В далечните октомврийски дни на паметната 1944-та младата девойка с

В далечните октомврийски дни на паметната 1944-та младата госпожица с черни красиви плитки Митка Захариева  се включва във Втората международна война и дава своя принос за спасяването на стотици български войни. Помни и злокобния октомври на същата 1944-та когато получава уведомление, че брат й е погубен. Студентът Димитър Захариев умира при щурма на Страцин. Тази покруса в фамилията й оставя дълбока незаличима рана до през днешния ден.
Митка взема решение да се включи в битката за мир и правдивост, за по-добро битие, за изтръгване на България от лапите на фашизма. Но и това не е непринудено взето решение. Още от детството си в село Алтимир, Врачанска област, ученичеството си в гимназия " Христо Кърпачев " в Ловеч тя е закърмена със социалистическите и антифашистки хрумвания - да няма майки с черни забрадки, да има взаимност сред хората, да няма небогати и богати, онеправдани и страдащи жители на Отечеството ни. Този собствен блян Митка Захариева отстоява до през днешния ден.
В наредбата за основаване на гвардейски и доброволчески подразделения категорично било упоменато, че дамите и девойките, искащи да се включат в тях, трябвало да бъдат на възраст от 18 до 45 години.
Митка, 16-годишна ремсистка, изпраща мобилизираните с цветя и крои проекти по какъв начин да ги последва. Отива при кмета на селото и настоятелно го моли да й даде документ, че е навършила 18 година Той не се съгласява, само че момичето упорства и не се помирява. Заявява най-категорично, че нито той, нито тя правят закононарушение, а в противен случай - незаконно е да се стои безучастно, когато времето изисква да се помогне на Отечеството за избавление от надвисналата злополука. Кметът на вятъра се пробва да разубеди въодушевената госпожица и най-после отстъпва. Заветният документ е получен и тържествено показан на приемателната комисия. Митка получава предопределение като санитарка и с спомагателен ешелон потегля към бойната линия. През Гюешево, по северозападните скатове на височината Редки буки тя догонва 36-ти пехотен Козлодуйски полк, с цел да се включи в сраженията.
Още с идването си, макар тежкия изтощителен преход през Осоговската планина, малолетната санитарка търси и намира полковия доктор, показва му се - " къде по хлапашки, къде по военному ", и пожелава незабавно да стартира работа. Свистенето на патроните и трясъкът на бомбите в първите дни я плашат, само че момичето демонстрира воля, преодолява страха и бързо усвоява уменията да прави превръзки, да се грижи за ранените, да оказва първа здравна помощ. От огромна изгода е късият курс за санитарни инструктори, който Митка приключва с цялостно отличие. Лека и пъргава, тя тича с тежката санитарна чанта от потърпевш войник до идващия потърпевш и под огъня на врага оказва помощ за евакуацията на тежко ранените в епичните боеве при Страцин, Стражин и Куманово.
До през днешния ден не е не запомнила случая с ефрейтор Илия Димитров, който отхвърля да го превърже и не желае да се отдръпна от сражението, макар че главата му е окървавена, с думите: " Сестричке, никакви бели бинтове! Немците ще помислят, че се предавам, а аз ще ги пъдя чак до бърлогата им ".
След войната Д-р Митка Захариева приключва с отличие " Медицина " в София с цялостно отличие специализира Военнополева хирургия, дипломира се като доктор и постъпва на военна работа със звание " старши лейтенант ". 35 години отдава в работа на Българските военновъздушни сили и родината, като доближава чин полковник. Като доктор е помогнала на стотици военнослужещи с медицински грижи и топло майчинско отношение към елементарния български боец, избавила е доста човешки животи.
" В бурите орлите крилете си каляват " - до ден сегашен този лозунг води живота й, тази мъдра мисъл на нейният брачен партньор, Александър Захариев - също авиатор.
" ДБългарският боец е несломим! ", споделя постоянно Митка Захариева и когато заприказва за армията, очите й стават още по-големи и положителни, помни всичко, носи в сърцето си всеки военен приятел, и обича постоянно да се връща в спомените си - от тях много страшни, само че изпълнени с велики каузи в работа на България. Тя е единствената българка с най-вече ордени и оценки от войната и от по-ново време, 56 на брой,които носи гордо, закачени върху военната й униформа.
Полк. Захариева не престава да се вълнува от обществено-политическия живот и поддържа участието си в Българската социалистическа партия - от 1954 година, към този момент близо 70 години. Почти всекидневно сме в контакт с нея. Дълго премислям над това, което ми е казвала, само че най-много ще кънтят като камбана в ушите ми думите и: " На вас младото потомство, поисквам в никакъв случай да не изпитате ужасите на войната, и да не загубвате непосредствен човек - това е ужасно. "
Активно взе участие и в живота на Българския антифашистки съюз и Съюза на ветераните от войните на България, към този момент единствено с приятелски препоръки, само че постоянно в точния момент и на място. Никога няма да не помни един 9 май в централния Военен клуб на София, чудесното, гръмко и чувствено декламиране на поемата " Реквием " на Рождественски от тази достолепна българска жена, облечена в униформа.
Да отдадем чест и респект към нейната почтена 95-годишнина като образец за почтено извървян път и отдаденост на идеята. По памет ще изтъквам друго огромно име на България за всички времена Джеки Вагенщайн: " Щом животът ни е даден, ще го живеем какъвто е, не ще срамим името си, където и да ни запокити... "
С удивление и любов, с благодарност и реверанс пред живота и активността й Българския антифашистки съюз и Съюза на ветераните от войните на България сервират най-сърдечните си поздравления на полковник доктор Захариева по случай рождения й ден, 10 декември. С пожелания за здраве, сили и дългоденствие, и все подобен мощен и непреклонен български дух!