия в кратковременен проект. Членките на Европейски Съюз харчат едвам 4,5% от груповия си боен бюджет за научноизследователска и развойна активност – процентно с една трета по-малко от Съединени американски щати. Вносът съставлява 75% от военните поръчки в Европа. Трите европейски изтребителя – Eurofighter, Dassault Rafale и Gripen на Saab – съставляват едвам една трета от флота на района. А американският боен колос RTX (с пазарна стойност 170 милиарда долара) съвсем изравнява по стойност тримата си най-големи европейски съперници взети дружно: Rheinmetall (Германия), BAE Systems (Великобритания) и Thales (Франция).
Европейските държавни управления към този момент осъзнаха, че би трябвало да наваксат изгубеното време, като ускорят военните си разноски. Но липсва човек, който да сплоти другите проекти и да подсигурява, че Англия, Франция, Германия и други огромни сили няма да се върнат обратно или да дублират старания без потребност.
Европейски Съюз не е подобаващата платформа за тези разисквания. Обединеното кралство, което не е член, има същите ползи като останалата част от района в опълчването си на съветската експанзия, изключително поради отдръпването на Съединени американски щати. Същото важи и за Норвегия. Междувременно някои страни от Европейски Съюз се двоумят да усилят разноските си за защита – било тъй като са водени от симпатизанти на Владимир Путин, като унгарския министър председател Виктор Орбан, или тъй като обичайно поддържат неутралитет, като Австрия и Ирландия.
Урсула фон дер Лайен не е подобаваща да поеме водеща роля, защото защитата не влиза в нейните пълномощия. По-подходяща би била нова, официална организация – нещо като по-малка, съсредоточена в Европа версия на НАТО – формирана от това, което английският министър председател Киър Стармър назовава „ коалиция на искащите “ – група от страни от Европейски Съюз, които споделят загрижеността за съветската опасност, дружно с Англия и Норвегия.
„ Царят на защитата “ би следил освен за това европейците да харчат повече за защита, а и да харчат по-умно. Да вземем скандалния образец с 155-милиметровите артилерийски снаряди, които са от решаващо значение за защитата на Украйна по 1000-километровия фронт. Страните от Европейски Съюз пропуснаха крайния период за доставка на 1 милион снаряди за Киев предходната година, което ги принуди да отворят нови фабрики. Но Украйна бе възпрепятствана да употребява тези муниции пълноценно, защото европейците ѝ предоставиха 10 разнообразни типа гаубици – системи за изстрелване на снарядите – някои даже с спомагателни разновидности. Цените също варират фрапантно – от 6 до 11 милиона евро за брой в Европейски Съюз, спрямо под 2 милиона евро в Съединени американски щати, съгласно аналитичния център Bruegel.
Основната задача на бъдещия европейски защитителен водач би била да хармонизира условията за поръчки и да насърчи националните армии да стандартизират своето съоръжение.
Последният мотив за въвеждането на подобен водач е, че националните държавни управления реагират прекомерно постепенно на новите провокации. Въпреки всички срещи, отчети, стратегически документи и обещания за разноски през последните месеци, Украйна към момента няма нужното съоръжение. Военните разноски действително не са се нараснали, а отбранителните компании чакат действителни поръчки, с цел да стартират построяването на нови индустриални мощности. Някои полемики даже още не са почнали – да вземем за пример, дали наборната войска ще има роля в бъдещата защита на Европа, или какъв вид въоръжение да бъде приоритет – дронове или изтребители, нуклеарни оръжия или стандартни сили, подводници или бойни танкове.
Освен това по-нататъшната консолидация на европейската отбранителна промишленост ще изисква външен подтик.
Финансовите министри на Европейски Съюз към този момент разискват предложение на Bruegel, поръчано от полското държавно управление, за основаване на Европейски защитителен механизъм, който да подкрепя финансирането на възходящите военни разноски. Това би било стъпка в вярната посока, защото ще е отворен както за страни от Европейски Съюз, по този начин и за отвън него, ще се финансира общо посредством заеми, а решенията ще се вземат с нормално или квалифицирано болшинство – по този начин ще се избегне блокиране.
Би било разумно бъдещият защитителен „ цар “ да управлява този орган, в случай че той се сътвори, като основна част от неговите отговорности.
Подходящият претендент би трябвало да има политическо въздействие и знания в областта на защитата. Борис Писториус, министър на защитата на Германия от 2023 година, би бил добър избор, в случай че не беше евентуално да резервира поста си в новото консервативно държавно управление на Фридрих Мерц. Бен Уолъс, някогашен английски министър на защитата и офицер от армията, също дава отговор на условията. Същото важи за датската министър-председателка Мете Фредериксен, която през последните пет години се трансформира от сдържан икономист до „ ястреб “ във връзка с защитата – макар че би трябвало да подаде оставка преди идващите избори. Друга опция е някогашният нидерландски министър председател Марк Рюте, макар че сегашната му роля като общоприет секретар на НАТО наподобява по-малко примамлива поради американското оттегляне от уговорките по защита при ръководството на Доналд Тръмп.
Дали европейските водачи ще бъдат подготвени да правят отстъпка надзор, следва да се види. Но всевъзможен прогрес към обща европейска политика за защита ще остане еволюционен, до момента в който не делегират действителна власт на човек, кадърен да задвижи нещата.
