Доц. Наталия Киселова в становището си за Кирил Петков: Към момента на назначаването за министър трябва да няма друго гражданство
" В член 110 конституционният законодател е употребявал думата „ единствено " във връзка с българските жители, които биват избирани/назначавани за министри. В член 65, алинея 1 от Конституцията, към която препраща член 110, изисква лицето да е български жител, „ който няма друго поданство ". Т.е. все още на избирането/назначаването за министър лицето „ няма друго поданство ". "
" При обязаност на конституционната пълномощия с отправеното искане за изговаряне по отношение на акт (чл. 149, алинея 1, т. 2 от Конституцията), тя не може нито да пояснява, нито да интерпретира конституционната норма на член 65, алинея 1, към която е препратила наредбата на член 110. Призивите за „ наливане на ново вино в остарели мехове " не са използвани. Те биха били вероятно възможни за разискване при сезиране с искане за практикуване на пълномощието по пояснение (чл. 149, алинея 1, т. 1 от Конституцията). "
Това написа доцент доктор Наталия Киселова в мнението си до Конституционния съд по делото за двойното поданство на Кирил Петков.
Цялото мнение:
ДО
КОНСТИТУЦИОННИЯ СЪД НА
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
ПРАВНО МНЕНИЕ
от
доцент доктор Наталия Киселова - учител по Конституционно право, Юридически факултет на СУ „ Св. Климент Охридски "
Относно: конституционно дело № 18 от 2021 година по искане на петдесет и пет народни представители от 46-ото Народно заседание за определяне на противоконституционност на Указ № 129 от 10.05.2021 година (Обн., Дъждовни води, бр. 39 от 12.05.2021 г.) на президента на Република България в частта, с която за длъжностен министър на стопанската система е назначен Кирил Петков Петков
УВАЖАЕМИ КОНСТИТУЦИОННИ СЪДИИ,
Поканена съм да показва документално правно мнение с Ваше Определение от 9 септември 2021 година по формирано от Вас конституционно дело № 18 за 2021 година На съображение член 18, алинея 2 от Закона за Конституционния съд и член 20а, алинея 3 от Правилника за организация и активност на Конституционния съд представям актуалното Мнение, по отношение на настояването за определяне на противоконституционност на Указ № 129 от 10.05.2021 година (Обн., Дъждовни води, бр. 39 от 12.05.2021 г.) на президента на Република България в частта, с която за длъжностен министър на стопанската система е назначен Кирил Петков Петков.
I. За допустимостта на настояването
1. Субект на сезиране
Искането е отправено от индивид, който е оправомощен да сезира Конституционния съд според член 150, алинея 1, изречение първо от Конституцията - най-малко 1/5 от народните представители все още на сезиране (16 август 2021 г.).
2. Предмет на настояването за определяне на противоконституционност
2.1. Към момента на сезиране (16 август 2021 г.) указът, част, от който се оспорва, е произвеждал правно деяние (назначеното служебно държавно управление е било в осъществяване на пълномощията си).
2.2. Към момента на допускане на делото от конституционната пълномощия (9 септември 2021 г.), указът, част, от който се оспорва, е произвеждал правно деяние (назначеното служебно държавно управление е било
в осъществяване на пълномощията си).
2.3. Към момента на изговаряне всъщност, Конституционен съд може да разисква отпадане на предмета на делото на официално съображение. С нов декрет от 14 септември 2021 година е назначено „ ново " / друго служебно държавно управление с променен / различен личен състав.
Съществуват, обаче, правни разлики сред юридическите актове, които подлежат на надзор за конституционносъобразност пред Конституционен съд по член 149, алинея 1, т. 2 от Конституцията - нормативни и ненормативни.
Ненормативните юридически актове са резултат от активността на конституционни органи (по смисъла на т. 2 от първата алинея на член 149) във връзка използването на конституционни правила и тогава подлежат на надзор
за конституционносъобразност. Конституционната пълномощия се произнася по какъв начин е приложена конституционната норма при издаването им.
