Чернобил 40 години по-късно: живот въпреки ядрената авария
В Чернобил нещастието си прави труда да предизвести. Прави го по телефона и в четири сутринта. По това време зазвъня телефонът в дома на Олександър Зеленцов на 26 април 1986 година. Смяната му в атомната електроцентрала започваше едвам четири часа по-късно, в осем сутринта, само че в един от реакторите имаше пожар. Нищо съществено, споделиха му. Кола към този момент е на път да те вземе, написа испанският El Pais.
Сергей Кирикиев беше разсънен от мобилния си телефон. На 24 февруари 2022 година, по същото време, му споделиха, че има съветски войски, преминаващи границата от Беларус. " Невъзможно е ", отговори той.
Но не беше.
Конвой от 80 военни нахлу в зоната за изключване на Чернобил.
Сергей Кирикиев си спомня оня телефонен диалог, галейки мустаците си, които са със същия сребрист цвят като косата му. Той управлява " Екоцентър " – институцията, натоварена с мониторинг на радиоактивното замърсяване в зоната за изключване. След детонацията на реактор № 4 в атомната електроцентрала в Чернобил преди 40 години, Украйна,тогава част от Съюз на съветските социалистически републики, изтегля радиус от 30 километра, който остава изолиран от оня ден. Само служащите, отговарящи за поддръжката на електроцентралата и за контрола на околната среда, имат позволение за достъп. И могат да го вършат на смени с оптималната дълготрайност от 15 дни. След приключването на този интервал те са длъжни да се върнат вкъщи за същия брой дни.
Настъплението на съветските военни имаше за цел Киев, само че те сътвориха логистичен център в Чернобил, до момента в който столицата се съпротивляваше. Не срещнаха опозиция, тъй като украинската войска, както изясни по-късно държавното управление, не искаше да влиза в пердах в такава деликатна зона. Така руснаците окупираха региона и останаха там 36 дни.
Д-р Володимир Вдовиченко беше различен от водачите на съпротивата в гетото на Чернобил. От 62-те си години той е прекарал 30 като персонален доктор в зоната за изключване. И той влиза и излиза на смени, с цел да не надвиши дозата радиация.
На 31 март войските се отдръпнаха от Чернобил, откакто съветската войска не съумя да превземе Киев.
На идващия ден Украйна изпрати свои елементи. Четири години по-късно те към момента са там.
Точно както му бяха предизвестили, кола взе от вкъщи му Олександър Зеленцов, мъжът, който получи позвъняването с предизвестие за „ нищожен “ пожар.
Зеленцов приказва в централата на Асоциацията на ликвидаторите в Киев – организация, която сплотява оживелите от дейностите по разчистване и дезактивация, траяли три години след детонацията на реактора. Той е на 75 години и, доколкото знае, няма здравословни проблеми. Зеленцов беше един от първите трима души, които влязоха в централата след детонацията.
" Направихме го през тръбите. Двама сътрудници и аз облякохме костюми, противогази и влязохме с вода до кръста ".
В този миг ядрото на реактора беше намерено, водата беше нечиста и се получаваха непрекъснати електрически разряди.
" Трябваше ръчно да прекъснем връзката с реактор 3. Ако не го бяхме създали, той щеше да експлодира. "
Зеленцов съумя дружно с двама сътрудници, които по-късно починаха от радиацията. Те предотвратиха гърмеж, който би издигнал нещастието до невъобразими размери.
" Възможно е, в случай че реактор 3 беше експлодирал, да се беше получила верижна реакция, която да докара до детонацията на реактори 1 и 2. Това би наложило евакуация на Европа. Тя би била необитаема и до през днешния ден ", споделя той, като че ли споделя виц.
До него 79-годишният Юджийн Йонушкиевич, тогава основен оператор в контролната зала, обобщава този героизъм на Александър Зеленцов.
" Той избави Европа. Този човек, който седи тук, избави Европа ".
Василий Давиденко е шеф на пожарната и дойде в централата по същото време като Юджийн и Александър, с които споделя маса и диалог.
Давиденко си спомня, че е видял части графит, които са били част от вътрешността на реактора, на покрива на централата. Излъчваше толкоз радиация, че блестеше.
