В далечния космос, отвъд орбитата на Юпитер, се намира един

В далечния космос, оттатък орбитата на Юпитер, се намира един извънредно чудноват обект, наименуван Хирон. Той принадлежи на клас от обекти във външната част на Слънчевата система, известни като кентаври. Но даже измежду останалите кентаври Хирон е специфичен, а нови наблюдения от галактическия телескоп " Джеймс Уеб " разкриват, че Хирон е в действителност неповторим.

" Има интервали, когато обектът се държи като комета, има пръстени от материал към него и евентуално поле от дребни прахови или скалисти частици, които го обикалят. Това поражда доста въпроси по отношение на свойствата на Хирон, които разрешават тези неповторими държания ", споделя физикът Чарлз Шамбо от Университета на Централна Флорида.

Слънчевата система е цялостна с каменисти и ледени останки от своето образуване преди към 4,5 милиарда години. Кентаврите, които нормално се намират сред Юпитер и Нептун и чиито орбити пресичат най-малко една от планетите-гиганти, съставляват забавна група.

Хирон, да вземем за пример, има свойства, сходни на тези на метеоритите, само че от време на време демонстрира интензивност, присъща за комети. Освен това има пръстен към себе си - мини версия на този към Сатурн.

Тъй като се счита, че Хирон е нещо като капсула на времето от образуването на Слънчевата система, учените са нетърпеливи да научат повече за тази странна канара. Но огромното разстояние до него затруднява проучването му.

Водени от планетарния академик Ноеми Пиния-Алонсо от Университета на Овиедо в Испания, откриватели насочиха мощния телескоп JWST, с цел да следят детайлности, които до момента са убягвали на науката.

" Всички дребни тела в Слънчевата система ни приказват за това какъв е бил светът в предишното, което е интервал, който към този момент не можем да следим непосредствено ", споделя Пиния-Алонсо. " Но дейните кентаври ни споделят доста повече. Те минават през промяна, породена от слънчевото нагряване, и дават неповторима опция да научим за повърхностните и подпочвените пластове. "

Хирон от време на време изхвърля газ и прахуляк, сходно на комети. Изследователите използваха " Джеймс Уеб ", с цел да проучват какво съдържат тези газове и прахуляк - освен в пространството към кентавъра, само че и какво може да има в него.

" Уникалното при Хирон е, че можем да следим както повърхността, където се намират множеството ледове, по този начин и зоната, в която виждаме газове, произхождащи от повърхността или от директно под нея ", изяснява Пиния-Алонсо.

Учените разкрили съществуване на въглероден диоксид, въглероден моноксид, етан, пропан, ацетилен, метан и воден лед. Откритието на метан е изключително значимо, като данните подсказват, че зоната към Хирон е цялостна с този газ.

Според учените кентаврите евентуално произлизат от далечния регион на Слънчевата система, обитаем с транснептунови обекти (TNOs), които са замръзнали остатъци от образуването на Слънчевата система.

С приближаването им към Слънцето ледът върху кентаврите може да се сублимира, освобождавайки част от този материал. Изследователите имат вяра, че метанът, въглеродният диоксид и водният лед, следени на Хирон, може да са част от истинските материали, наследени от раждането на Слънчевата система.

Други съединения, като етан, пропан и ацетилен, евентуално са се формирали на повърхността на кентавъра посредством химични процеси, включващи окисление и редукция.

Учените възнамеряват да продължат наблюденията на Хирон, до момента в който той се доближава към Земята, с цел да видят дали измененията във времето и сезоните ще разкрият повече за природата на тези странни, ледени, изригващи обекти.

Изследването е оповестено в списание Astronomy & Astrophysics.