Битката за Панагюрското съкровище или щипка местен шовинизъм
В четвъртък Общинският съвет на Пловдив би трябвало да реши дали да поддържа с декларация
завръщането на Панагюрското златно богатство за непрекъснато
в Археологическия музей под тепетата. Идеята е остаряла, само че в летните жеги гъделичка прелестно локалния национализъм. И звучи доста по-добре от несполучливата борба на Общината с превозвачите,
които настойчиво возят без климатици клетите пасажери
в градските автобуси даже и при 40 градуса.
На утрешната сесия на локалния парламент ще се гледа предлагането на групата общински съветници от „ Браво Пловдив “
да не се допусне сключване на нов контракт,
сходен на до неотдавна настоящия, с който съкровището да се съхранява в Националния исторически музей. Предложението към този момент е минало през комисиите на Общински съвет.
„ Ние настояваме подобен нов контракт да не бъде подписван. Регионалният археологически музей в Пловдив има нужния експертен екип и инфраструктура, с цел да се грижи за Панагюрското богатство “. Това изясни общинският консултант от „ Браво Пловдив “ Борислав Инчев, който на последните избори беше в листата на „ Синя България “.
От „ Браво Пловдив “ считат, че в случай че съкровището стане непрекъсната част от експозицията, то ще способства за увеличение на туристическия интерес към града под тепетата.
Защо не е рационална концепцията фамозната сбирка да се закотви в Пловдив, се опита да изясни служебният министър на културата Найден Тодоров. Знаменитият композитор и диригент мъчно може да бъде обвинен, че не мисли положителното на родния си град.
„ Мястото на Панагюрското златно богатство е в Националния исторически музей.
То е национална полезност и би трябвало да бъде презентирано по света “,
безапелационен беше министърът пред Би Ти Ви през вчерашния ден. Той подсети, че когато съкровището е намерено в Панагюрище, то първо е заведено в локалния музей. След това е трансферирано в Пловдив, само че е известен и НИМ, където отива по-късно. Точка на разногласията къде да се съхранява, поставя дефинитивно решение на седемчленен състав на Върховния административен съд от 2014 година, което дефинира съкровището като държавна благосъстоятелност.
„ Националният музей може да го презентира по-добре пред света. Това богатство беше в Лувъра, беше в Британския музей, следва излагането му в Гети музея в Лос Анджелис. Това може ли един районен музей да го направи? “, попита риторично Тодоров.
Министърът на културата посочи, че в музея в Пловдив има малко над 20 чиновници. А бюджетът на културната институция е под 1 милион лв..
За съпоставяне, НИМ има над 150 чиновници и над 5 млн. бюджет
Найден Тодоров дефинира проблема като „ фиктивен “. И сподели, че връщането на Панагюрското златно богатство в Пловдив няма да е градивно деяние.
Директорът на Регионалния археологически музей в Пловдив Костадин Кисьов е уверен, че
РАМ има всички условия да съхранява скъпото тракийско завещание,
само че отхвърли да разяснява политическата акция към ориста му.
Засега не е ясно и по какъв начин ще реагира на претенциите на Пловдив локалната власт в Панагюрище. Там могат да се похвалят с отговарящ на всички международни стандарти трезор, построен през 2012 година с парите на починалия притежател на „ Асарел-Медет “ проф. доктор Лъчезар Цоцорков. Сега компанията поема всички разноски един път годишно Панагюрското богатство да идва в града, чието име носи. Местните обаче не упорстват да закотвят оригинала в своя музей. Все отново там непрекъснато участва копие, направено с дарено от Цоцорков злато. През годините са направени три копия на златната сбирка. Те са изложени в Пловдив, Панагюрище и София. Периодично се появяват клюки, че оригиналът е продаден и сменен, само че до момента те не са потвърдени.
Иначе следващият напор Пловдив да постави ръка на съкровището може би ще приключи с неуспех, само че пък евентуално ще донесе дивиденти на политиците, които удариха тъпана.
Заминава за столицата през 1974 година с държавно решение
Панагюрското богатство е направено в края на IV или началото на III в. пр.Хр. и е с общо тегло от 6,164 кг. Състои се от 9 съда: фиала, амфора и ритони, по външните стени на които са изобразени подиуми от трако-гръцкия мавзолей. Те са направени от солидно злато с непорочност 23 карата. Смята се, че комплектът е принадлежал на държател на одрисите и е употребен при осъществяването на ритуални дейности и религиозни тайнства.
На 8 декември 1949 година, по време на изкопни работи при тогавашната керемидена фабрика в Панагюрище, тримата братя Павел, Петко и Михаил Дейкови се натъкват на този паметен сервиз. Почистват съкровището и го предават на страната, в лицето на тогавашния околийски шеф Стефан Калпаков. По решение на управлението, то е изложено на показ зад витрините на хавлиената фабрика, която тогава се е намирала на основната улица в Панагюрище. По това време в читалищния музей работи и известният археолог Петър Горбанов, приключил във Виена, и той оповестява за съкровището на Археологическия институт и на шефа на Пловдивския исторически музей. Когато в Пловдив научават за находката, се взима решение съкровището краткотрайно да бъде предадено там. Така златните тракийски съдове в никакъв случай повече не се връщат в Панагюрище и са заведени в инвентарните книги на музея под тепетата. По-късно, към този момент с решение на държавното управление, съкровището отива в София през 1974 година Първоначално се съхранява в Археологическия институт, а след това – в Националния исторически музей.