Около 80 служащи влязоха онази нощ в централата. Повечето търсеха Валери Ходемчук, нуклеарен инженер и първата жертва на злополуката. Той беше до реактора, когато той експлодира.
Повечето от 80-те души, които онази нощ преди 40 години влязоха, с цел да спасят Европа, не съумяха. Официалните данни от руската ера сочат 31 жертви. Най-надеждните оценки на Научния комитет на Организация на обединените нации за резултатите от атомната радиация (UNSCEAR) плануват 4 000 смъртни случая през идващите години.
Родителите на Галина Волошина са родени в градчето Чернобил, историческа околност, датираща от 1193 година, където са живели дружно християни и евреи. „ И родителите на моите баби и дядовци са били отсам. “ И в действителност всичките ѝ родственици, доколкото тя знае.
" Никога не съм си тръгвала. Когато ни изтеглиха през 1986 година, се скрих с фамилията си и след няколко дни започнахме да работим като ликвидатори. Съпругът ми умря, само че аз съм към момента тук. "
Галина Волошина е на 77 години, висока, с къса платиненоруса коса. Тя е това, което в Украйна се назовава „ самосели “ – нещо като заселници, поданици на основаната зона за изключване, които отхвърлиха да изоставен и да бъдат преместени в жилища в Киев или Москва. Официално е неразрешено да се живее в зоната с стеснен достъп, само че украинското държавно управление си затваря очите за изключенията, стига да не става дума за малолетни.
Останали са напълно малко самосели. Няма даже публична цифра. Около 12 дами, съгласно оценките на тези, които познават мястото. Доколкото е известно, всички са вдовици.
Галина Волошина живее в покрайнините на Чернобил. Една права линия, която в миналото е била улица, а през днешния ден е черен път, ограден от полуразрушени къщи, погълнати от дърветата. В края му се появява, ослепителна, една подредена и добре поддържана къща, излъчваща живот и с надпис на входа:
След съветската инвазия към изоставянето на зоната за изключване се причисли и милитаризацията. Без да се броят фронтовете, регионът на Чернобил е територията с най-голямо наличие на украински войски. Навсякъде има контролни пунктове, укрепления, кули, бодлива тел… Ефектът е плашещ, изключително през нощта, когато сирените за въздушна паника прорязват тъмната и тиха изолираност.
" Преди съветската инвазия идваха доста туристи. Правеха обиколки. Честно казано, не мога да схвана по какъв начин някой избира да пристигна тук, вместо да отиде в музея " Прадо ", споделя Володимир Вербицки, формален гид в зоната, някогашен служащ в атомната електроцентрала и доброволец в бойна единица, чиято задача е да не допусне съветската войска да се появи още веднъж в региона.
До зоната за изключване — ситуирана на север в страната, на два часа път с кола от Киев — се стига след прекосяване през контролно-пропускателен пункт, който разделя живота от празнотата. Това е като прекосяване през огледало, което води към друга действителност: от трафика, къщите и съседите се минава към заточение и тишина.
След като се мине контролният пункт, се продължава по път, ограден от изоставени къщи, който води до град Чернобил. Градът наподобява нереален, железен, оловен. Сцена от антиутопия, промишлен пейзаж, застинал във времето. Повечето къщи, сиви и тъжни, са в руини и растителността ги гълтам. Останалите наподобяват като призрачни жилищни блокове, където живеят служащите, които изкарват 15-дневните си смени. Има мръсни прозорци и прострено пране. Отвътре мебелите, леглата, завесите и чаршафите в жилищата наподобяват като дребен музей на руската носталгия. Тръбите в целия град са на показ: нечистата земя не може да бъде преместена. Много от тях са обгърнати с алуминиева изолираност. Има два дребни магазина за хранителни артикули, стада бездомни кучета, които патрулират по улиците, и изоставена и разрушена пожарна станция. През нощта всичко е мрачно. Напълно мрачно.
Делегация от пет души чака публицистите на входа на централата. Тя е неактивна от момента на повредата, само че до момента в който не бъде приключен проектът за разглобяване – в този момент пресечен от войната – се нуждае от защита и поддръжка.
