Петкова обмисля финансиране на държавен дълг с депозитите на гражданите
В бюджета за следващата година може да бъде вкарана опцията с депозитите на хората и компаниите да се финансира държавен дълг. Това излиза наяве от думите на служебния министър Людмила Петкова. Тя посочи, че към този момент са се водили единствено предварителни диалози без елементи, и не стана ясно по какъв начин тъкмо ще работи схемата.
" Това, което по принцип коментирахме, има един доста огромен запас в банките – депозитите на физическите и юридическите лица, и посредством банките, които са първоначални дилъри, тези средства да бъдат употребени, т.е. финансиране на държавния дълг, който е обезпечен, само че той ще донесе рентабилност и на физическите, и на юридическите лица. Т.е. да се обезпечи спомагателна рентабилност във връзка с набирането на дълг ", са точните думи на Петкова.
Министърът подсети, че тази година страната емитира много излъчвания – както на вътрешния, по този начин и на външните пазари. Само пласираните държавни скъпи бумаги (ДЦК) са за 1,7 милиарда лева, а също така имаше и няколко външни излъчвания – еврови (3 милиарда евро) и доларова (1,5 милиарда долара).
Петкова подсети, че сега лихвите по банковите депозити са доста ниски, и даде обещание, че в случай че схемата с банките бъде направена, и физическите, и юридическите лица ще получат по-висока рентабилност поради потреблението на спестяванията им за финансиране на държавния дълг.
Служебният министър изненада с нова концепция по какъв начин да съберат повече доходи в хазната. Оказва се, че шумно рекламираната данъчна прошка, от която се чака в бюджета да влязат над 5,5 милиарда лева, ще се финансира с кредитна линия от Българската банка за развиване (ББР). За задачата в държавната банка ще бъдат подадени 2 милиарда лева Средствата най-вероятно ще бъдат обезпечени с издаването на нов дълг. Така компаниите, които желаят да се възползват от данъчната прошка и да си платят без наказателни лихви просрочените отговорности към страната, ще могат да изтеглят заем от ББР, изясни Петкова концепцията си.
Междувременно за първи път в актуалната история на България Българска народна банка се разгласи публично против план за държавен бюджет. Централната банка го направи в сряда вечерта, до момента в който служебното държавно управление приемаше проектобюджета. Писмото на Българска народна банка е подписано от шефа Димитър Радев. Според него заложените разноски допускат страната да преразпределя 46% от Брутният вътрешен продукт, което не се е случвало от 1998 година
Българска народна банка предизвестява, че неналичието на ограничения за стесняване на разноските ще докара до повдигане на налози и осигуровки. А бюджетни дефицити, близки до 3%, заплашват фискалната непоклатимост и приемането на еврото. В приходната част множеството ограничения били еднократни като данъчна прошка с неразбираем резултат, а повдигането на осигуровки ще удари по ценовата непоклатимост. Специално внимание от Българска народна банка обръщат на оферти нов механизъм за облагане на централната банка. За тази година тя е внесла 660 млн. лева, а по новия метод сумата ставала 1 милиарда лв.. Според Българска народна банка това опонира на Договора за действие на Европейски Съюз и на Закона за Българска народна банка и е директна интервенция във финансовата самостоятелност на централната банка.
От Българска народна банка оферират дефицитът да е под 3%, стесняване на разноските и да има буфер за непредвидени разходи. Ако тези ограничения не бъдат взети, новият бюджет ще докара до намаление на рейтинга на България и ще вдигне разноските по държавния и частния дълг, предизвестява Българска народна банка. Цялостният резултат щял да се изрази в загуби за българската стопанска система.
Служебният финансов министър Людмила Петкова разяснява, че поради приемането на еврото Българска народна банка би трябвало да бъде с капитал 1 милиарда евро. С новия механизъм тези пари щели да са импортирани в бюджета, а при положение на нужда да се дават на Българска народна банка. Държавата е акционер в банката и няма спънка, само че ще бъде включен текст, че мярката е използвана след координиране с Европейска комисия и ЕЦБ.
" Това, което по принцип коментирахме, има един доста огромен запас в банките – депозитите на физическите и юридическите лица, и посредством банките, които са първоначални дилъри, тези средства да бъдат употребени, т.е. финансиране на държавния дълг, който е обезпечен, само че той ще донесе рентабилност и на физическите, и на юридическите лица. Т.е. да се обезпечи спомагателна рентабилност във връзка с набирането на дълг ", са точните думи на Петкова.
Министърът подсети, че тази година страната емитира много излъчвания – както на вътрешния, по този начин и на външните пазари. Само пласираните държавни скъпи бумаги (ДЦК) са за 1,7 милиарда лева, а също така имаше и няколко външни излъчвания – еврови (3 милиарда евро) и доларова (1,5 милиарда долара).
Петкова подсети, че сега лихвите по банковите депозити са доста ниски, и даде обещание, че в случай че схемата с банките бъде направена, и физическите, и юридическите лица ще получат по-висока рентабилност поради потреблението на спестяванията им за финансиране на държавния дълг.
Служебният министър изненада с нова концепция по какъв начин да съберат повече доходи в хазната. Оказва се, че шумно рекламираната данъчна прошка, от която се чака в бюджета да влязат над 5,5 милиарда лева, ще се финансира с кредитна линия от Българската банка за развиване (ББР). За задачата в държавната банка ще бъдат подадени 2 милиарда лева Средствата най-вероятно ще бъдат обезпечени с издаването на нов дълг. Така компаниите, които желаят да се възползват от данъчната прошка и да си платят без наказателни лихви просрочените отговорности към страната, ще могат да изтеглят заем от ББР, изясни Петкова концепцията си.
Междувременно за първи път в актуалната история на България Българска народна банка се разгласи публично против план за държавен бюджет. Централната банка го направи в сряда вечерта, до момента в който служебното държавно управление приемаше проектобюджета. Писмото на Българска народна банка е подписано от шефа Димитър Радев. Според него заложените разноски допускат страната да преразпределя 46% от Брутният вътрешен продукт, което не се е случвало от 1998 година
Българска народна банка предизвестява, че неналичието на ограничения за стесняване на разноските ще докара до повдигане на налози и осигуровки. А бюджетни дефицити, близки до 3%, заплашват фискалната непоклатимост и приемането на еврото. В приходната част множеството ограничения били еднократни като данъчна прошка с неразбираем резултат, а повдигането на осигуровки ще удари по ценовата непоклатимост. Специално внимание от Българска народна банка обръщат на оферти нов механизъм за облагане на централната банка. За тази година тя е внесла 660 млн. лева, а по новия метод сумата ставала 1 милиарда лв.. Според Българска народна банка това опонира на Договора за действие на Европейски Съюз и на Закона за Българска народна банка и е директна интервенция във финансовата самостоятелност на централната банка.
От Българска народна банка оферират дефицитът да е под 3%, стесняване на разноските и да има буфер за непредвидени разходи. Ако тези ограничения не бъдат взети, новият бюджет ще докара до намаление на рейтинга на България и ще вдигне разноските по държавния и частния дълг, предизвестява Българска народна банка. Цялостният резултат щял да се изрази в загуби за българската стопанска система.
Служебният финансов министър Людмила Петкова разяснява, че поради приемането на еврото Българска народна банка би трябвало да бъде с капитал 1 милиарда евро. С новия механизъм тези пари щели да са импортирани в бюджета, а при положение на нужда да се дават на Българска народна банка. Държавата е акционер в банката и няма спънка, само че ще бъде включен текст, че мярката е използвана след координиране с Европейска комисия и ЕЦБ.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