В Брюксел сутрин вместо Добро утро!“ си казват Русия е

В Брюксел заран вместо „ Добро утро! “ си споделят „ Русия е агресор! “. Сред многото пропагандни разкази това се трансформира в аксиома на към този момент 4-годишната политическа експанзия на Европейския съюз във връзка с спора в Украйна. Свикнахме да го слушаме и естествено да го пускаме около ушите си, тъй като е по-интересно какво в действителност се случва в хода на тази жестока война. Всеки обикновено мислещ, без значение на коя от страните симпатизира, се вглежда всекидневно в новините с вярата да открие най-малко зрънце, признак на вяра за неотдавнашен мир.

Когато обаче един назначен по отношение на избрани условия президент още преди да каже „ Добро утро! “ на своите съграждани, изрича горната фраза и то като представител на страна, която несъмнено е обвързвана с приятелски връзки еднообразно с двете воюващи страни, това не може да не разсъни избрани, не напълно лицеприятни интерпретации. Казаното от Илияна Йотова прозвуча по същия метод и имаше сходен резултат като другото, което сподели преди време Радев за Крим, единствено че с противоположен знак. Защо го е направила тази несъмнено интелигентна жена, с опит в интернационалната политика, с знания по интернационалното право и с политическа идея, с която до момента постоянно е печелила доверието на жителите, може би няма да успеем да разберем до дъно, без значение от обясненията, които очевидно ще последват.

Така и по този начин въпросът разбуни духовете, добре ще е да поразсъждаваме по тематиката, какво значи агресор съгласно интернационалното право. Бях в Москва до момента в който течеше афганистанската война. Още тогава ми направи усещане, че против международното оплюване на осъщественото от Съветския съюз способените експерти в тяхното министерство на външните работи откриха точната формула за отбрана. Преди още да стъпи кракът на руски боец в Афганистан, там беше осъществен прелом, несъмнено, с помощта и поддръжката на северния комшия. Властта беше поета от човек, който без изключително значение, дали е имал поддръжката на целия народ или единствено на част от него, във всички случаи беше законен президент на републиката. Той, евентуално планувано, насочи молба за помощ към Съветския съюз и в отговор на неговата молба, руските войски влязоха в Афганистан. С този юридически безспорен акт, за жалост, стартира тази тъжна, траяла много години намеса в Афганистан. Не се ангажирам да правя оценка какво способства за развиването на Афганистан тя, само че аргументи доста тъга и премеждия на съветския народ, който от този момент и до ден сегашен оплаква „ цинковите момчета “. Някой, както тогава и в този момент ще каже, че това с „ помощта “ беше чист спектакъл. Е, да, видяно от сегашните дистанции в действителност се знае, че беше създаден сюжет на всичкото. Но нали въпреки всичко, въпреки и официално, то отговаряше на разпоредбите на интернационалното право. Следваше се това, което е написано във клаузите признати от Обединените народи, включващи и самоопределението, и легитимността, и правото на всеки да желае помощ, от който желае като формален представител на страната си.

Ако тръгнем да вършим исторически съпоставения, може да се стигне до един доста забавен извод. А точно, че тогавашният Съветски съюз е май единственият, който, въпреки и протоколно, се е придържал към клаузите на интернационалното право, с цел да извърши тази наречена от западния свят експанзия в Афганистан. Защото към този момент имаме други образци като Корейската война, по-късно Виетнамската, Чили, Ангола, Панама, а след това Афганистан, Ирак, Либия. Къде ли не носителите на факела на свободата и демократичните полезности, без изобщо да се свенят от обстоятелството, че престъпват интернационалното право, си влизаха и си изпълняваха плануваното с пагубни последствия за хората от съответната страна.

А Косово? Тогава целият Запад под егидата на Съединени американски щати безусловно се изплези на Организация на обединените нации и в чист тип направи казус с нарушаването на интернационалните правила, признавайки отцепването на тази част от Сърбия. Нека го кажем по-справедливо, откъсването от сърцето на Сърбия на този район. Забележете, става въпрос за Косово, който е незабравим жалон в историята на сръбската страна. Долу-горе би означавало същото, в случай че някой ни вземе в един миг Шипка-регион и го съобщи на Турция, тъй като така или другояче те имат отношение към събитията там и си е редно по европреценка да се почете тяхното право като някогашни притежатели на тоя вилает. Това на всичкото от горната страна да бъде прието по изкусен път и заредено с натовските сили.

Добре тогава, по какъв начин да оценим случилото се в Крим. Там имаше ли референдум, имаше ли акт на самоопределяне на народа къде желае, с кого и в какви държавни граници? Изпълнено както написа в книгите, простете, в наредбите на признатото интернационалното право. След многото бърборене Западът, най към този момент поради Косово, бързо миряса и мина единствено към тихи проклетии, които си ги повтаря от време на време. Още повече, че от този момент поддържа напълно започващата война на украинско ръководство против съветските жители в Донецка и Луганска области. Правеха се на разсеяни брюкселските велможи, когато течаха новините за разрушенията и жертвите там, за издевателствата над руснаци вътре в Украйна, на които и вярата, и езика им беше неразрешен. Свенливо забравихме кино лентата на Джони Деп за децата от Донбас. Мълчи се за безчинствата на нацистките отряди, което и на видео и на аудио беше предавано надали не за развлечение.

Беше изработен опит посредством дипломатически старания да се уреди статута на тези области в рамките на Украйна. След като обаче стана ясно, че минските съглашения няма да видят свят с помощта на „ съдействието “ на Меркел и английския й сътрудник, откакто се разбра, че е решено двете области да бъдат безусловно унищожени от украинците, а не приобщени в тяхната страна, какво трябваше да създадат хората там, руснаци и украинци, които дружно живееха? Там, забележете, нямаше всеобщо преселване на украинци. Всеки си седеше, където е родното му място и си пазеше парцелите с вярата, че в края на краищата Украйна ще откри метод административно и политически да реши техния проблем.

Преди време ми беше хрумнало нещо, даже го написах. Ако, да речем, се случи чудото и внезапно съветската войска се изтегли, а Путин се обади на Зеленски, че е подготвен да му върне териториите, аз настоявам отговорно, ще се подпиша клетвено, че още на идващия ден ще имаме европейска Газа и то доста по-жестока, доста по-съсипваща, доста по- ужасна. Нека се върнем отново към интернационалното право. Можеше ли Русия просто да влезе и да си завземе тези области без никакви финтове от рода на специфични военни интервенции, просто като агресор? Русия обаче още веднъж потегли по пътя