" Най-сложното ще бъде изтеглянето и съхранението на над 200 тона нуклеарно гориво от останалите три реактора. Това е едно от огромните провокации пред Европа ", изяснява Олександър Хригораш, шеф на Гражданската отбрана на централата и от този миг наш лидер из централата.
За да изясни съдбовния миг, Зеленцов се базира на известния сериал „ Чернобил “, който пресъздава събитието.
Едва месеци по-късно беше намерено, че прекъсването, подредено от бутона, е довело до довеждане докрай на предходна реакция, провокирана от теста, която е довела реактора до лимита му заради неговия дизайн. Дизайн, зарязан след повредата.
В недрата на това, което в миналото беше реактор 4, се появява остарелият руски саркофаг от бетон, издигнат месеци след повредата.
Вътре, на няколко метра, разграничени единствено от тази бетонна стена, се намира по този начин наречената „ слонова крайници “ – нещо като латентна и изолирана нуклеарна лава, способна да облъчи цяла Европа с радиоактивно замърсяване. Самият нуклеарен реактор. Електрически панел демонстрира радиацията: в случай че в Червената гора имаше 22 микрозиверта на час, тук вътре има 685 000. Само няколко часа на това място биха представлявали сериозен риск за здравето.
Десет дни преди влизането на съветската войска, дрон, предопределен априори за електроподстанцията на централата, се отклони от курса си и се удари в новия саркофаг. Това беше на 14 април 2022 година и провокира голяма дупка, която накара Европа да задържи дъха си в продължение на дни.
Припят е неоспорим знак на злополуката, най-ясният отпечатък на изоставянето. Преди повредата това беше най-големият и значим град в това, което в този момент е зоната за изключване. Той се роди и израсна дружно с централата и се разви до над 50 000 поданици, съвсем всички от които служащи в централата, която се вижда с просто око от всеки висок прозорец в града. За няколко дни Припият се трансформира от град в емблема.
Замръзнал като под магия, градът опустя за часове и на мястото му остана единствено безжизненото всекидневие: мебели, окачени облекла, играчки, пътни знаци, водно колело, което беше на път да бъде намерено, басейн, цялостен с тиха вода. Четиридесет години по-късно никой не се е върнал да живее на това място. Градът е обхванат от природата. Очертанията му едвам се разграничават, размити измежду дървета, които порастват даже вътре в постройките. Едва от 16-ия етаж на един от блоковете можем да забележим, че в действителност тази гора съдържа град, като че ли става дума за един от тези изгубени градове, открити от откривател, който обикаля джунглата.
Заек с размерите на приблизително огромно куче пресича пътя, до момента в който публицистите напущат призрачния град. Зоната за изключване е опустошила територията от човешко наличие и фауната се е развъдила, което потвърждава, че хората са по-опасни от нуклеарното замърсяване. Поне за животните.
Това е мнение, запечатано в душата на всички самосели. Валентина Кухаренко е на 86 години и живее в друга самотна къща на няколко километра от Чернобил. Седнала на масата в кухнята си, застинала във времето, тя споделя, че детонацията на реактора я е изненадала на 26 април 1986 година, до момента в който е рибарувала в реката. „ Бях с мъжа ми и видяхме искра в далечината. Не знаехме, че там всичко е завършило “.
И тя упорства да ни предложи храна и питиета. Тонът ѝ е отегчителен, въздишките се редуват.
" Това в никакъв случай повече няма да бъде това, което беше. Спомням си, че когато оповестиха градежа на централата, се зарадвахме доста. Бяхме доста щастливи с помощта на нея и на това, което ни даваше. Но след това тя ни умъртви. Унищожи всичко. "
Валентина Кухаренко обобщава всичко в една безусловно лапидарна фраза:
" Чернобил е роден през 1193 година и е починал през 1986 година ".
Излизането от гетото на Чернобил в действителност е влизане в гетото на Украйна. Страната продължава да бъде задушавана и унизена от Русия, която съвсем всеки ден изпраща талази от дронове над селата и градовете. Четири години по-късно огромна част от Украйна се пробва да възстановява непоносимото. Когато в Киев звучат въздушните аларми, съвсем никой не поглежда към небето, камо ли да тича да се скрие. Работниците от Чернобил не престават да идват и да си отиват, влизайки на всеки 15 дни в зоната за изключване. Зоната, която преди 40 години се трансформира в гето и която от четири години насам би трябвало да понася и войната.
