В четвъртък, в книжарница Хеликон-Витоша“ в София, в присъствието на

В четвъртък, в книжарница „ Хеликон-Витоша “ в София, в наличието на издатели, номинанти и публицисти и в акомпанимент на цигулката на Веселина Лозанова и китарата на Кирил Петков бяха оповестени 12-те номинирани заглавия за 2022 година, както и спечелилият в тазгодишния конкурс за нова българска прозаичност.
Дванайсетте номинации, избрани от петчленно жури в състав: Михаил Вешим – ръководител, и членове: професор Магдалена Костова-Панайотова, Яница Радева, Юрий Дачев и Бойко Ламбовски, са:„ Направени от виновност ", разказ от Йоанна Елми, изд. " Жанет-45 " „ Жена напразно ", разказ от Александър Секулов, изд. " Хермес " „ По релсите ", разказ от Невена Митрополитска, изд. " Жанет-45 ", " Звезди под клепачите ", разказ от Николай Терзийски, изд. " Жанет-45 " " Ловецът на пеперуди ", разказ от Костадин Костадинов, изд. " Хермес " " Резерват за хора и вълци ", разказ от Здравка Евтимова, изд. " Жанет-45 " " Млък ", алманах с разкази на Радослав Бимбалов, изд. " Сиела " " Ловецът на русалки ", 3 повести на  Красимир Димовски, изд. " Хермес " " Ще се върна за теб ", разказ на Кристин Димитрова, изд. " Обсидиан " " Атлантически експрес ", разказ на Георги Тенев, изд. " Колибри " " Черна светлина ", разказ на Галин Никифоров, изд. " Сиела " " Хагабула ", разказ на Тодор Тодоров, изд. " Жанет-45 "

Наградата " Хеликон " за 2022 година бе присъдена за романа " Ловецът на пеперуди " от Костадин Костадинов, премиран от журито и веригата книжарница " поради смелото гмуркане на създателя в дълбоки исторически и метафизични пластове на познанието, осъществено от перо, работещо с пеперудена лекост. "

Лауреатът получи премията от миналогодишния лауреат Георги Тенев. В изявлението си новият притежател на наградата акцентира признателността си освен към журито и веригата книжарници, само че и към писателите, от чиито творби се е учил – негови съграждани от Радомир - Светослав Минков и Евгений Кузманов.
Тази година бе присъдена и специфична премия отвън номинациите, която се дава от време на време за достижения в литературно-историческите проучвания. Неин притежател стана професор Хюсеин Мевсим за " незабравим литературно-исторически принос във връзка книгата му " Атанас Далчев в Солун и Истанбул ".
Литературната премия „ Хеликон “ за достижения в новата българска прозаичност се връчва за 21 път. Досега носители на премията – паричен приз и бронзова пластика на орел, основана от скулптора Евгений Кузманов, са били още: Георги Тенев, Боян Биолчев, Константин Илиев, Деян Енев, Виктор Пасков, Елена Алексиева, Емил Андреев, Момчил Николов, Захари Карабашлиев, Росица Ташева, Васил Георгиев, Владимир Полеганов, а двукратни носители са Алек Попов, Христо Карастоянов и Недялко Славов.

Откъс от романа „ Ловецът на пеперуди "

" През 1903 година Атон влизаше в границите на Османската империя, само че макар стратегическото състояние на полуострова на никое място на територията му не бяха ситуирани турски войски. Високата врата получаваше от манастирите налог и предпочиташе да не се намесва нито в ръководството им, нито в духовните им каузи.
Света гора ми харесваше. Благосъстоянието на Филотей беше цветущо. Всички членове на монашеското общежитие съблюдаваха откритите правила, животът течеше умерено, без огромни грижи и подозрения. Често имах допир с образовани и извисени духовно люде. Започнах да си втълпявам, че това е най-близкият до съвършената независимост свят, само че осъзнавах и основния му съгласно мене недостатък – на Атон не допускаха дами и там не се раждаха деца.
След всяка вечеря дядо Калистрат заставаше до изхода на трапезарията и благославяше монасите и поклонниците. Веднъж, на излизане от столовата, той ми рече:
- Ако си решил да направиш първата стъпка, ела в килията ми да се изповядаш.
Събрах кураж и още същата вечер се явих пред игумена.
Дълго ме разпитва той. Докато му разказвах за Ада Кале, по лицето му се разливаше богатства усмивка, само че щом започнах да разказвам осъществените от мене убийства, дядо Калистрат взе да потропва нервно с протезата по пода. По някое време не сдържа гнева си и ми се развика:
- Защо си се трансформирал в главорез на почтени люде? Защо си изцапал ръцете си с кръвта на православен грък?
- Вършех всичко по заповед на Организация, чиято основна цел е свободата – отвърнах.
- Организация, която позволява почтени жертви, не е богоугодна – удари с пестник по масата игуменът. - Всеки човек е задължен да мисли със личната си глава и да се грижи на първо място друго за спасението на душата си. Свободата е налична единствено за този, който следва божиите закони.
- Във всички революции в човешката история до момента са падали почтени жертви – промърморих.
- И до какво са довели тия революции? – подвигна ръце дядо Калистрат. – Само се сменя пастирът на стадото, а от време на време и кучетата. В най-хубавия случай стадото се мести на по-тучно пасбище, с цел да дава повече мляко и вълна. Затова търсещият свободата човек е жертван на самотно скиталчество… Я ми налей вода от каната, че ми пресъхна устата.
Игуменът изпи на един мирис съвсем цялостната чаша и ме погледна в очите:
- Твоите грехове са непростими. Аз най-малко не мога да ги опростя. Още си доста млад и в случай че живееш праведно, Господ може и да се смили над тебе. А в този момент се махай и повече да не си се мярнал пред очите ми! Не се и опитвай да си търсиш работа в различен манастир, мястото ти не е в Света гора. "
 Източник