II. За основателността на настояването
1. Преюдициални въпроси преди изговаряне на Конституционен съд всъщност:
1.1. Към кой миг се преценя дали лицата, които се назначават за членове на служебно държавно управление, дават отговор на изискванията по член 110 по отношение на член 65, алинея 1 от Конституцията? В деня, съгласно мен, в който указа на президента е публикуван или влиза в действие, в случай че има категорично посочен период, лицата би трябвало да дават отговор на изискванията по член 110 по отношение на член 65, алинея 1 от Конституцията;
1.2. Идентични ли са изискванията, на които би трябвало да дават отговор членовете на Министерски съвет, когато биват избирани от Народното събрание и когато биват назначавани от президента? Да, съгласно мен,
изискванията по член 110 от Конституцията са идентични и за държавното управление по член 99, алинея 5 и алинея 7 от Конституцията;
1.3. В член 110 конституционният законодател е употребявал думата „ единствено " във връзка с българските жители, които биват избирани/назначавани за министри. В член 65, алинея 1 от Конституцията, към която препраща член 110, изисква лицето да е български жител, „ който няма друго поданство ". Т.е. все още на избирането / назначението за министър лицето „ няма друго поданство ".
При обязаност на конституционната пълномощия с отправеното искане за изговаряне по отношение на акт (чл. 149, алинея 1, т. 2 от Конституцията), тя не може нито да пояснява, нито да интерпретира конституционната норма на член 65, алинея 1, към която е препратила наредбата на член 110. Призивите за „ наливане на ново вино в остарели мехове " не са използвани. Те биха били вероятно възможни за разискване при сезиране с искане за практикуване на пълномощието по пояснение (чл. 149, алинея 1, т. 1 от Конституцията).
2. При възможна преценка за частична противоконституционност на Указ № 129 от 10.05.2021 година (Обн., Дъждовни води, бр.39 от 12.05.2021 г.) на президента на Република България по отношение на назначението на Кирил Петков Петков за длъжностен министър на стопанската система, Конституционен съд следва да изследва постъпилите пред него документи и да откри дали лицето е било единствено български жител.
10 октомври 2021 година
доцент доктор Наталия Киселова
" При обязаност на конституционната пълномощия с отправеното искане за изговаряне по отношение на акт (чл. 149, алинея 1, т. 2 от Конституцията), тя не може нито да пояснява, нито да интерпретира конституционната норма на член 65, алинея 1, към която е препратила наредбата на член 110. Призивите за „ наливане на ново вино в остарели мехове " не са използвани. Те биха били вероятно възможни за разискване при сезиране с искане за практикуване на пълномощието по пояснение (чл. 149, алинея 1, т. 1 от Конституцията). "
Това написа доцент доктор Наталия Киселова в мнението си до Конституционния съд по делото за двойното поданство на Кирил Петков.
Цялото мнение:
ДО
КОНСТИТУЦИОННИЯ СЪД НА
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
ПРАВНО МНЕНИЕ
от
доцент доктор Наталия Киселова - учител по Конституционно право, Юридически факултет на СУ „ Св. Климент Охридски "
Относно: конституционно дело № 18 от 2021 година по искане на петдесет и пет народни представители от 46-ото Народно заседание за определяне на противоконституционност на Указ № 129 от 10.05.2021 година (Обн., Дъждовни води, бр. 39 от 12.05.2021 г.) на президента на Република България в частта, с която за длъжностен министър на стопанската система е назначен Кирил Петков Петков
УВАЖАЕМИ КОНСТИТУЦИОННИ СЪДИИ,
Поканена съм да показва документално правно мнение с Ваше Определение от 9 септември 2021 година по формирано от Вас конституционно дело № 18 за 2021 година На съображение член 18, алинея 2 от Закона за Конституционния съд и член 20а, алинея 3 от Правилника за организация и активност на Конституционния съд представям актуалното Мнение, по отношение на настояването за определяне на противоконституционност на Указ № 129 от 10.05.2021 година (Обн., Дъждовни води, бр. 39 от 12.05.2021 г.) на президента на Република България в частта, с която за длъжностен министър на стопанската система е назначен Кирил Петков Петков.
