Музикални хроники: Падналият воин на Metallica – история за две трагедии и незаменима загуба за метъла
В дългата и богата история на легендите от Metallica има една огромна покруса, която вечно белязва ориста на групата.
Смъртта на басиста от ранните години на бандата Клиф Бъртън първоначално сложила под въпрос бъдещето на Metallica, само че късият му интервал дружно с останалите ги въодушевява и до през днешния ден.
Бъртън бил отдаденият меломан, интересуващ се само от самата музика на групата, не от триумфите и славата. За по-малко от 4 година в Metallica, той взел участие в изработването на албумите Kill ‘Em All, Ride the Lightning и Master of Puppets, сами по себе си задоволителни да основат мита за неповторимите американски хеви метъл машини.
Едната е неговата лична гибел на 27 септември 1986 година, в ранните утринни часове, когато бусът на Metallica изхвърчал отвън пътя по време на турнето, отвело бандата в Швеция.
В случая, станал част от безконечния метъл фолклор, водачът изгубил надзор над транспортното средство, което се завъртяло и изхвърлило 24-годишния басист през прозореца, а след това се приземило върху него. Той умрял на мига.
А часове преди жестокия трик на ориста, от бандата се оплаквали, че спалните им кабинки в буса са неуместни и Бъртън разиграл на карти с китариста Кърк Хамет своето място за спане. „ Искам твоето място “, отсякъл Клиф към Хамет, откакто го победил с асо пика и спечелил правото на първи избор на легло.
Така се стигнало до развръзката, погубила една от иконите на метъла от 80-те…
Имало обаче и друга трагична гибел, 11 години по-рано, която оказала голямо въздействие върху живота и кариерата на Бъртън. През май 1975-а по-големият му брат Скот починал от мозъчна аневризма едвам на 16 година
Тогава 13-годишният Клиф употребявал това като мотивация да се посвети на музиката. „ Ще стана най-хубавият басист поради брат ми “, зарекъл се младежът.
Бъртън се посветил изцяло, свирел с часове и надминал някои от ранните си учители.
Започнал да се постанова на клубната сцена в региона на Сан Франциско, свирейки с бъдещите членове на Faith No More Джим Мартин и Майк Бордин, както и в обещаващата хеви метъл групировка Trauma.
Именно с помощта на присъединяване му в Trauma, останалите от Metallica разбрали за него. И били зашеметени, когато чули ранна версия на бас солото, което щяло да се трансформира в (Anesthesia)—Pulling Teeth от дебютния им албум Kill ‘Em All.
Джеймс Хетфийлд и Ларс Улрих съумели да убедят Бъртън да размени неотдавна напусналия басист Рон Макгавни и по този начин да оформят състава, с който Metalica да поеме към музикалните върхове.
Не става въпрос за инструментална виртуозност и някаква наперена проява на техника, а за мощност на звука, динамизъм и мъдро потребление на китарни резултати, изключително на така наречен wah-wah педал, който придава характерно туптене на тона.
Инструменталът от Kill ‘Em All разкрива и един басист, който е кадърен да удържи на темпото на група като Metallica и да резервира значимостта на инструмента в звученето на бандата, без значение какъв брой тежки стават аранжиментите към бас партиите.
В тези първи три албума Клиф Бъртън дублираше темп китарите на Хетфийлд, когато беше належащо, като им придаваше тежест в ниските честоти, само че на моменти като при хроматичния риф при започване на For Whom the Bell Tolls или при туптящото соло с прогресив нотки в Orion, Клиф излизаше на напред във времето и обогатяваше Metallica неимоверно.
И както нееднократно е казвано, само че си заслужава отново да се напомни, четиримата го постигнали без поддръжката на комерсиалния радиоефир и MTV.
Когато Клиф Бъртън умрял през 1986 година, нищо не било същото за групата. Но останалите реагирали градивно и се хвърлили в музиката си с още по-голяма гняв, с цел да основат това гигантско достижение, което представляваше идващият албум …And Justice For All, появил се две години след съдбовния случай.
Музикалното видео към сингъла One дефинитивно катапултира Metallica до популярност отвън рамките на жанра.
Не му беше писано да изживее превръщането на Metallica в най-голямата метъл тайфа на планетата, само че в никакъв случай няма да бъде пропуснат – нито от съгрупарите си, нито от почитателите.
Останалите от Metallica към момента приказват с огромна обич за Клиф, Кърк Хамет дори триеше сълзите си в едно изявление, в което си припомняше остарелия си другар и записването на Master of Puppets.
Феновете пък съумяха да издействат оповестяването на специфичен „ Ден на Клиф Бъртън “ в родния му град Кастро Вали, Калифорния.
Той към момента съставлява едно осезаемо наличие над Metallica и всичко, което групата направи.
Защото колкото и велики моменти да претърпя бандата с хората, които го замениха (Джейсън Нюстед и след него Робърт Трухильо), те не могат да доближат легендата, оставена от Клиф – идеалното четвърто парче от пъзела и басиста с основно Б в групата на върха на хеви метъла.