Източник: Марица.бг
завръщането на Панагюрското златно богатство за непрекъснато
в Археологическия музей под тепетата. Идеята е остаряла, само че в летните жеги гъделичка прелестно локалния национализъм. И звучи доста по-добре от несполучливата борба на Общината с превозвачите,
които настойчиво возят без климатици клетите пасажери
в градските автобуси даже и при 40 градуса.
На утрешната сесия на локалния парламент ще се гледа предлагането на групата общински съветници от „ Браво Пловдив “
да не се допусне сключване на нов контракт,
сходен на до неотдавна настоящия, с който съкровището да се съхранява в Националния исторически музей. Предложението към този момент е минало през комисиите на Общински съвет.
„ Ние настояваме подобен нов контракт да не бъде подписван. Регионалният археологически музей в Пловдив има нужния експертен екип и инфраструктура, с цел да се грижи за Панагюрското богатство “. Това изясни общинският консултант от „ Браво Пловдив “ Борислав Инчев, който на последните избори беше в листата на „ Синя България “.
От „ Браво Пловдив “ считат, че в случай че съкровището стане непрекъсната част от експозицията, то ще способства за увеличение на туристическия интерес към града под тепетата.
Защо не е рационална концепцията фамозната сбирка да се закотви в Пловдив, се опита да изясни служебният министър на културата Найден Тодоров. Знаменитият композитор и диригент мъчно може да бъде обвинен, че не мисли положителното на родния си град.
„ Мястото на Панагюрското златно богатство е в Националния исторически музей.
То е национална полезност и би трябвало да бъде презентирано по света “,
безапелационен беше министърът пред Би Ти Ви през вчерашния ден. Той подсети, че когато съкровището е намерено в Панагюрище, то първо е заведено в локалния музей. След това е трансферирано в Пловдив, само че е известен и НИМ, където отива по-късно. Точка на разногласията къде да се съхранява, поставя дефинитивно решение на седемчленен състав на Върховния административен съд от 2014 година, което дефинира съкровището като държавна благосъстоятелност.
„ Националният музей може да го презентира по-добре пред света. Това богатство беше в Лувъра, беше в Британския музей, следва излагането му в Гети музея в Лос Анджелис. Това може ли един районен музей да го направи? “, попита риторично Тодоров.
Министърът на културата посочи, че в музея в Пловдив има малко над 20 чиновници. А бюджетът на културната институция е под 1 милион лв..
За съпоставяне, НИМ има над 150 чиновници и над 5 млн. бюджет
Найден Тодоров дефинира проблема като „ фиктивен “. И сподели, че връщането на Панагюрското златно богатство в Пловдив няма да е градивно деяние.
Директорът на Регионалния археологически музей в Пловдив Костадин Кисьов е уверен, че
РАМ има всички условия да съхранява скъпото тракийско завещание,
само че отхвърли да разяснява политическата акция към ориста му.
Засега не е ясно и по какъв начин ще реагира на претенциите на Пловдив локалната власт в Панагюрище. Там могат да се похвалят с отговарящ на всички международни стандарти трезор, построен през 2012 година с парите на починалия притежател на „ Асарел-Медет “ проф. доктор Лъчезар Цоцорков. Сега компанията поема всички разноски един път годишно Панагюрското богатство да идва в града, чието име носи. Местните обаче не упорстват да закотвят оригинала в своя музей. Все отново там непрекъснато участва копие, направено с дарено от Цоцорков злато. През годините са направени три копия на златната сбирка. Те са изложени в Пловдив, Панагюрище и София. Периодично се появяват клюки, че оригиналът е продаден и сменен, само че до момента те не са потвърдени.
Иначе следващият напор Пловдив да постави ръка на съкровището може би ще приключи с неуспех, само че пък евентуално ще донесе дивиденти на политиците, които удариха тъпана.
Заминава за столицата през 1974 година с държавно решение
Панагюрското богатство е направено в края на IV или началото на III в. пр.Хр. и е с общо тегло от 6,164 кг. Състои се от 9 съда: фиала, амфора и ритони, по външните стени на които са изобразени подиуми от трако-гръцкия мавзолей. Те са направени от солидно злато с непорочност 23 карата. Смята се, че комплектът е принадлежал на държател на одрисите и е употребен при осъществяването на ритуални дейности и религиозни тайнства.
На 8 декември 1949 година, по време на изкопни работи при тогавашната керемидена фабрика в Панагюрище, тримата братя Павел, Петко и Михаил Дейкови се натъкват на този паметен сервиз. Почистват съкровището и го предават на страната, в лицето на тогавашния околийски шеф Стефан Калпаков. По решение на управлението, то е изложено на показ зад витрините на хавлиената фабрика, която тогава се е намирала на основната улица в Панагюрище. По това време в читалищния музей работи и известният археолог Петър Горбанов, приключил във Виена, и той оповестява за съкровището на Археологическия институт и на шефа на Пловдивския исторически музей. Когато в Пловдив научават за находката, се взима решение съкровището краткотрайно да бъде предадено там. Така златните тракийски съдове в никакъв случай повече не се връщат в Панагюрище и са заведени в инвентарните книги на музея под тепетата. По-късно, към този момент с решение на държавното управление, съкровището отива в София през 1974 година Първоначално се съхранява в Археологическия институт, а след това – в Националния исторически музей.
Източник: Марица.бг
Източник: flashnews.bg
КОМЕНТАРИ