Сергей Кирикиев беше разсънен от мобилния си телефон. На 24 февруари 2022 година, по същото време, му споделиха, че има съветски войски, преминаващи границата от Беларус. " Невъзможно е ", отговори той.
Но не беше.
Конвой от 80 военни нахлу в зоната за изключване на Чернобил.
Сергей Кирикиев си спомня оня телефонен диалог, галейки мустаците си, които са със същия сребрист цвят като косата му. Той управлява " Екоцентър " – институцията, натоварена с мониторинг на радиоактивното замърсяване в зоната за изключване. След детонацията на реактор № 4 в атомната електроцентрала в Чернобил преди 40 години, Украйна,тогава част от Съюз на съветските социалистически републики, изтегля радиус от 30 километра, който остава изолиран от оня ден. Само служащите, отговарящи за поддръжката на електроцентралата и за контрола на околната среда, имат позволение за достъп. И могат да го вършат на смени с оптималната дълготрайност от 15 дни. След приключването на този интервал те са длъжни да се върнат вкъщи за същия брой дни.
Настъплението на съветските военни имаше за цел Киев, само че те сътвориха логистичен център в Чернобил, до момента в който столицата се съпротивляваше. Не срещнаха опозиция, тъй като украинската войска, както изясни по-късно държавното управление, не искаше да влиза в пердах в такава деликатна зона. Така руснаците окупираха региона и останаха там 36 дни.
Д-р Володимир Вдовиченко беше различен от водачите на съпротивата в гетото на Чернобил. От 62-те си години той е прекарал 30 като персонален доктор в зоната за изключване. И той влиза и излиза на смени, с цел да не надвиши дозата радиация.
На 31 март войските се отдръпнаха от Чернобил, откакто съветската войска не съумя да превземе Киев.
На идващия ден Украйна изпрати свои елементи. Четири години по-късно те към момента са там.
Точно както му бяха предизвестили, кола взе от вкъщи му Олександър Зеленцов, мъжът, който получи позвъняването с предизвестие за „ нищожен “ пожар.
Зеленцов приказва в централата на Асоциацията на ликвидаторите в Киев – организация, която сплотява оживелите от дейностите по разчистване и дезактивация, траяли три години след детонацията на реактора. Той е на 75 години и, доколкото знае, няма здравословни проблеми. Зеленцов беше един от първите трима души, които влязоха в централата след детонацията.
" Направихме го през тръбите. Двама сътрудници и аз облякохме костюми, противогази и влязохме с вода до кръста ".
В този миг ядрото на реактора беше намерено, водата беше нечиста и се получаваха непрекъснати електрически разряди.
" Трябваше ръчно да прекъснем връзката с реактор 3. Ако не го бяхме създали, той щеше да експлодира. "
Зеленцов съумя дружно с двама сътрудници, които по-късно починаха от радиацията. Те предотвратиха гърмеж, който би издигнал нещастието до невъобразими размери.
" Възможно е, в случай че реактор 3 беше експлодирал, да се беше получила верижна реакция, която да докара до детонацията на реактори 1 и 2. Това би наложило евакуация на Европа. Тя би била необитаема и до през днешния ден ", споделя той, като че ли споделя виц.
До него 79-годишният Юджийн Йонушкиевич, тогава основен оператор в контролната зала, обобщава този героизъм на Александър Зеленцов.
" Той избави Европа. Този човек, който седи тук, избави Европа ".
Василий Давиденко е шеф на пожарната и дойде в централата по същото време като Юджийн и Александър, с които споделя маса и диалог.
Давиденко си спомня, че е видял части графит, които са били част от вътрешността на реактора, на покрива на централата. Излъчваше толкоз радиация, че блестеше.
Около 80 служащи влязоха онази нощ в централата. Повечето търсеха Валери Ходемчук, нуклеарен инженер и първата жертва на злополуката. Той беше до реактора, когато той експлодира.
