В Бургас има много красиви стари сгради, голяма част от

В Бургас има доста красиви остарели здания , огромна част от които жителите и гостите на града подминават всеки ден, без да подозират каква е тяхната история – по кое време и за какво са строени, кой е техният проектант , какво е било тяхното предопределени и на кого са принадлежали. 

Арх. Атанас Сиркаров в своята книга „ Архитектурата на Бургас 1878-1940 година “ преглежда в детайли детайлите към построяването на десетки здания, като споделя и забавни обстоятелства за техните притежатели , около които може да научите доста за историята на града. 

Тази седмица Искра.бг ще ви показа в първата част от материала си пет здания, които се намират най-вече на или около  улица „ Александровска “ . 

Безистена

Намира се на основната пешеходна улица и е една от красивите здания, които към този момент могат да се похвалят с вековна история . Построен е през 1912 година по план на арх. Светослав Славов със съдействието на италианския му сътрудник Рикардо Тоскани .

Още със основаването си постройката е замислена като напълно търговски обект с доходоносно предопределение . Веднага след построяването и пространствата на първия етаж са заети от разнообразни занаятчии – шивачи, обущари, бояджии , както и разнообразни по жанр магазинчета. На втория етаж пък били адвокатските фирми на огромна част от каймака на обществото – архитекти, инженери и бизнесмени .

От архитектурна позиция постройката може да бъде причислена към необарока , за което свидетелстват най-много орнаментите по фасадата откъм „ Александровска “, както и разпрелият криле каменен орел над покривния корниз. 

Под капителите има вградени две мъжки и две женски лица – на моми и на титани , които са доста присъщи за този жанр. Партерът на постройката пък съставлява дълъг осветлен от естествена светлина кулоар , който свързва ул. „ Александровска “ с ул. „ Мара Гидик “.

През годините в пространствата на комерсиалната постройка са се помещавали стотици магазини . Тя действа извънредно сполучливо през епохата на социализма, когато в нея се продават най-вече мъжка, дамска и детска конфекция , обувки, шапки, чанти и други аксесоари, като за всеки продукт има обособен магазин.

Бившият магазин „ Торино “

Триетажната постройка е ситуирана на острия ъгъл, формиран от улиците „ Александровска “ и „ Граф Игнатиев “ върху имот, който е напълно застроен.

Строена е за Стефан Милтиядов – най-големият наследник от дванадесетте деца / на Милтиядови – крупни търговци на зърнени храни, хранителни артикули деликатеси . Те също по този начин са имали на лозя и солници в Поморие.

Проектът е направен в последните години от взаимната работа на Славов и Тоскани към годините незабавно след Първата международна война (1918-20 г.). Той е предвиждал два етажа, а през 1929 година арх. Св. Славов проектира третия етаж , като резервира образа и характера на постройката .

Партерният етаж е магазинен, като е предопределен за търговията с колониални артикули и деликатеси на притежателя. 

Двата жилищни етажа са решени като вестибюлна система . Въпреки несиметричното местонахождение е емфатичен стремежът да се сътвори един съразмерен облик на постройката. Акцентирана е тясната, ъглова северна фасада с основния вход към магазина, еркерът през двата жилищни етажа, завършващ горе с тераса-балкон и фронтон , в средата на който е бил инсталиран златен стенен часовник .

Източната и западната фасади са третирани по един и същи метод – с еркер в средата на фасадното поле и с по три тесни продълговати прозорци; страничните полета са с по един прозорец. На западната фасада те са с разместени височини и обслужват стълбището.

Циментовите балюстри , импортирани извън, готовите конзоли под основния корниз и най-пестеливото потребление на картюшата и растителната венетка, о пределят сецесионния темперамент на архитектурата . Рустицираната мазилка в партера по-късно е сменена с мра-

Френско-белгийската банка

Също доста красива постройка , която за жалост не се намира в положително положение към днешна дата. Намира се на ъгъла сред улиците „ Граф Игнатиев “ и „ Вела Пеева “ .

Строена е към 1900 година по план на италианския проектант Рикардо Тоскани, който споменахме нагоре. Неин притежател по това време е богатия гръцки търговец Скули Стефанов . По-късно той става кмет на Несебър от 20 март 1922 до 16 март 1923 година. Смята се, че строителството е финансирано и от Франция , защото незабавно след завършването ѝ постройката се полазва от Френско-белгийската банка. Сградата е присъщ образец в развиването на архитектурните трендове , навлезли от Западна Европа по това време, които придвижват в Бургас неостиловете, директно предхождащи сцесиона.

Сградата е единствено на три етажа , само че все пак е една от най-високите остарели постройки в центъра на Бургас. Масивната структура на постройката е от тухлени зидове – до 70 см. за външните стени и до 15 см. за вътрешните. Емблематичен за нея е полукръглият ъглов еркер, остъклен с по три правоъгълни прозореца на всеки етаж. Еркерът приключва с кубе, обшито с ламарина във тип на рибени люспи и шпил .

Растителните декоративни релефни детайли са сведени до най-малко като е обещано преимущество на строго геометричния реле. Най-запомнащия се украсителен детайл е красивата женска глава , намираща се на подпрозоречния корниз на еркера. За страдание през днешния ден тя е покрита с мрежа, а покрай устата ѝ стърчи металната основа на прожектор, който загрозява красивия архитектурен детайл.

