„Искам просто да си отида спокойно, да спра да страдам: Евтаназират доброволно 25-годишна жена
В четвъртък, 26 март 2026 година, в Барселона животът на Ноелия Кастийо Рамос – 25-годишна жена, чиято история раздруса Испания и притегли вниманието на света – ще завърши посредством евтаназия. Нейният път, белязан от контузии, устойчивост и непреклонна правосъдна борба, провокира яростен спор за закона за евтаназията в Испания и разкри надълбоко персоналните и публични несъгласия към правото на почтена гибел.
Пътят на Ноелия стартира с детство, разкъсвано сред моменти на благополучие и дълбока неустойчивост. Според El País тя е израснала в дисфункционално семейство, в което и двамата родители са имали психически проблеми и зависимости. Голяма част от детството ѝ минава в обществени институции, прекъсвано от лета при баба ѝ – рядко леговище.
„ Това беше доста щастливо време “, спомня си тя, описвайки безгрижни дни със сестра си, продажба на ръчно направени предмети и вечери на терасата. Тези мемоари тя пази до последно, като избира четири фотоси от детството си, които да бъдат до нея в последните ѝ моменти.
С навлизането в юношеството обаче животът ѝ се трансформира фрапантно. Семейството губи дома си, а тя и сестра ѝ се местят при татко си. Този интервал, белязан от нощи в питейни заведения и нестабилна среда, тя разказва като начало на срив. Още от 13-годишна възраст е под психиатрично наблюдаване и по-късно е диагностицирана с обсесивно-компулсивно разстройство и гранично личностно разстройство.
Травмите се задълбочават след два случая на полово принуждение – от сътрудник и при групово нахлуване в център за малолетни през 2022 година, което тя в никакъв случай не оповестява на управляващите. „ После всичко беше единствено провали, мрак и празнина “, споделя тя.
Критичният миг настава на 4 октомври 2022 година, когато Ноелия скача от прозорец на петия етаж в опит да постави завършек на живота си. Тя оцелява, само че остава с необратимо увреждане на гръбначния мозък и цялостна ъ. Последиците включват мощни болки, загуба на сетивност, тежки затруднения и цялостна взаимозависимост от непозната помощ.
По време на лекуването ѝ лекарите означават, че желанието ѝ за евтаназия е непрекъснато и изрично.
През април 2024 година тя подава публично искане за евтаназия според испанския закон. Въпреки че законът я поддържа, татко ѝ оспорва решението ѝ в съда, потвърждавайки, че тя не е в положение да взема такова решение. Следват години правосъдни борби, които забавят процедурата и задълбочават страданието ѝ.
Испанските съдилища поредно удостоверяват правото ѝ, а Европейският съд по правата на индивида дефинитивно отхвърля настояването на татко ѝ на 24 март 2026 година, с което отстранява последната спънка, пише Evrimagaci.
Случаят разделя фамилията. Ноелия признава, че никой от околните ѝ не поддържа решението ѝ. Баща ѝ прекъсва контакт с нея, заявявайки, че за него тя „ към този момент е мъртва “. Майка ѝ, въпреки и несъгласна, взема решение да я поддържа до края.
Самата Ноелия остава твърда: „ Искам просто да си отида умерено, да спра да пострадвам. “
Историята ѝ разпалва още веднъж дебата в Испания за евтаназията – сред правото на персонален избор и моралните въпроси, които тя повдига.
На 26 март нейният живот ще завърши, само че казусът ѝ ще продължи да отеква в обществото, поставяйки въпроси за границите на закона, фамилията и човешкото страдалчество.
Пътят на Ноелия стартира с детство, разкъсвано сред моменти на благополучие и дълбока неустойчивост. Според El País тя е израснала в дисфункционално семейство, в което и двамата родители са имали психически проблеми и зависимости. Голяма част от детството ѝ минава в обществени институции, прекъсвано от лета при баба ѝ – рядко леговище.
„ Това беше доста щастливо време “, спомня си тя, описвайки безгрижни дни със сестра си, продажба на ръчно направени предмети и вечери на терасата. Тези мемоари тя пази до последно, като избира четири фотоси от детството си, които да бъдат до нея в последните ѝ моменти.
С навлизането в юношеството обаче животът ѝ се трансформира фрапантно. Семейството губи дома си, а тя и сестра ѝ се местят при татко си. Този интервал, белязан от нощи в питейни заведения и нестабилна среда, тя разказва като начало на срив. Още от 13-годишна възраст е под психиатрично наблюдаване и по-късно е диагностицирана с обсесивно-компулсивно разстройство и гранично личностно разстройство.
Травмите се задълбочават след два случая на полово принуждение – от сътрудник и при групово нахлуване в център за малолетни през 2022 година, което тя в никакъв случай не оповестява на управляващите. „ После всичко беше единствено провали, мрак и празнина “, споделя тя.
Критичният миг настава на 4 октомври 2022 година, когато Ноелия скача от прозорец на петия етаж в опит да постави завършек на живота си. Тя оцелява, само че остава с необратимо увреждане на гръбначния мозък и цялостна ъ. Последиците включват мощни болки, загуба на сетивност, тежки затруднения и цялостна взаимозависимост от непозната помощ.
По време на лекуването ѝ лекарите означават, че желанието ѝ за евтаназия е непрекъснато и изрично.
През април 2024 година тя подава публично искане за евтаназия според испанския закон. Въпреки че законът я поддържа, татко ѝ оспорва решението ѝ в съда, потвърждавайки, че тя не е в положение да взема такова решение. Следват години правосъдни борби, които забавят процедурата и задълбочават страданието ѝ.
Испанските съдилища поредно удостоверяват правото ѝ, а Европейският съд по правата на индивида дефинитивно отхвърля настояването на татко ѝ на 24 март 2026 година, с което отстранява последната спънка, пише Evrimagaci.
Случаят разделя фамилията. Ноелия признава, че никой от околните ѝ не поддържа решението ѝ. Баща ѝ прекъсва контакт с нея, заявявайки, че за него тя „ към този момент е мъртва “. Майка ѝ, въпреки и несъгласна, взема решение да я поддържа до края.
Самата Ноелия остава твърда: „ Искам просто да си отида умерено, да спра да пострадвам. “
Историята ѝ разпалва още веднъж дебата в Испания за евтаназията – сред правото на персонален избор и моралните въпроси, които тя повдига.
На 26 март нейният живот ще завърши, само че казусът ѝ ще продължи да отеква в обществото, поставяйки въпроси за границите на закона, фамилията и човешкото страдалчество.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