В Босна и Херцеговина, 25 години след войната, настройват децата

" В Босна и Херцеговина, 25 години след войната, настройват децата едни против други ", споделя майката на една ученичка от Жепче. В учебното заведение ѝ мюсюлмани и християни са разграничени. Различни входове, разнообразни класни стаи.

Град Жепче в Босна и Херцеговина

Град Жепче, Босна и Херцеговина: в училищния двор на " Смесеното приблизително учебно заведение Жепче "  всичко наподобява напълно обикновено. Учениците се смеят, беседват, гледат нещо на мобилните си телефони.

Но постройката в действителност има два входа: един отдясно - за. Коридорите и класните стаи от двете страни наподобяват идентични, само че учениците се образоват настрана по етнически симптом - от разнообразни учители.

Има даже два разнообразни учебни звънеца, които бият по друго време. За да не се срещат учениците от другите етнически групи на общия вход, изяснява 17-годишната ученичка Лана Муслич. Учители удостоверяват повода. " Те даже не се пробват да скрият сегрегацията от нас ", споделя Саджра Ефендич, съученичка на Лана.
Редакцията предлага
" Имаме разнообразни празници, разнообразни почивни дни, даже не се дипломираме дружно ", изяснява Лана.

Малцина говорят намерено

По данни на Организацията за сигурност и съдействие в Европа (ОССЕ), в Босна и Херцеговина има 56 учебни заведения (към 2018), в които възпитаници от разнообразни етноси се образоват под един покрив, само че настрана. Системата е известна и като " две учебни заведения под един покрив ". Това е част от наследството от Босненската война, в която босненци, сърби и хървати водят война между тях сред 1992 и 1995. Тогава загиват повече от 100 000 души, а към 2,3 милиона са разселени.

Според отчета на ОССЕ обаче " смесеното учебно заведение " в Жепче датира от 2004 и има някои " позитивни " характерности. Няколко учители работят и по двете образователни стратегии, има общ вход на учебното заведение, а учителската стая също се употребява от учители и от двете етнически групи. Поради това ОССЕ дефинира " смесеното учебно заведение " в Жепче като административно и юридически обединено учебно заведение - макар че учениците се образоват настрана съгласно етническата си принадлежност.

Многократните запитвания за изявленията, изпратени от Дъждовни води, бяха пренебрегнати както от управлението на учебното заведение, по този начин и от кмета на дребния град. Според Лана и Саджра един от хърватските възпитаници е получил възбрана да говори пред Дъждовни води. В противоположен случай са го заплашили, че ще го изключат от учебно заведение. Лана Муслич и съученичката ѝ Саджра Ефендич обаче желаят да приказват. Срещаме се в едно кафене в градчето, покрай учебното заведение.

В учебно заведение етническата сегрегация е тематика табу

" Училищната система работи толкоз интензивно, с цел да ни раздели ", изяснява Лана. Двете със Саджра биха желали да трансформират системата и да обединят етнически разграничените класове, споделят девойките. " В края на краищата ние вървим на еднакъв доктор, родителите ни работят в едни и същи компании ", споделя Лана, " сегрегацията е изчезнала в съвсем всички институции в обществото, като се изключи учебното заведение ".

25 години след войната децата към момента са настройвани едни против други, изяснява майката на Лана, Лейла Муслич. Тя споделя, че дискриминирането се придвижва и на трудовия пазар. " Хората не се наемат на работа поради множеството им качества, а поради националността им ".

В Босна и Херцеговина живеят етнически босненци, сърби и хървати, някои с разнообразни паспорти и говорещи разнообразни езици. Дори в междинното учебно заведение се учат разнообразни езици - босненски в едната образователна стратегия, хърватски в другата. " Но ние се разбираме чудесно ", изяснява Лана, " по-скоро може да се каже, че това са разнообразни диалекти на един език ".

В учебно заведение, споделя тя, съвсем никой от учителите не приказва намерено за учебната система. " Това е тематика табу. Когато заговорим за това, те мълчат ", споделя Лана.

Учителите мълчат , за да запазят работата си

Единственият, който не мълчи, е класният началник на двете ученички. Неджад Ходжич работи в учебното заведение от 1995 и е претърпяла разнообразни системи. " Сегрегацията сякаш трябваше да бъде краткотрайна ", споделя Ходжич, който преподава босненски език и литература. Преди това босненците, сърбите и хърватите са учили в изцяло разнообразни учебни заведения и здания. Политическата мярка, с която се трансформира това, има за цел най-малко да събере учениците в една и съща постройка.

Ученици от " Смесеното приблизително учебно заведение Жепче "

Разделението на класовете обаче остава за дълго. За Ходжич това е проблематично.  " Има потомство, което не познава нищо друго с изключение на сегрегацията ", споделя той. От години той се бори за взаимно образование на учениците - към този момент безрезултатно. " По-лесно е да управляваш хора, които се ненавиждат един различен ", изяснява той. За него е естествено да подлага на критика намерено системата. Но за множеството учители, споделя той, това не е по този начин.

" За тях най-важното е да запазят работата си ", изяснява той. Босненските и хърватските възпитаници имат разнообразни учители - в случай че класовете бъдат обединени, може да се стигне до редуциране на работни места. Ето за какво учителите съвсем не се съпротивляват.

" Честно казано, в никакъв случай не съм се замислял за разделянето ", разяснява различен преподавател. Той желае да остане неизвестен, тъй като се опасява да не загуби работата си. Добавя, че разделянето е по-скоро проблем за учениците. Самият той обаче е против обединяването на двете образователни стратегии.

Засега Лана и Саджра се борят безрезултатно със системата, само че имат най-малко един дребен триумф. От няколко месеца след учебно заведение те се занимават с музика дружно с хърватски възпитаници в музикалното учебно заведение в града. " Споделяме едни и същи ползи и една и съща пристрастеност - това ни свързва ", изяснява Саджра.

***
Вижте и това видео от нашия списък:
Наричат ги " невидимите деца "