Сградата на Българска национална банка

Сградата е ситуирана в центъра и заема пространство сред улиците „ Александровска “, „ Цар Асен “ и „ Конт Андрованди “, само че без дворно пространство. Главният метод е откъм триъгълния площад.

Българска национална банка е проектирана евентуално от непознати архитекти през интервала 1909-1912 година . На плановете за елементи на стълбището попада името на арх. С. Фолков , а върху тези на мансардния етаж – на арх. Н. Занков – тогава банков проектант. 

Плановата комбинация на първия етаж се характеризира с откритата по това време банкова функционална скица , изразена в централната вътрешна операционна зала за аудитория, лимитирана от работни гишета тъдява на халето. На втория етаж са работните стаи – кабинети, свързани с галериен кулоар, с което се дава опция залата за аудитория да премине в два етажа и да получи величествен размер в пространството. Третият етаж е решен като втория, само че тук вътрешният околовръстен кулоар се явява като външен, заради затваряне на залното пространство с „ оберлихт “ над втория етаж . Третият етаж е мансарден и играе значима роля във фасадното и общо-обемно оформление на постройката.

Външният вход е в осечения югоизточен ъгъл. Двураменни вътрешни диференциални стъпала – двустранно извити във входното предверие, водят в партерния етаж. Стълбището за горния етаж е странично на централното влизане .

Конструкцията е тухлена, солидна и с дебели зидове : външни – 90 см в партер, 70 см в етажите; вътрешни – 60 см в партер, 30- 45 см в етажите. Основите са излети от бетон . Подовете са от желязна структура (потрели).

Външната архитектурна третировка на постройката е под въздействие на барок и е с ренесансови форми . Сутеренът, мансардата и двата етажа са безапелационно разчленени чрез корнизи, степенувани по трудност и профил . Главният корниз над втория етаж е емфатичен с конзоли. Първият етаж е надълбоко рустициран. Прозоречните отвори са в спокоен съразмерен порядък, фасадата е украсена с релефни рамки , корнизи, гирлянди, розетки, балюстри, пиластри

В обемното и фасадно оформление интензивно присъединяване има кубето над основната входна ос ос и мансардният покрив, обшити с люспеста ламарина, както и войнството на другите материали: гранит, врачански камък, мрамор и мазилка Интериорът крие също качествата на прелестната архитектурна мисъл с пространството, материала и детайла си .

Жилищно-търговска постройка на Димитър Воденичаров

Сградата е ситуирана на североизточния ъгъл, формиран от пресичането на улиците „ Александровска “ и „ Св. св. Кирил и Методий “ . Парцелът е към 300 м2 повърхност със застроена повърхност към 180 м2.

Строена е през 1893 година по план още веднъж на италианеца Рикардо Тоскани за потребностите на Йови Воденичаров . Собственикът е колоритна персона сред първенците на града през годините 1880-1900.

Той е първородният наследник на прочут занаятчия на воденици – караджейки в цяла южна България и е роден през 1850 година в село Змеево – Старозагорско. Буден юноша, той е изпратен да учи в Русия право , където приключва висшето си обучение.

След завръщането си в България става преподавател поредно в Сливен и Айтос . През 1880 година идва в Бургас, където стартира да упражнява главната си специалност. Той е първият квалифициран юрист в града .

В Сливен се включва в революционния комитет на Васил Левски . През 1886-87 година взе участие в протеста срещу княз Батенберг, отпред с капитан Набоков. На 1 април 1915 година умира в Бургас на 65-годииша възраст.

Когато Йови Воденичаров взема решение да построи свое жилище, Тоскани му предлага да строи в „ богатия квартал “ на Бургас – към църквата „ Св. Богородица “. Тъй като в този завършек на града доминира население от гръцки генезис, Воденичаров поискал неговото жилище да бъде в „ Чобан махлеси “ – българската махала, където е постройката в този момент. Лицето на имота е север и запад. Независимо от компликациите, Тоскани прави едно удивително архитектурно произведение .

Сградата е на два етажа. В приземения се обитават адвокатските фирми на притежателя , които сега се употребяват за магазини, а на горния – жилището му.

В планова комбинация плановото решение е извънредно забавно и успешно. Главният вход е от изток – откъм двора. Стълбищният вестибюл е богат с картинно завършено дървено стълбище. В етажа от стълбищния вестибюл се влиза в формалната част на жилището – приемни и гостни към двете улици и срещуположно на тях – в същинската жилищна част, като за всяка стая се влиза независимо .

Преходността на хола и гостните стаи основава огромна помпозност , още повече, че последните са свързани с две триъгълни лоджии – по една към двете улици, с които се печели „ слънце “ и се основава извънредно пластична фасада с игра на светлосянката. За партерния етаж има и вътрешна връзка. Тук са освен адвокатските фирми, само че и кухненският тракт на жилището .

Забележителен е външният архитектурен образ на постройката. Фасадите са богати освен поради многочисленият боеприпас от релефни детайли и претекстове , само че и заради дълбоката обемна пластика. Може би най-запомнящият се детайл е красивата ъглова тераса , която гледа по едно и също време към ул. „ Алесандровска “ и „ Св. св. Кирил и Методий “. През последните години постройката бе изцяло реставрирана , като всички архитектурни детайли и елементи бяха непокътнати.

За публикацията са употребявани материали от книгата „ Архитектурата на Бургас 1878-1940 “ на Арх. Атанас Атанасов, издателство „ Балтика “ 2010 година.