Превод и редакция: ФрогНюз
След години на незадоволително финансиране, европейската отбранителна промишленост е фрагментирана по национални линии и е с стеснен мащаб в съпоставяне със Съединени американски щати. Европа би имала усложнения да води огромна война с Русия в кратковременен проект. Членките на Европейски Съюз харчат едвам 4,5% от груповия си боен бюджет за научноизследователска и развойна активност – процентно с една трета по-малко от Съединени американски щати. Вносът съставлява 75% от военните поръчки в Европа. Трите европейски изтребителя – Eurofighter, Dassault Rafale и Gripen на Saab – съставляват едвам една трета от флота на района. А американският боен колос RTX (с пазарна стойност 170 милиарда долара) съвсем изравнява по стойност тримата си най-големи европейски съперници взети дружно: Rheinmetall (Германия), BAE Systems (Великобритания) и Thales (Франция).
Европейските държавни управления към този момент осъзнаха, че би трябвало да наваксат изгубеното време, като ускорят военните си разноски. Но липсва човек, който да сплоти другите проекти и да подсигурява, че Англия, Франция, Германия и други огромни сили няма да се върнат обратно или да дублират старания без потребност.
Европейски Съюз не е подобаващата платформа за тези разисквания. Обединеното кралство, което не е член, има същите ползи като останалата част от района в опълчването си на съветската експанзия, изключително поради отдръпването на Съединени американски щати. Същото важи и за Норвегия. Междувременно някои страни от Европейски Съюз се двоумят да усилят разноските си за защита – било тъй като са водени от симпатизанти на Владимир Путин, като унгарския министър председател Виктор Орбан, или тъй като обичайно поддържат неутралитет, като Австрия и Ирландия.
Урсула фон дер Лайен не е подобаваща да поеме водеща роля, защото защитата не влиза в нейните пълномощия. По-подходяща би била нова, официална организация – нещо като по-малка, съсредоточена в Европа версия на НАТО – формирана от това, което английският министър председател Киър Стармър назовава „ коалиция на искащите “ – група от страни от Европейски Съюз, които споделят загрижеността за съветската опасност, дружно с Англия и Норвегия.
„ Царят на защитата “ би следил освен за това европейците да харчат повече за защита, а и да харчат по-умно. Да вземем скандалния образец с 155-милиметровите артилерийски снаряди, които са от решаващо значение за защитата на Украйна по 1000-километровия фронт. Страните от Европейски Съюз пропуснаха крайния период за доставка на 1 милион снаряди за Киев предходната година, което ги принуди да отворят нови фабрики. Но Украйна бе възпрепятствана да употребява тези муниции пълноценно, защото европейците ѝ предоставиха 10 разнообразни типа гаубици – системи за изстрелване на снарядите – някои даже с спомагателни разновидности. Цените също варират фрапантно – от 6 до 11 милиона евро за брой в Европейски Съюз, спрямо под 2 милиона евро в Съединени американски щати, съгласно аналитичния център Bruegel.
Основната задача на бъдещия европейски защитителен водач би била да хармонизира условията за поръчки и да насърчи националните армии да стандартизират своето съоръжение.
Последният мотив за въвеждането на подобен водач е, че националните държавни управления реагират прекомерно постепенно на новите провокации. Въпреки всички срещи, отчети, стратегически документи и обещания за разноски през последните месеци, Украйна към момента няма нужното съоръжение. Военните разноски действително не са се нараснали, а отбранителните компании чакат действителни поръчки, с цел да стартират построяването на нови индустриални мощности. Някои полемики даже още не са почнали – да вземем за пример, дали наборната войска ще има роля в бъдещата защита на Европа, или какъв вид въоръжение да бъде приоритет – дронове или изтребители, нуклеарни оръжия или стандартни сили, подводници или бойни танкове.
Освен това по-нататъшната консолидация на европейската отбранителна промишленост ще изисква външен подтик.
Финансовите министри на Европейски Съюз към този момент разискват предложение на Bruegel, поръчано от полското държавно управление, за основаване на Европейски защитителен механизъм, който да подкрепя финансирането на възходящите военни разноски. Това би било стъпка в вярната посока, защото ще е отворен както за страни от Европейски Съюз, по този начин и за отвън него, ще се финансира общо посредством заеми, а решенията ще се вземат с нормално или квалифицирано болшинство – по този начин ще се избегне блокиране.
Би било разумно бъдещият защитителен „ цар “ да управлява този орган, в случай че той се сътвори, като основна част от неговите отговорности.
Подходящият претендент би трябвало да има политическо въздействие и знания в областта на защитата. Борис Писториус, министър на защитата на Германия от 2023 година, би бил добър избор, в случай че не беше евентуално да резервира поста си в новото консервативно държавно управление на Фридрих Мерц. Бен Уолъс, някогашен английски министър на защитата и офицер от армията, също дава отговор на условията. Същото важи за датската министър-председателка Мете Фредериксен, която през последните пет години се трансформира от сдържан икономист до „ ястреб “ във връзка с защитата – макар че би трябвало да подаде оставка преди идващите избори. Друга опция е някогашният нидерландски министър председател Марк Рюте, макар че сегашната му роля като общоприет секретар на НАТО наподобява по-малко примамлива поради американското оттегляне от уговорките по защита при ръководството на Доналд Тръмп.
Дали европейските водачи ще бъдат подготвени да правят отстъпка надзор, следва да се види. Но всевъзможен прогрес към обща европейска политика за защита ще остане еволюционен, до момента в който не делегират действителна власт на човек, кадърен да задвижи нещата.
Превод и редакция: ФрогНюз
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