В дълбините на моретата живее една от най-необикновените и мистериозни

В дълбините на моретата живее една от най-необикновените и мистериозни риби на планетата - рибата балон. На пръв взор тя наподобява безобидна - със закръглено тяло, огромни, любопитни очи и постоянно - шарена и пъстра багра, която я прави съвсем симпатична. Но зад тази видимо отзивчива осанка се крие една от най-смъртоносните създания в океана.

Повечето типове риби балон населяват тропически и субтропически морета, най-много в Индийския и Тихия океан. Те избират плитки крайбрежни зони, лагуни и коралови рифове. Затова можем да си представим какъв брой учудени останаха всички, откакто тази риба се появи във водите на Черно море. Новината за уловена риба балон край крайбрежията на Севастопол провокира необятен публичен интерес. И има за какво.

Какво я прави толкоз специфична

Най-известната дарба на рибата балон е нейната защитна тактика - когато се почувства застрашена, тя бързо гълтам вода (или въздух, в случай че е отвън водата) и се надува като балон, от време на време увеличавайки размера си няколкократно. Това освен я прави сложна за усвояване от хищници, само че и плаши съперника с неочакваната смяна на формата ѝ.


Но това не е всичко. Рибата балон съдържа извънредно мощна невротоксична отрова - тетродотоксин. Това вещество е към 1200 пъти по-силно от цианида и няма прочут антидот, написа National Geographic. Когато се погълне, тетродотоксинът сковава мускулите, в това число дихателните, и води до гибел от задушаване. Въпреки това, някои култури - изключително в Япония - употребяват рибата балон под формата на изтънчен деликатес, наименуван фугу, приготвян единствено от лицензирани готвачи, минали строги изпити.

Анатомия и държание

Рибата балон има късо, цилиндрично или сферично тяло с твърда кожа и постоянно без люспи. Зъбите ѝ са сраснали в нещо като " човка ", с която тя разчупва черупките на мекотели и ракообразни - обичаната ѝ храна. Макар да наподобява тромава, рибата балон е извънредно маневрена, употребявайки плавниците си като перки на хеликоптер.


Някои типове риби балон демонстрират невероятна просветеност - да вземем за пример, японският песъчлив тип Torquigener albomaculosus прави комплицирани симетрични " кръгове на любовта " в пясъка, с цел да притегли женски.

Как може рибата балон да стигне до Черно море

Това евентуално е история, която стартира от топлите води на Червено море. След отварянето на Суецкия канал през 1869 година, сред Червено и Средиземно море се появява директна връзка - нещо, което в никакъв случай не е съществувало в естествения свят. Това отваря " врата " за южни типове да се придвижват на север.

В началото този развой е муден, само че с повишението на световните температури и промени в солеността на Средиземно море, тропически типове - в това число и рисковият тип риба балон Lagocephalus sceleratus - стартират всеобщо да мигрират на север, както отбелязва Ocean Care.


И по този начин пътят ѝ към Черно море, стартира от Червено море, след което преминава Суецки канал, продължава към източно Средиземно море (вече се среща всеобщо край Кипър, Израел, Турция, Гърция), а оттова вероятно Мраморно море и Босфора, с цел да стигне при нас в Черно море. 

Този път е изцяло вероятен, изключително в случай че, температурата на водата в Черно море се покачва (което се случва), рибата успее да се приспособява към по-ниската соленост и няма естествени хищници, които да я спрат ( а тя няма).

Някои учени към този момент предизвестяват, че при сегашните климатични трендове, по-масовата поява на риба балон в Черно море не е въпрос на " дали ", а на " по кое време ".

Какво ще се случи, след като стигне до Черно море

Освен в случай че не сме безспорен специалист по тематиката за рибите балон и не знаем токсичността на всяка от тях поотделно, в никакъв случай не трябва да допираме такава риба, изключително в случай че е издута. Tя е заплаха най-вече за риболовците - при улов с мрежи или въдици, рибата балон може да се обърка с ядлива риба. Ако бъде изядена по простъпка, а следствията са съдбовни. 

Може би най-страшните последствия са, че рибата балон нарушава екосистемата. Тя няма естествени врагове тук и може да измести локални типове, като унищожава техните запаси. Когато няма естествени врагове, това ѝ разрешава голяма популация, както се случва и с лъвските риби в Червено море.


В изследване, оповестено в Acta Ichthyologica et Piscatoria, екип от откриватели от Факултета по естествени науки към Университета " Юрай Добрила " в Пула и Института по океанография и риболовство в Сплит разказват в детайли откритията си от 13 май 2024 г. 

" Присъствието на Lagocephalus sceleratus е явен сигнален знак за разширяващия се ареал на типа и евентуалните екологични и стопански последствия. Проактивните тактики за мониторинг и ръководство са значими за намаляване на въздействието му върху локалното морско биоразнообразие, рибарството и публичната сигурност ", цитират от Phys.org хърватския морски биолог и изследовател д-р Невен Ивеша, която е съавтор на проучването.