I. За допустимостта на настояването
1. Субект на сезиране
Искането е отправено от индивид, който е оправомощен да сезира Конституционния съд според член 150, алинея 1, изречение първо от Конституцията - най-малко 1/5 от народните представители все още на сезиране (16 август 2021 г.).
2. Предмет на настояването за определяне на противоконституционност
2.1. Към момента на сезиране (16 август 2021 г.) указът, част, от който се оспорва, е произвеждал правно деяние (назначеното служебно държавно управление е било в осъществяване на пълномощията си).
2.2. Към момента на допускане на делото от конституционната пълномощия (9 септември 2021 г.), указът, част, от който се оспорва, е произвеждал правно деяние (назначеното служебно държавно управление е било
в осъществяване на пълномощията си).
2.3. Към момента на изговаряне всъщност, Конституционен съд може да разисква отпадане на предмета на делото на официално съображение. С нов декрет от 14 септември 2021 година е назначено „ ново " / друго служебно държавно управление с променен / различен личен състав.
Съществуват, обаче, правни разлики сред юридическите актове, които подлежат на надзор за конституционносъобразност пред Конституционен съд по член 149, алинея 1, т. 2 от Конституцията - нормативни и ненормативни.
Ненормативните юридически актове са резултат от активността на конституционни органи (по смисъла на т. 2 от първата алинея на член 149) във връзка използването на конституционни правила и тогава подлежат на надзор
за конституционносъобразност. Конституционната пълномощия се произнася по какъв начин е приложена конституционната норма при издаването им.
II. За основателността на настояването
1. Преюдициални въпроси преди изговаряне на Конституционен съд всъщност:
1.1. Към кой миг се преценя дали лицата, които се назначават за членове на служебно държавно управление, дават отговор на изискванията по член 110 по отношение на член 65, алинея 1 от Конституцията? В деня, съгласно мен, в който указа на президента е публикуван или влиза в действие, в случай че има категорично посочен период, лицата би трябвало да дават отговор на изискванията по член 110 по отношение на член 65, алинея 1 от Конституцията;
1.2. Идентични ли са изискванията, на които би трябвало да дават отговор членовете на Министерски съвет, когато биват избирани от Народното събрание и когато биват назначавани от президента? Да, съгласно мен,
изискванията по член 110 от Конституцията са идентични и за държавното управление по член 99, алинея 5 и алинея 7 от Конституцията;
1.3. В член 110 конституционният законодател е употребявал думата „ единствено " във връзка с българските жители, които биват избирани/назначавани за министри. В член 65, алинея 1 от Конституцията, към която препраща член 110, изисква лицето да е български жител, „ който няма друго поданство ". Т.е. все още на избирането / назначението за министър лицето „ няма друго поданство ".
При обязаност на конституционната пълномощия с отправеното искане за изговаряне по отношение на акт (чл. 149, алинея 1, т. 2 от Конституцията), тя не може нито да пояснява, нито да интерпретира конституционната норма на член 65, алинея 1, към която е препратила наредбата на член 110. Призивите за „ наливане на ново вино в остарели мехове " не са използвани. Те биха били вероятно възможни за разискване при сезиране с искане за практикуване на пълномощието по пояснение (чл. 149, алинея 1, т. 1 от Конституцията).
2. При възможна преценка за частична противоконституционност на Указ № 129 от 10.05.2021 година (Обн., Дъждовни води, бр.39 от 12.05.2021 г.) на президента на Република България по отношение на назначението на Кирил Петков Петков за длъжностен министър на стопанската система, Конституционен съд следва да изследва постъпилите пред него документи и да откри дали лицето е било единствено български жител.
10 октомври 2021 година
доцент доктор Наталия Киселова
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