В човешката история пандемиите са водели до падения и възходи,

В човешката история пандемиите са водели до падения и възходи, в това число са причинявали войни, залези на империи, отприщвали са миграционни процеси и са пораждали стопански и обществени разтърсвания. Пандемията от ковид, с която живеем в България към този момент от 13 месеца, донесе смяна – демографска смяна. Тенденциите се виждат от формалните данни на Националния статистически институт (НСИ) за предходната година.
Рекордно огромна смъртност, повече установяващи се в страната, в сравнение с напуснали я (поне съгласно данните на НСИ) и смяна във вътрешната миграция - от града към селото. С доста дребни изключения тези промени обаче са все отрицателни.
Най-високата смъртност откогато се води статистика
Броят на умрелите през 2020 година е 124 735 души. Това е най-големият брой умряли за година в България от 1920 година – откогато се води такава статистика. Сравнено с миналата 2019 година, растежът на умрелите е 15,4% – с 16 652 повече са били те през 2020 година.
Продължават и огромните разлики в смъртността измежду градското и селското население. Коефициентът на смъртност (умирания на 1000 души население) е по-висок в селата (24,2‰) в сравнение с в градовете (15,7‰). С най-висока смъртност в страната са областите Видин, Монтана, Кюстендил и Габрово. Най-ниска е тя в София - 13,4‰.
Тази разлика в смъртността демонстрира един път разликата във възрастта по районите, а повторно –достъпността до положителни медицински услуги. Областите с по-висока смъртност са с по по-застаряло население и с доста по-ниски приходи.
Положителните трендове  
Едната позитивна наклонност е, че за първи път от 2007 година в България са се заселили повече хора, в сравнение с са се изселили. Механичния приръст е 30 715 души. Това число е условно, защото Национален статистически институт брои хората, декларирали нов непрекъснат адрес, само че няма обвързване и механизъм за отчитане на заминаващите зад граница.
Втората позитивна наклонност е, че може би за първи път от един век насам има придвижване не към градовете, а към селата. Най-голям брой от преселващите се в страната са избрали за ново местоживеене област Пловдив. Областта с максимален условен дял в миграционния поток към област Пловдив е София.
С това позитивните демографски трендове, подбудени от коронакризата, обаче се изчерпват. Това, че доста хора се върнаха от чужбина поради загуба на работа или с цел да бъдат по-близо до фамилиите си, няма по какъв начин да компенсира процеса на емиграция, който продължава над 20 години, и с който всички ръководещи се борят единствено с заявления. Това, че хора със спестявания и опция за отдалечена работа избраха (от епидемиологична гледна точка) по-безопасния живот на село, не може да компенсира неналичието на целенасочена политика към цялата страна, а освен към столицата и още 2-3 по-големи града.
Емиграцията е и основният демографски проблем на България, сочи още статистиката.
Населението понижава  
Към 31 декември 2020 година популацията на България е 6 916 548 души и съпоставено с 2019 година е намаляло с съвсем 35 хиляди души, или с половин %.
В същото време раждаемостта остава на почти същите равнища. През 2020 година междинният брой живородени деца от една жена е 1,56, което е приблизително за Европейски Съюз равнище, и по отношение на 2019 година понижава единствено 0,02.
Намалява броят на дамите във фертилна възраст: през предходната година той е бил 1 452 хиляди, като по отношение на миналата година понижава с 13 хиляди, а по отношение на 2011 година - със 199 хиляди.
Застаряването продължава  
Средната възраст на българина нараства от 40,4 години през 2001 година до 44,0 години в края на 2020 година. Застарява популацията както в града, по този начин и в селото, като в градовете междинната възраст е 43,1 години, а в селата - 46,6 години.
Само вирусът ли е отговорен?  
Така от всичките тези числа и показатели могат да се създадат два извода: демографските провали от ковид са огромни, само че те не са подбудени единствено от пандемията, а са дълготрайни последици от ръководството на страната.
Коронавирусът не е отговорен за разликата в стандарта на районите в България, който е в директна връзка с миграциите, застаряването и качественото опазване на здравето. От опазването на здравето и ръководството на рецесията, които са отговорност на държавното управление, зависи и смъртността от ковид. А по смъртност от ковид (починали на 1 милион души) България е на четвърто място от 154 страни, след Чехия, Унгария и Босна и Херцеговина.
Нужни са същински тласъци  
Разбиването на модела на миграция – от селото към града, от дребния към огромния град и от огромния град към чужбина – демонстрира, че значително българи имат предпочитание да се върнат в България или да заживеят на село. Нуждаят се обаче от същински тласъци, а не от кухи политически заявления за родния край и за потребността да се раждат повече деца.
Такъв тласък, въпреки и отрицателен, е коронакризата. Тя обаче ще отшуми, а проблемите ще си останат. И в случай че няма тактика и целенасочена политика процесът ще продължи - от селото към града и от града към чужбина, до момента в който от ден на ден села изчезват, а популацията ще понижава и застарява.
 
Автор: Георги. А. Ангелов,