Повечето от 80-те души, които онази нощ преди 40 години влязоха, с цел да спасят Европа, не съумяха. Официалните данни от руската ера сочат 31 жертви. Най-надеждните оценки на Научния комитет на Организация на обединените нации за резултатите от атомната радиация (UNSCEAR) плануват 4 000 смъртни случая през идващите години.
Родителите на Галина Волошина са родени в градчето Чернобил, историческа околност, датираща от 1193 година, където са живели дружно християни и евреи. „ И родителите на моите баби и дядовци са били отсам. “ И в действителност всичките ѝ родственици, доколкото тя знае.
" Никога не съм си тръгвала. Когато ни изтеглиха през 1986 година, се скрих с фамилията си и след няколко дни започнахме да работим като ликвидатори. Съпругът ми умря, само че аз съм към момента тук. "
Галина Волошина е на 77 години, висока, с къса платиненоруса коса. Тя е това, което в Украйна се назовава „ самосели “ – нещо като заселници, поданици на основаната зона за изключване, които отхвърлиха да изоставен и да бъдат преместени в жилища в Киев или Москва. Официално е неразрешено да се живее в зоната с стеснен достъп, само че украинското държавно управление си затваря очите за изключенията, стига да не става дума за малолетни.
Останали са напълно малко самосели. Няма даже публична цифра. Около 12 дами, съгласно оценките на тези, които познават мястото. Доколкото е известно, всички са вдовици.
Галина Волошина живее в покрайнините на Чернобил. Една права линия, която в миналото е била улица, а през днешния ден е черен път, ограден от полуразрушени къщи, погълнати от дърветата. В края му се появява, ослепителна, една подредена и добре поддържана къща, излъчваща живот и с надпис на входа:
След съветската инвазия към изоставянето на зоната за изключване се причисли и милитаризацията. Без да се броят фронтовете, регионът на Чернобил е територията с най-голямо наличие на украински войски. Навсякъде има контролни пунктове, укрепления, кули, бодлива тел… Ефектът е плашещ, изключително през нощта, когато сирените за въздушна паника прорязват тъмната и тиха изолираност.
" Преди съветската инвазия идваха доста туристи. Правеха обиколки. Честно казано, не мога да схвана по какъв начин някой избира да пристигна тук, вместо да отиде в музея " Прадо ", споделя Володимир Вербицки, формален гид в зоната, някогашен служащ в атомната електроцентрала и доброволец в бойна единица, чиято задача е да не допусне съветската войска да се появи още веднъж в региона.
До зоната за изключване — ситуирана на север в страната, на два часа път с кола от Киев — се стига след прекосяване през контролно-пропускателен пункт, който разделя живота от празнотата. Това е като прекосяване през огледало, което води към друга действителност: от трафика, къщите и съседите се минава към заточение и тишина.
След като се мине контролният пункт, се продължава по път, ограден от изоставени къщи, който води до град Чернобил. Градът наподобява нереален, железен, оловен. Сцена от антиутопия, промишлен пейзаж, застинал във времето. Повечето къщи, сиви и тъжни, са в руини и растителността ги гълтам. Останалите наподобяват като призрачни жилищни блокове, където живеят служащите, които изкарват 15-дневните си смени. Има мръсни прозорци и прострено пране. Отвътре мебелите, леглата, завесите и чаршафите в жилищата наподобяват като дребен музей на руската носталгия. Тръбите в целия град са на показ: нечистата земя не може да бъде преместена. Много от тях са обгърнати с алуминиева изолираност. Има два дребни магазина за хранителни артикули, стада бездомни кучета, които патрулират по улиците, и изоставена и разрушена пожарна станция. През нощта всичко е мрачно. Напълно мрачно.
Делегация от пет души чака публицистите на входа на централата. Тя е неактивна от момента на повредата, само че до момента в който не бъде приключен проектът за разглобяване – в този момент пресечен от войната – се нуждае от защита и поддръжка.
" Най-сложното ще бъде изтеглянето и съхранението на над 200 тона нуклеарно гориво от останалите три реактора. Това е едно от огромните провокации пред Европа ", изяснява Олександър Хригораш, шеф на Гражданската отбрана на централата и от този миг наш лидер из централата.
