След като Гугъл се срина в Източна Европа - Русия ли е виновна?
В четвъртък сутринта милиони консуматори в Източна Европа останаха без достъп до главните услуги на Гугъл – търсачката, Gmail, Гугъл Maps, YouTube, Гугъл Drive и платформите за виртуална връзка. Проблемът засегна и опцията за влизане в разнообразни уеб сайтове посредством Гугъл сметки, което докара до съществени усложнения както за частни консуматори, по този начин и за бизнеса и държавните институции..
По Nova TV специалистът по киберсигурност Любомир Тулев акцентира сериозността на случая: „ Много хора не можеха даже да употребяват ChatGPT, тъй като влизат през Гугъл акаунт. За едни това беше стеснение, само че за други – изцяло действителни загуби. “ В Турция, където държавната администрация мощно разчита на Гугъл Workspace, „ държавната машина безусловно беше блокирана за час и половина “.
Регионален модел
Сривът на Гугъл не беше световен, а концентриран стратегически към Черноморския район. Сред страните с най-вече сигнали бяха България, Турция, Гърция, Грузия, Хърватия, Сърбия, Румъния, Северна Македония, Армения и Азербайджан. Засегнати бяха освен търсачката и имейлите, само че и офис софтуерът, YouTube, Spotify, както и платформи за връзка като Discord.
Особено показателно е, че в този район попадат страни, които Москва публично дефинира като „ вражески “ поради поддръжката им за Украйна. Това поражда неуместни въпроси – случайност ли е съвпадението или нова форма на хибридна война?
В България мобилни оператори също регистрираха проблеми поради зависимостта от облачната инфраструктура на Гугъл. Съвпадението на засегнатите страни със стратегически информационни направления ускори съмненията, че може да става дума не за техническа щета, а за целенасочена офанзива.
Подозрения за бойкот
Сривът идва на фона на зачестили офанзиви против подводната инфраструктура на Европа:
Ноември 2024 : по едно и също време бяха прекратени два интернет кабела, като Финландия и Литва заподозряха бойкот.
Към края на 2024 : електропроводът Estlink 2 сред Естония и Финландия бе развален от котва на танкер от съветския „ горист флот “.
Февруари 2025 : бе открита щета в кабел до Германия, стартира прокурорско следствие за бойкот, а НАТО стартира взаимни патрули.
Юли 2025 : отчет на Recorded Future предизвести, че офанзивите против подводни кабели, подкрепяни от Русия и Китай, ще зачестяват – единствено за година са регистрирани девет такива случая.
Европейски Съюз към този момент възнамерява построяването на нови подводни кабели, с цел да понижи зависимостта от Русия. Междувременно България и Румъния вземат участие в план за енергиен кулоар към Кавказ по дъното на Черно море, дълъг над 1 100 км – инфраструктура, която също може да стане цел.
Мълчанието на Гугъл
Особено обезпокоително е, че Гугъл не даде публично пояснение за случилото се. „ Ако ставаше дума за софтуерен проблем или неверна актуализация, до момента щяха да си признаят, “ разяснява Тулев. „ Вероятно ревизират опцията за физически проблем с инфраструктурата. “
В кибер форумите се появиха догатки, че става дума за пресечен кабел сред България и Румъния. Тулев акцентира: „ Ако това се удостовери, приказваме за тенденциозен акт. Тези трасета не са уязвими като наземните кабели – те са положени на огромна дълбочина и мъчно могат да бъдат развалени инцидентно. “
Експертът отхвърли версията за хакерска офанзива: „ Ако беше хакване, групите щяха незабавно да се похвалят. “ Той посочи, че няма данни за приключване на информация или пробив в сигурността – казусът е обвързван със самия достъп до услугите.
Уроците от случая
Случаят сподели какъв брой уязвими са националните информационни системи. Турция към този момент изиска от Гугъл механически отчет и настоя за по-голям дигитален суверенитет. В България операторите съумяха да работят по различни канали, само че сривът разкри обилни опасности.
В последна сметка обаче няма доказателства за съветска интервенция. Услугите бяха възобновени бързо, липсват данни за пробиви или координирани офанзиви, а експертните оценки насочват към техническа щета или човешка неточност.
Спекулациите за „ съветска диря “ отразяват действителните паники към хибридната война, само че в този случай евентуално се дължат повече на политическия климат, в сравнение с обстоятелства.
