В човешката природа е заложено да се увличаме по ужаса,

В човешката природа е заложено да се увличаме по ужаса, гибелта и отчаянието. Как другояче ще разнообразяваме деня си? Но чудили ли сте се от кое място идват всички тези истории от филмите, книгите и сериалите? Лесно бихме могли да предположим, че се раждат в мозъците на същински дегенерати, даже садисти.

Изненадващото е, че до момента в който използваме тези истории за най-мрачните човешки импулси, с цел да избягаме от всекидневието, доста от тези ужаси са измислени от сценаристи, редящи се на опашка, с цел да си купят нов матрак – или нещо друго, също толкоз нормално и скучно.

6. „ Игра на тронове “ е въодушевена от костенурките на Джордж Мартин

Много преди HBO да примами милиони фенове към “Игра на тронове “ с заричане за същински цици и подправени дракони, Джордж Мартин е прекарал години – даже десетилетия – деликатно описвайки всяка непредвидена гибел в „ Песен за огън и лед “. Но оттатък очевидното ентусиазъм в лицето на Толкин и Шекспир, Мартин е имал и друго въздействие: костенурки.

Когато бил дребен, Мартин можел да си купува попови лъжички толкоз елементарно, колкото децата през днешния ден могат да се снабдят с бонбони или револвер. Затова младият Мартин направил каквото всеки на негово място би: купувал безчет костенурки, преди някой да се усети, че да даваш на деца толкоз животни е като да направиш Годзила почетен кмет на мукавен град. След това той пъхал костенурките в палат играчка и тъй като децата през 50-те години към момента не били чували за земноводни нинджи, той се преструвал, че били „ рицари, лордове и крале “. Не след дълго Мартин почнал да написа цяла фантастична поредност за царството на костенурките.

Проблемът с развъждането на жаби от разсеяно хлапе е, че множеството не живеят дълго. Мартин, измисляйки отличен метод да заобиколи това травматично прекарване, вплита гибелта на костенурките във фантастичния свят, като ги замесва в подли схеми в битката за трона.

В последна сметка Мартин завършва с костенурките, само че запомня значимия житейски урок, който научава за живота и гибелта.

5. Авторът на „ Боен клуб “ се е въодушевил, откакто е пребит от шумни купонджии

„ Боен клуб “ беше самоуверено изказване за битката против хомогенността, корпоративна Америка и хората, превръщащи се в безмозъчни роботи – най-вече ориентирано към хора, прекомерно млади, с цел да одобряват, че мебелите на IKEA са по-скоро комфортни. Още по-готиното е, че създателят, Чък Паланюк, се е въодушевил да напише историята на Тайлър Дърдън, откакто самият той е взел участие в сборичкване. За жал, този определящ кариерата му пердах не се е случил в някое мръсно мазе, цялостно с потни мъжаги и техно музика. Всъщност, даже не е било тъкмо сборичкване, защото Паланюк е пребит в един къмпинг, задето бил задръстен.

Според самия създател, до момента в който бил на къмпинг, някои от прилежащите къмпингуващи желали да пият и да купонясват цяла нощ. След няколко безсънни нощи, той решил, че му е писнало и събрал храброст да ги предизвести да бъдат по-тихи. Шумните купонджии дали отговор, като го спукали от пердах. Лицето му изглеждало по този начин, като че ли цялостен уикенд се е бил с гневни тираджии за пари за метамфетамини. Цялото това прекарване му дава концепцията за „ Боен клуб “.

4. „ Седем “ е въодушевен от реакцията на хлапе от предградията, което се мести в огромния град

Ако документалният филм „ Мълчанието на агнетата “ ни е научил на нещо, то е че ви е необходим сериен палач, с цел да заловите различен сериен палач. Логиката несъмнено би трябвало да важи и за който е написал мрачната, изпълнена с принуждение и доста детайлна класика „ Седем “. Странно, само че това не е бил някой отвеян пътешественик, бродещ по ръба на обществото или полуначетен социопат. Всъщност е бил чиновник на Tower Records от предградията на Пенсилвания.

Сценаристът Андрю Кевин Уокър се мести от предградията в Ню Йорк Сити в края на 80-те години и елементарно може да забележим по какъв начин този културен потрес се е отразил на филмовия му дебют. Действието във кино лентата се развива в неназован град, който постоянно е прогизнал и замърсен. Вкарвайки DVD диска в плеъра, човек съвсем може да усети миризмата на попилата урина автобусна седалка.

