След шамар от НАП – кризисен PR в Бургас
В Бургас в последно време положителните вести като че ли идват единствено след интервенция на надзорен орган . И колкото и рядка да е тази интервенция, тя все по-често се оказва единственият коректив на решения, взети в ущърб на жителите. Последният образец е индикативен: след глоба и акт от Национална организация за приходите ненадейно се оказа допустимо билетчето в градския превоз още веднъж да бъде „ алегорично “ на ниска цена . Въпросът не е в цената. Въпросът е по какъв начин и за какво се стигна дотук.
Седмици наред опозицията – с причини, с цифри и с предизвестия – настояваше, че повишаването на билетчето е голословно , че превалутирането в евро е употребявано като комфортен мотив за закръгляне нагоре и че сходен метод е рисков. Вместо спор и промяна обаче, решенията бяха признати като че ли на инат , макар сигналите, макар подозренията за правомерност, макар очевидния публичен дискомфорт. Докато не пристигна „ шамарът “ – този път от Национална агенция за приходите.
И тогава реториката внезапно се смени . Същата теза, която допреди дни се защитаваше яростно – че билетчето „ би трябвало “ да е по-скъпо – бе изоставена. На нейно място се появи нова: алегорична цена , грижа за жителите, обществена сензитивност. Само че и този завой е изработен без ясна финансова аргументация. Ако по-скъпият билет беше „ стопански нужен “ , за какво внезапно към този момент не е? Ако по-ниската цена е допустима в този момент, за какво не беше допустима тогава? Управление не се прави с внезапни ПР-маневри след наказания, а с предвидимост и правила.
Този модел не е изолиран . При в „ Синя “ и „ Зелена “ зона цивилен тъжби към този момент доведоха до анулация на основни текстове от наредбата от Административен съд-Бургас – точно поради липса на претекстове и финансов разбор. И там предизвестията на опозицията бяха подминати. И там решенията бяха защитавани до последно. Докато съдът не сподели друго.
Затова разумният въпрос през днешния ден не е дали билетът ще коства 1,50 или 1,56 лв., нито дали час паркиране ще бъде 1,00 евро. Логичният въпрос е : по този начин ли би трябвало да се ръководи един град? С дейности „ на ръба “, които след това се поправят под натиска на институции? С послания, които се сменят съгласно това кой е написал акта или решението?
Ако този сюжет се повтори и при окончателното решение за платената зона – първо упорита отбрана, след това внезапен завой и пояснения какъв брой „ обществено “ е новото състояние – ще стане ясно, че казусът не е в съответната цена. Проблемът е в управническия инстикт: да се работи, до момента в който някой не удари по масата. А жителите заслужават повече от спешен PR след следващия институционален пестник.
Присъединете се към нашия
ГЕРБ се хвалят с незавършената зала в Бургас – знак на корупцията. Как ПП-ДБ им помогнаха?