За да изясни съдбовния миг, Зеленцов се базира на известния сериал „ Чернобил “, който пресъздава събитието.
Едва месеци по-късно беше намерено, че прекъсването, подредено от бутона, е довело до довеждане докрай на предходна реакция, провокирана от теста, която е довела реактора до лимита му заради неговия дизайн. Дизайн, зарязан след повредата.
В недрата на това, което в миналото беше реактор 4, се появява остарелият руски саркофаг от бетон, издигнат месеци след повредата.
Вътре, на няколко метра, разграничени единствено от тази бетонна стена, се намира по този начин наречената „ слонова крайници “ – нещо като латентна и изолирана нуклеарна лава, способна да облъчи цяла Европа с радиоактивно замърсяване. Самият нуклеарен реактор. Електрически панел демонстрира радиацията: в случай че в Червената гора имаше 22 микрозиверта на час, тук вътре има 685 000. Само няколко часа на това място биха представлявали сериозен риск за здравето.
Десет дни преди влизането на съветската войска, дрон, предопределен априори за електроподстанцията на централата, се отклони от курса си и се удари в новия саркофаг. Това беше на 14 април 2022 година и провокира голяма дупка, която накара Европа да задържи дъха си в продължение на дни.
Припят е неоспорим знак на злополуката, най-ясният отпечатък на изоставянето. Преди повредата това беше най-големият и значим град в това, което в този момент е зоната за изключване. Той се роди и израсна дружно с централата и се разви до над 50 000 поданици, съвсем всички от които служащи в централата, която се вижда с просто око от всеки висок прозорец в града. За няколко дни Припият се трансформира от град в емблема.
Замръзнал като под магия, градът опустя за часове и на мястото му остана единствено безжизненото всекидневие: мебели, окачени облекла, играчки, пътни знаци, водно колело, което беше на път да бъде намерено, басейн, цялостен с тиха вода. Четиридесет години по-късно никой не се е върнал да живее на това място. Градът е обхванат от природата. Очертанията му едвам се разграничават, размити измежду дървета, които порастват даже вътре в постройките. Едва от 16-ия етаж на един от блоковете можем да забележим, че в действителност тази гора съдържа град, като че ли става дума за един от тези изгубени градове, открити от откривател, който обикаля джунглата.
Заек с размерите на приблизително огромно куче пресича пътя, до момента в който публицистите напущат призрачния град. Зоната за изключване е опустошила територията от човешко наличие и фауната се е развъдила, което потвърждава, че хората са по-опасни от нуклеарното замърсяване. Поне за животните.
Това е мнение, запечатано в душата на всички самосели. Валентина Кухаренко е на 86 години и живее в друга самотна къща на няколко километра от Чернобил. Седнала на масата в кухнята си, застинала във времето, тя споделя, че детонацията на реактора я е изненадала на 26 април 1986 година, до момента в който е рибарувала в реката. „ Бях с мъжа ми и видяхме искра в далечината. Не знаехме, че там всичко е завършило “.
И тя упорства да ни предложи храна и питиета. Тонът ѝ е отегчителен, въздишките се редуват.
" Това в никакъв случай повече няма да бъде това, което беше. Спомням си, че когато оповестиха градежа на централата, се зарадвахме доста. Бяхме доста щастливи с помощта на нея и на това, което ни даваше. Но след това тя ни умъртви. Унищожи всичко. "
Валентина Кухаренко обобщава всичко в една безусловно лапидарна фраза:
" Чернобил е роден през 1193 година и е починал през 1986 година ".
Излизането от гетото на Чернобил в действителност е влизане в гетото на Украйна. Страната продължава да бъде задушавана и унизена от Русия, която съвсем всеки ден изпраща талази от дронове над селата и градовете. Четири години по-късно огромна част от Украйна се пробва да възстановява непоносимото. Когато в Киев звучат въздушните аларми, съвсем никой не поглежда към небето, камо ли да тича да се скрие. Работниците от Чернобил не престават да идват и да си отиват, влизайки на всеки 15 дни в зоната за изключване. Зоната, която преди 40 години се трансформира в гето и която от четири години насам би трябвало да понася и войната.
Източник: skandal.bg
КОМЕНТАРИ