В бюджета има няколко положителни момента, които е редно да

В бюджета има няколко позитивни момента, които е редно да бъдат маркирани, само че съществуват и съществени учредения за рецензия. Те са свързани с несъразмерния недостиг, възходящия държавен дълг и незадоволително амбициозните промени. Според нас трябваше да се подходи по-смело. Много от нужните промени бяха отсрочени за идващия бюджет, който не е толкоз надалеч във времето, само че част от тях можеха да бъдат осъществени още в този момент. Това сподели ръководителят на Общото заседание на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) Васил Велев в предаването " България, Европа и светът на фокус " по Радио ФОКУС с водещ Цоня Събчева.

" Безспорен позитивен аспект е, че не се трансформира данъчно-осигурителният модел и не се усилват данъчните и осигурителните ставки. Освен това бяха " извадени скелетите от дрешника " – няма скрити разноски, трансферирани отговорности или изтеглени доходи от бъдещи интервали, с които да се основава изкуствено по-добра картина на бюджета. Задълженията към бизнеса няма да бъдат отлагани, осъществените действия ще бъдат разплатени и няма да се изтегля ликвидност от стопанската система ", изясни той.

Според е позитивно отпадането на редица автоматизми, както и предвижданото понижение на разноските с 10% в част от бюджетните структури и министерства, въпреки и с голям брой изключения. Правилно е също по този начин по-високото облагане на хазартната активност. " Предвидени са ограничения за изсветляване на стопанската система, като се чакат спомагателни доходи от към 200 млн. лв. от налози, 100 млн. лв. от осигуровки и още почти 200 млн. лв. спестявания от ограничение на злоупотребите със обществените фондове. Очакват се и над 100 млн. лв. спомагателни доходи от облагането на хазарта ", добави гостът. 

По думите му обаче това не е задоволително. Спорд него има ограничения, които наподобяват алегорични и етични, в сравнение с стопански ефикасни, като образци той уточни замразяването на възнагражденията на депутати и министри. " Прави се опит да бъде изменена посоката, само че съгласно нас това не се случва задоволително уверено. Разбира се, прекомерно внезапната смяна крие опасности, по тази причина би трябвало да се работи деликатно и уравновесено. Въпреки това считаме, че можеше да се направи доста повече, тъй че бюджетният недостиг да не доближава 7,2 милиарда лв. ", разяснява той.

Велев сподели, че последните данни демонстрират, че към края на първото тримесечие България е преди всичко в Европейския съюз по бюджетен недостиг. " Това значи, че още преди актуалното държавно управление да встъпи в служба, към този момент беше регистриран недостиг от 7,3%. Ако не бяха подхванати никакви ограничения, до края на годината той евентуално щеше да бъде още по-висок, защото през втората половина на годината обичайно се осъществят повече разноски и по-малко доходи спрямо първата ", изясни той.

" Следователно напъните за ограничение на недостига до към 7–7,2 милиарда лв. заслужават самопризнание, само че съгласно нас можеше да се реализира доста по-добър резултат ", безапелационен е Велев.