В човешката история винаги е имало войни – дали са

В човешката история постоянно е имало войни – дали са се водили за превъзходство или територия, войните са събития, които постоянно довеждат до тежки загуби. Най-често войната се характеризира с висока смъртност и нечовешка експанзия. Могат да се дадат хиляди образци – като се стартира от  кървавите Пунически войни  и се стигне до Втората международна война. Тъй като главната цел на участниците в една война е успеха и то непременно, би трябвало да се отбележат методите по които да се реализира тя. Най-използваното военно средство постоянно са били въоръжените сили. Много по-рядко се е стигало до стопански, дипломатически, идеологически или други сходни средства на битка.

Това ни довежда до тематиката в тази публикация – а точно оръжията. Има теории, че те са зародили дружно с първите принадлежности, които хората са употребявали. Това обаче не прави всяко едно оръжие хуманно или пък разрешено – още през Средновековието някои от военните оръжия са били неразрешени поради жестокостта си и за опазване на популацията. А след Първата и Втората международна война техният брой се усилва. Разбира се, това в никакъв случай не е пречело на великите сили, които макар че ги употребяват по-рядко, не престават да ги създават.

Организация на обединените нации да вземем за пример е забранила химическите и биологическите оръжия. Подобна възбрана обаче не съществува по отношение на нуклеарните оръжия, които съвсем всички страни в миналото са разработвали или не престават да създават. Въпреки конвенциите на Организация на обединените нации, които са много всеобхватни въпреки всичко има оръжия, които могат да ви изненадат със своята смъртоносност.

Ето ги и най-странните оръжия, които интернационалните конвенции са забранили, тъй като са извънредно нечовешки:

Ножове с усукани или спираловидни остриета

Те са доста по-опасни, в сравнение с мислите. След тях остават дълбоки, рани, които не могат да се зашият. Оръжия от вида на Jagdkommando Integral Tri-dagger могат да провокират толкоз мощни разкъсвания, които да доведат до гибел. За това и са толкоз рисково оръжие, което конвенциите са забранили – гибелта настава постепенно и мъчително, за жертвата и няма избавление.

Отровни патрони

Страсбургската договореност е най-старото известно съглашение, което не разрешава избран вид оръжие. Тя датира от 1675 година и се отнася за отровните патрони. До нея се стига с помощта на армиите на Франция  и немската Свещена римска империя, които употребявали отровни патрони с цел да компенсират неточността на пушките си. Така довеждали до инфекции съперниците си – преднамерено намазвали патроните с екскременти или ги поставяли в гниещи трупове. Стигнало се до миг, в който Черната гибел можела да се повтори. Опасността, която преди време заличила 2/3 от популацията на Европа, изплашила прекалено много ръководещите. Така се стигнало до подписването на Страсбургската договореност.

Огнехвъргачки

Въпреки елементарното си устройство – най-често се състоят от контейнер за горивната примес, батерия, помпа, запалка и маркуч, огнехвъргачките имат обхват до 80 метра, силата им зависи от терена и употребяваната примес, което може да провокира големи пожари. Затова огнехвъргачките са неразрешени за потребление в градовете от Организация на обединените нации – могат да доведат до геноцид на градското население поради ниската си точност.

Лазери, които провокират непрекъсната слепота

Лазерите, които предизвикват непрекъснати вреди на човешкото тяло са неразрешени от конвенциите на Организация на обединените нации, за разлика от тези, причиняващи краткотрайни вреди. Обсегът на лазерите е доста огромен и макар лесното им потребление и даже основаване, те могат да нанесат големи вреди на човешкото зрение. Поради това оръжията, които водят да трайна загуба на  зрението са неразрешени още от 19 век с интернационална спогодба.

Капани

При клопките няма избирателност – попаднеш ли един път вътре, няма изплъзване. Забранени са, защото в тях могат да попаднат освен бойци, само че и цивилни, както и деца. Капаните са много лесни за изработка. Например по време на Виетнамската война, виетнамците  използвали клопки с цел да оцелеят в джунглата. Най-лесният за изработка капан е дупка, в която са сложени заострени колове, които са скрити от бамбукови пръчки и пръст. Капанът е неосезаем и гибелен – когато противниковите бойци стъпели на него се нанизвали на шишовете.

Ентомологичните оръжия

Ентомологичните оръжия съставляват биологични оръжия, които употребяват разнообразни типове инсекти като свои приносители. Представете си рой от комари инфектирани с нелечима болест, която е елементарно портативна. Правителството даже няма да разбере от къде му е пристигнало.

Или пък инсекти, които стартират да нападат посевите на съперника и провокират апетит или затруднена стопанска система в неговата страна. Нормално е сходен прийом да бъден неразрешен от Организация на обединените нации, защото елементарно може да докара до геноцид на популацията. Всъщност всички животни, които могат да бъдат употребявани за задачите на биологичната война са неразрешени.

Историята познава същински образци на ентомологични оръжия. Знае се, че по време на Втората международна война, Канада и Япония интензивно са разработвали сходни планове. Останалите участващи също са се присъединили. Японците обаче сполучливо съумели да употребяват инфектирани с чума бълхи и то в огромни количества. Това провокирало гибелта на 500 000 китайци.

Кърлежът пък се трансформира в главно оръжие на Съюз на съветските социалистически републики по време на Студената война – основават се автоматизирани станции, които създават милиони инсекти на ден. На собствен ред и Съединени американски щати основават съоръжения, които имат за цел да създават по 100 милиона инсекти месечно, само че залагат повече на комари и бълхи. През 90-те години на предишния век още веднъж американците дават 6,5 милиона $ за реализирането на план, в който да се сътвори оръжие с гъсеници. Това прави ентомологичните оръжия толкоз рискови – тяхната незабележимост. Днес шансът за потреблението на сходни оръжия е извънредно огромен.

Куршум с кух връх

Някои намират патроните с кух връх за доста по-хуманни от елементарните такива поради бързината, с която убиват. На някои места се употребяват за лов или от служителите на реда. Мощта на този тип муниции е доста по-голяма – те се сплескват и по този начин усилват диаметъра си. Затова и военните стратези настояват, че са хуманни. Противниците им въпреки това споделят, че сходен патрон постоянно е съвсем неосъществим за изваждане. Така при уцелване на крак съвсем постоянно е нужна ампутация. Употребата на патрони с кух връх е неразрешена с Хагската Конвенция от 1899 година. Съединени американски щати не взе участие в това съглашение и резервира опцията си да употребява патроните по време на война.

Климатично оръжие

В края на 60-те години Съединени американски щати употребява климатично оръжие против Виетнам –  официално се счита, че е с цел да спрат придвижването на логистиката на вражеските войски. Така те ускоряват дъждовния сезон и в резултат на това в Женева е подписана спогодба през 1978, която не разрешава оръжията, модифициращи природата.

В резултат от дейностите на американците страдат и цивилните, които са принудени да търпят мощни наводнения, свлачища и неприятна годишна продукция.

В средата на 90-те години в формален отчет на Военновъздушните сили на Съединени американски щати се приказва за климатичното оръжие, в чиято основа стоят наночастици. Все още е противоречиво дали „ кемтрейлове “ в действителност съществуват, счита се, че хората ги възприемат като опасност поради неизвестността, която провокира кондензацията във въздуха и усиления въздушен трафик.

При изгарянето на самолетното гориво се образува въглероден диоксид и водни пари. Заради високата надморска височина, където въздухът е леден се образува кондензацията и по този начин се появяват следи след самолетите. Следите зависят от вида на самолетния мотор, температурата на въздуха и въздушните течения и влажността.

Автор: Божидара Иванова