Според Уокър, концепцията за Джон Доу му е пристигнала като реакция към живота в Ню Йорк. Той си представял какво би било да си в главата на Джон Доу, до момента в който върви по улицата и вижда „ смъртен грях “ на всеки ъгъл.

Желанието да санкционира неверните обаче си има своя история. Невероятно, само че множеството брутални подиуми са били въодушевени от пътешестване с градския превоз от и до магазина Tower Records. Уокър толкоз ненавиждал тази рутина, че намразил всички към себе си.

3. Най-откаченият японски смут е написан от 10-годишната щерка на режисьора

Когато в японските ужаси има деца, те нормално са мъртви и пълзят по тавана. Но някои умни режисьори знаят, че за същинския смут живото дете е доста по-ценно. Култовата класика „ Хаусу “ стартира с група ученички, които отиват в къщата на остаряла жена и се трансформират в 90 минути видео доказателство за нервния срив на режисьора.

Отрязани глави хапят задници… Картини на котки повръщат кръв… Сякаш четете непубликуваната лирика на Сатаната. Но от кое място е пристигнало вдъхновението? Отговорът е изненадващо обаятелен. Когато режисьорът Нобухико Обаяши загатнал на фамилията си, че желае да направи заплашителен филм, като „ Челюсти “, неговата дребна щерка Чигуми споделила, че щяло да бъде супер ужасно, в случай че отражението й изскочи от огледалото и я сграбчи. Не, явно в никакъв случай не била гледала „ Челюсти “.

Вместо да пренебрегва детето си като всеки виновен родител, Обаяши я взел да пише  сюжета. Тя дала на татко си цялостен лист с откачени детски страхове и мислени подиуми, след което същинският сценарист трябвало да дели позицията си с едно 10-годишно дете.

2. Най-страшният епизод от „ Досиетата Х “ е въодушевен от автобиографията на Чарли Чаплин

„ Досиетата Х “ може да се похвали с доста откачени епизоди, като оня, в който един ядеше човешки дроб. Или пък с нашествието от хлебарки роботи. Ами когато Мълдър седем години беше под прикритие като привързан към секса публицист? Но най-ужасяващия миг в историята на сериала беше един дребен епизод, наименуван „ Home ”.

В “Home ” имаше мъртвец на бебе мутант, трио изроди и тяхната майка без крака, която изскача отдолу под леглото. Имаше и други неща, само че тях мъчно ще си спомним, тъй като всичко беше доста откачено. Освен това Fox отхвърля да излъчи повтаряне на епизода.

Откъде са пристигнали всички тези облици? Чии разум може да е толкоз сгрешен, че да му хрумнат сходни подиуми? Според сценаристите на епизода, Глен Морган и Джеймс Уонг, те са почерпили ентусиазъм от автобиографията на Чарли Чаплин.

В своята книга Чаплин споделя история от края на кариерата си, когато е прекарал една нощ в дома на миньор. След вечеря, миньорът го поканил да види нещо в кухнята. Чаплин евентуално очаквал да му предложат торта или нещо такова. Вместо това, той се срещнал с мъж без крайници, латентен в долапа. Мъжът изпълзял от скривалището/спалнята си и почнал да извършва номера за „ ужасеният “ Чаплин.

Откачената преживелица останала в съзнанието на Морган, който поукрасил някои елементи от историята и вкарал в нея Мълдър и Скъли.

1. „ Тексаско кръвопролитие “ – концепцията за резачката е пристигнала от коледен шопинг

Оригиналният „ Тексаско кръвопролитие “ е кървава, нискобюджетна класика, която даде на света килъра Коженото лице – толкоз злобен, че убива младежи, с които храни фамилията си, само че и толкоз сензитивен, че завършва клането си с танц при изключително хубав залез.

Ужасът във кино лентата се дължи значително на избора на оръжие на Коженото лице: резачка. На сценаристът и режисьор Тобе Хупър за първи път му хрумва концепцията за филм с развяващ резачка фанатик, до момента в който чака на опашка за коледни дарове. Докато обикаля бранша с принадлежности, Хупър е заставен да понесе лудостта на хиляди нападателни пазаруващи за Коледа. Тогава погледът му попада върху чисто нова резачка на промоция.

Хупър радостно се замечтал по какъв начин, в случай че възпламени резачката, всички ще се разбягат. Тогава, на път за у дома, той осъзнава, че една въртяща се, пушеща и ревяща резачка има всичко належащо за съвършеното оръжие. Така всички нужни детайли за „ Тексаско кръвопролитие “ бързо изплували.