В бурен ден на 1878 г. София е изчистена от

В плевел ден на 1878 година София е изчистена от ориенталския си пейзаж. С динамитни гърмежи първият кмет на града бута най-високите минарета на джамиите.
Градоначалникът имитира мълнии, с цел да заблуди правоверните, че самичък Аллах е протегнал ръка на свещените постройки.
По това време в небето над София стърчат десетки мюсюлмански викала.
Всяка махала има джамия. “Гора от минарета! ”, недоволства княз Александър Дондуков-Корсаков. Той е императорски комисар в освободените земи, който би трябвало да сложи основите на новата българска страна.
За губернатор на Софийския санджак князът назначава Пьотър Алабин. Длъжността градски кмет пък поверява на Александър Мосолов.

Градоначалникът е дворянин, чиито предшественици са записани в Шестата родословна книга на Тамбовска губерния. Роден през 1854 година, Мосолов учи политехника в Дрезден и Карлсруе, само че се отдава на военната кариера.
В Руско-турската освободителна война офицерът се бори в редовете на лейбгвардейския Гродненски хусарски полк. След мира е назначен в предписание на Алабин. После е областен шеф на Кавала, а през август 1878 година сяда на кметското кресло в София.
По искане на Мосолов градският съвет му избира за асистент авторитетния кореняк хаджи Мано Стоянов.
За него Константин Иречек написа: “Софийският господар хаджи Мано преди години, когато София е била напълно занемарен град, си поръчал от Цариград европейски облекла, обаче не знаел по какъв начин да ги облече, та трябвало да повика един човек, осведомен с това изкуство, да му покаже. ”

Европейският усет на хаджията подхожда на кмета и двамата се хващат да преобразят града. Сокаците да вземем за пример са в окаяно положение – лете потънали в прахуляк, зиме застлани с лепкава тиня.
Мосолов прокарва първите тротоари в бъдещата столица на България. Той е неудовлетворен от инженерите на Алабин, които желаят половин година, с цел да свършат работата.
“Тогава аз се заех с развалянето на старите турски изоставени къщи и от получените материали започнах да върша тротоари из улиците от остарял кирпич ”, спомня си кметът.
Минаретата непрестанно бодат очите му. Мосолов предлага на Дондуков да бутнат някои от тях. “Това не е така просто – споделя князът. – Когато аз се канех да съборя грозната Кара джамия (Черната джамия), турският комисар Нихад паша ми изпрати митинг от името на турското държавно управление. ”

Заедно с османлиите и европейските дипломати мрънкат за “руско безчовечие ”. Разчистването обаче би трябвало да се направи в този момент, тъй като при бъдещия български държател ще бъде доста мъчно.

Той ще е султански васал и Високата врата няма да допусне разрушаването на мохамедански реликви, прозорливо разсъждава императорският комисар.
Един ден над София се извива гръмотевична стихия. Дондуков праща вестовоя да извика Мосолов.

“Гледай мълниите да ударят повече минарета ”, смига му князът. “Разбрано, нали? ”, пита го съзаклятнически той. “Тъй правилно! ”, козирува Александър Мосолов.
Като гръмовержеца Зевс кметът стартира да хвърля светкавици по софийските улици. С десетина души от пионерната рота трескаво шета от джамия на джамия. “Юнаците пионери се изкачваха до половина на минаретата, поставяха динамит и се отдалечаваха ”, разказва интервенцията Мосолов.
На млади години офицерът неслучайно е учил политехника. Знае тъкмо какъв брой гърмеж да сложи, с цел да имитира трясъка на гръмотевица. Така не може да се разбере кое е небесен гръм и кое е динамитна детонация.

На другия ден е доложено на Дондуков, че бурята е катурнала седем минарета. Назначена е комисия за ревизиране на вредите.
Специалистите заключават, че изумените градежи са рискови за близките къщи. В сметката са включени още няколко грохнали от напреднала възраст викала.

Протоколите за материалните загуби са изпратени на турския комисар. Сетне почва събарянето на това, което е пощадено от “светкавиците ”. За една седмица са разрушени над 10 минарета.Операцията е брилянтно изпипана, никой посланик не обелва и дума. Природните стихии в действителност са били на страната на Мосолов. Още през 1858 година земетресение бута викалото на Сияуш паша джамия. Това е храмът “Св. София ”, извърнат от поробителите в мюсюлмански молитвен дом. Под руините остават двете момчета на джамийския мютевелия. Турците се сепват от Божието наказване и анулират служенето в Сияуш.
Напук на Нихад паша Мосолов взривява минарето на Черната джамия. То било доста високо, до половината построено с черен камък, който дал името на постройката. Инак тя се наричала Имарет джамия и е вдигната от фамозния проектант Коджа Синан.
Строителят е етнически българин от Родопите, построил е 81 джамии, сред които и превъзходната Султан Селим в Одрин.

Лишена от минарето, Черната джамия става първият столичен затвор, в чийто двор е вдигната мрачна бесилка.
По-късно постройката е преправена на черква, осветена като “Св. Седмочисленици ”.
Кметската команда оставя минарето на Баня баши джамия, само че хвърля във въздуха викалата на Буюк и Гюл джамия.

Първата постройка си поделят Народната библиотека и Държавната печатница. Днес в Буюк джамия е сбирката на Археологическия музей.
Гюл джамия пък е най-древната сграда, непокътната в София. Първо е била римска баня, след това църква “Св. Георги ” и най-накрая мохамедански паметен дом.
През 1893 година е превърната в пантеон на княз Александър Батенберг, до момента в който се построи специфичната гробница за тленните му остатъци.
Без да подозира, че един ден тялото му ще бъде положено в някогашната джамия, Батенберг издава тайната интервенция по взривяването на софийските минарета.
На банкет в двореца през зимата на 1883 година той споделя любопитния епизод на Константин Иречек. “Варварство! ”, жигосва го в дневника си историкът, който трепери над всяка старост.

На приема с чаша в ръка е и основният воин Александър Мосолов. Някогашният кмет в този момент е флигел-адютант на княза. Скоро обаче политически спор сред Петербург и София го принуждава да се завърне в Русия.
Там е посрещнат като странник от екзотично-феерична страна.
До края на века Мосолов поставя пагоните на полковник, а от 1 март 1900 година е шеф на канцеларията при Министерството на императорския двор.
Мосолов става един от най-близките хора на последния съветски цар Николай II.
След октомврийските събития през 1917 година, към този момент генерал-лейтенант, той хваща пътя на белогвардейската емиграция.

Отива в Цариград, само че там минаретата го нервират и отпътува за Англия. После живее в Швеция, Финландия, Германия, Франция и най-накрая през 1931 година се прибира и открива в България.
У нас като деец от Руско-турската война Александър Мосолов получава пенсия. Първият софийски кмет доживява дълбоки старини в мемоари за тогавашните си динамитни подвизи.

Инфо: Сензация