Иван Николов: В Западните покрайнини няма независимост
В Босилеград през днешния ден царува безредие и безвластие. Бизнесът не е сигурен. Журналистите не са сигурни. Обикновеният свободен жител не е сигурен... Всичко това се случва през днешния ден, на 50 километра от София, пред очите на българския вицепрезидент и вицепремиер, пред очите на сръбските министри, които водят договаряния за участието на Сърбия в Европейски Съюз и пред очите на модерна Европа. " На празника на Босилеград Малка Богородица, който съгласно календара на Сръбската православна черква се отбелязва на 21 септември, крайпътните скали по пътя за Босилеград откъм Сърбия осъмнаха с анонимни плакати с надписи на сръбски „ БИА даже и фантазиите убива “ и „ БИА убива Босилеград “.
За незапознатите, БИА е сръбската абревиатура на „ Безбедносно информативна организация “ т.е. на „ Информационната организация за сигурност “ или еквивалент на тогавашната Държавна сигурност, или още по-точно, на УДБА. Самите плакати са обикновени и в тях няма нищо от патоса на известните български организации които безкомпромисно нападат сръбската страна за пагубното и безизходно състояние на българското малцинство в Сърбия. В почерка на тия анонимни плакати има нещо поетично и младежко. Осъзната горчива истина за незаконните групировки на сръбската работа за сигурност в чиято смъртна хватка Босилеград се задушава през последните 16 години. И е на път да издъхне след един век безмилостна битка за оцеляване във всичките седем досегашни югославски страни.
. Да, правилно е, БИА убива Босилеград. Убива и фантазиите и желанието на младите да останат да живеят в родния си град. Те са принудени да си потърсят по-добро и по-сигурно място за живот. Да оставят родните си домове създавани от генерации преди тях и да се скатават в гарсониери чартърен в крайградските квартали на огромните градове.
По същото време, на другия завършек на Западните околности, в Цариброд, прекръстен на Димитровград по името на най-големият български народен изменник и създател на македонизацията на Пиринския край, в границите на единствено три дни се струпа държавното управление на Р България. Вицепрезидентката госпожа Илиана Йотова откри монумент на Ботев пред едноименното учебно заведение в което няма нито една паралелка на български език. Общински ръководители, шефове на учебни заведения и учители се надпреварваха в наличието на госпожа Йотова да приказват на сръбски език! Защото, Боже мой, там беше и шефа на кабинета на президента Вучич, господин Селакович и той можеше да си намерения нещо неприятно. А ние, нали, живеем в тая страна, дето се вика, сръбски самун ядем и какво… Ще вземат да ни уволнят и след това какво ще вършим!?
След три дни, отново във връзка празника на града Малка Богородица в Цариброд пристигна българският вицепремиер Валери Симеонов. В огромната зала на Спортния център той държи тирада, пробва се да ни вдъхне храброст и кураж, да даде вяра, да предложи помощ. Очаква оферти. Очевидно си ги показва нещата по опростеният, общоприет метод - от обиколките и срещите с жителите по българските села и градове. Но тука присъстващите мълчат, гледат втренчено пред себе си, изричат се импровизирано, несвързано, приказват отвън тематиката. В гласът им се усеща неустановеност. В очите им проблясва смут и боязън от всяка една по-откровена мисъл и остра дума. Страх на плебеи които треперят от жестокостта на господаря. Роби, които по измежду нощ, скрити в скалите край реката, лепят плакати с цел да изкрещят тъгата и болката си от убийството на родния им Босилеград и убитите фантазии да останат и да основат семейство в него. Всичко това се случва през днешния ден, на 50 километра от София, пред очите на българския вицепрезидент и вицепремиер, пред очите на сръбските министри, които водят договаряния за участието на Сърбия в Европейски Съюз и пред очите на модерна Европа. Наследница на онази Европа, която при започване на предишния век ни откъсна от родината и ни набута в стените на югославската тюрма ", написа още БГНЕС.
За незапознатите, БИА е сръбската абревиатура на „ Безбедносно информативна организация “ т.е. на „ Информационната организация за сигурност “ или еквивалент на тогавашната Държавна сигурност, или още по-точно, на УДБА. Самите плакати са обикновени и в тях няма нищо от патоса на известните български организации които безкомпромисно нападат сръбската страна за пагубното и безизходно състояние на българското малцинство в Сърбия. В почерка на тия анонимни плакати има нещо поетично и младежко. Осъзната горчива истина за незаконните групировки на сръбската работа за сигурност в чиято смъртна хватка Босилеград се задушава през последните 16 години. И е на път да издъхне след един век безмилостна битка за оцеляване във всичките седем досегашни югославски страни.
. Да, правилно е, БИА убива Босилеград. Убива и фантазиите и желанието на младите да останат да живеят в родния си град. Те са принудени да си потърсят по-добро и по-сигурно място за живот. Да оставят родните си домове създавани от генерации преди тях и да се скатават в гарсониери чартърен в крайградските квартали на огромните градове.
По същото време, на другия завършек на Западните околности, в Цариброд, прекръстен на Димитровград по името на най-големият български народен изменник и създател на македонизацията на Пиринския край, в границите на единствено три дни се струпа държавното управление на Р България. Вицепрезидентката госпожа Илиана Йотова откри монумент на Ботев пред едноименното учебно заведение в което няма нито една паралелка на български език. Общински ръководители, шефове на учебни заведения и учители се надпреварваха в наличието на госпожа Йотова да приказват на сръбски език! Защото, Боже мой, там беше и шефа на кабинета на президента Вучич, господин Селакович и той можеше да си намерения нещо неприятно. А ние, нали, живеем в тая страна, дето се вика, сръбски самун ядем и какво… Ще вземат да ни уволнят и след това какво ще вършим!?
След три дни, отново във връзка празника на града Малка Богородица в Цариброд пристигна българският вицепремиер Валери Симеонов. В огромната зала на Спортния център той държи тирада, пробва се да ни вдъхне храброст и кураж, да даде вяра, да предложи помощ. Очаква оферти. Очевидно си ги показва нещата по опростеният, общоприет метод - от обиколките и срещите с жителите по българските села и градове. Но тука присъстващите мълчат, гледат втренчено пред себе си, изричат се импровизирано, несвързано, приказват отвън тематиката. В гласът им се усеща неустановеност. В очите им проблясва смут и боязън от всяка една по-откровена мисъл и остра дума. Страх на плебеи които треперят от жестокостта на господаря. Роби, които по измежду нощ, скрити в скалите край реката, лепят плакати с цел да изкрещят тъгата и болката си от убийството на родния им Босилеград и убитите фантазии да останат и да основат семейство в него. Всичко това се случва през днешния ден, на 50 километра от София, пред очите на българския вицепрезидент и вицепремиер, пред очите на сръбските министри, които водят договаряния за участието на Сърбия в Европейски Съюз и пред очите на модерна Европа. Наследница на онази Европа, която при започване на предишния век ни откъсна от родината и ни набута в стените на югославската тюрма ", написа още БГНЕС.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