Истинският урок за България и съседите ѝ е нуждата от по-голяма цифрова резистентност и аварийни разновидности. Сривът разкри какъв брой рискова може да бъде зависимостта от сходни сериозни уязвими точки в цифровата инфраструктура. И въпреки сянката на бойкот да тегне над всяко сходно събитие, този път наподобява, че геополитическите страхове краткотрайно засенчиха техническата действителност.
По Nova TV специалистът по киберсигурност Любомир Тулев акцентира сериозността на случая: „ Много хора не можеха даже да употребяват ChatGPT, тъй като влизат през Гугъл акаунт. За едни това беше стеснение, само че за други – изцяло действителни загуби. “ В Турция, където държавната администрация мощно разчита на Гугъл Workspace, „ държавната машина безусловно беше блокирана за час и половина “.
Регионален модел
Сривът на Гугъл не беше световен, а концентриран стратегически към Черноморския район. Сред страните с най-вече сигнали бяха България, Турция, Гърция, Грузия, Хърватия, Сърбия, Румъния, Северна Македония, Армения и Азербайджан. Засегнати бяха освен търсачката и имейлите, само че и офис софтуерът, YouTube, Spotify, както и платформи за връзка като Discord.
Особено показателно е, че в този район попадат страни, които Москва публично дефинира като „ вражески “ поради поддръжката им за Украйна. Това поражда неуместни въпроси – случайност ли е съвпадението или нова форма на хибридна война?
В България мобилни оператори също регистрираха проблеми поради зависимостта от облачната инфраструктура на Гугъл. Съвпадението на засегнатите страни със стратегически информационни направления ускори съмненията, че може да става дума не за техническа щета, а за целенасочена офанзива.
Подозрения за бойкот
Сривът идва на фона на зачестили офанзиви против подводната инфраструктура на Европа:
Ноември 2024 : по едно и също време бяха прекратени два интернет кабела, като Финландия и Литва заподозряха бойкот.
Към края на 2024 : електропроводът Estlink 2 сред Естония и Финландия бе развален от котва на танкер от съветския „ горист флот “.
Февруари 2025 : бе открита щета в кабел до Германия, стартира прокурорско следствие за бойкот, а НАТО стартира взаимни патрули.
Юли 2025 : отчет на Recorded Future предизвести, че офанзивите против подводни кабели, подкрепяни от Русия и Китай, ще зачестяват – единствено за година са регистрирани девет такива случая.
Европейски Съюз към този момент възнамерява построяването на нови подводни кабели, с цел да понижи зависимостта от Русия. Междувременно България и Румъния вземат участие в план за енергиен кулоар към Кавказ по дъното на Черно море, дълъг над 1 100 км – инфраструктура, която също може да стане цел.
Мълчанието на Гугъл
Особено обезпокоително е, че Гугъл не даде публично пояснение за случилото се. „ Ако ставаше дума за софтуерен проблем или неверна актуализация, до момента щяха да си признаят, “ разяснява Тулев. „ Вероятно ревизират опцията за физически проблем с инфраструктурата. “
В кибер форумите се появиха догатки, че става дума за пресечен кабел сред България и Румъния. Тулев акцентира: „ Ако това се удостовери, приказваме за тенденциозен акт. Тези трасета не са уязвими като наземните кабели – те са положени на огромна дълбочина и мъчно могат да бъдат развалени инцидентно. “
Експертът отхвърли версията за хакерска офанзива: „ Ако беше хакване, групите щяха незабавно да се похвалят. “ Той посочи, че няма данни за приключване на информация или пробив в сигурността – казусът е обвързван със самия достъп до услугите.
Уроците от случая
Случаят сподели какъв брой уязвими са националните информационни системи. Турция към този момент изиска от Гугъл механически отчет и настоя за по-голям дигитален суверенитет. В България операторите съумяха да работят по различни канали, само че сривът разкри обилни опасности.
В последна сметка обаче няма доказателства за съветска интервенция. Услугите бяха възобновени бързо, липсват данни за пробиви или координирани офанзиви, а експертните оценки насочват към техническа щета или човешка неточност.
Спекулациите за „ съветска диря “ отразяват действителните паники към хибридната война, само че в този случай евентуално се дължат повече на политическия климат, в сравнение с обстоятелства.
Истинският урок за България и съседите ѝ е нуждата от по-голяма цифрова резистентност и аварийни разновидности. Сривът разкри какъв брой рискова може да бъде зависимостта от сходни сериозни уязвими точки в цифровата инфраструктура. И въпреки сянката на бойкот да тегне над всяко сходно събитие, този път наподобява, че геополитическите страхове краткотрайно засенчиха техническата действителност.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