В близост до Стрелец А*, свръхмасивната черна дупка в центъра

В непосредственост до Стрелец А*, свръхмасивната черна дупка в центъра на Млечния път, бе открита завладяваща особеност: „ зона на отклоняване “, в която мистериозно липсват някои S-звезди. Това изобретение, изследвано посредством числени симулации, слага под въпрос разбирането ни за галактическата динамичност и може да докара до нови теории за структурата на Вселената.

Млечният път е голям клъстър от звезди, газ и прахуляк, разпрострян се на повърхност от към 100 000 светлинни години. В центъра му се намира свръхмасивна черна дупка, известна като Стрелец А*. Около тази черна дупка обикалят милиарди разнообразни по форма звезди. Неотдавна в тази галактическа серпантина беше открита особеност. Изглежда, че в орбиталното систематизиране към черната дупка липсва избран вид звезди, известни като S-звезди.

Този феномен е довел до идентифицирането на мистериозна „ зона на отклоняване “. Екип от Обсерваторията на Мюнхенския университет се зае да я изследва. Изследователите са употребявали усъвършенствани числени симулации, с цел да симулират динамичността на звездите към Стрелец А*. Целта им била да обяснят привидното неявяване на някои от тези небесни тела. Това проучване, въпреки и авансово, открива пътя към нови теории за динамичността на нашата вселена. Научната работа е оповестена в платформата arXiv.

Звездите от S-тип са астрономическа мистерия

Конкретно в този случай S-звездите са група от към 200 звезди, ситуирани наоколо до Стрелец А*. Близостта им до тази черна дупка и орбиталното им държание ги трансформират в забавен обект за проучване от страна на астрономите. Самото битие на тези звезди е нещо като тайнственост.

Като се има поради интензивната гравитационна мощ, произлизаща от черната дупка, може да се чака, че тези звезди ще бъдат привлечени към Стрелец А*. Но те резервират постоянните си орбити, макар че са доста покрай черната дупка. Този факт слага под въпрос настоящето ни схващане за звездната динамичност. Той повдига въпроси за силите и механизмите, които разрешават на тези звезди да се опълчват на привличането на черната дупка.

Зоната на отклоняване е друга мистерия

Астрономите са разкрили, че в тази група има няколко изчезнали звезди. Наблюденията демонстрират, че разпределението на S-звездите към Стрелец А* не е толкоз инцидентно, колкото може да се чака.

Това обаче плануват актуалните модели на галактическата динамичност, основани на законите на гравитацията и взаимоотношението на звездите една с друга и със свръхмасивна черна дупка. Това събитие докара до идентифицирането на „ зона на отклоняване “ (на някои места зони на избягване), което допуска, че в центъра на Млечния път може да работят към момента незнайни сили или процеси.

Значението на численото моделиране при проучването на галактиките

Авторите на проучването употребяват числено моделиране, което е скъп инструмент в астрономията. То дава опция на откривателите да основават компютърни модели за преструване динамичността на звездите, галактиките и даже на цялата Вселена. Тези модели могат да се трансформират и манипулират, с цел да се тестват разнообразни хипотези, като се основава виртуална лаборатория за проучване на Вселената.

В случая със звездите от S-тип и мистериозната „ зона на отклоняване “ екипът съумя да сътвори модели на разпределението на звездите към Стрелец А* и да симулира тяхното орбитално държание. Тези модели бяха употребявани за инспекция на разнообразни хипотези за природата на S-звездите и силите, настоящи в непосредствена непосредственост до тях.

По-конкретно, астрономите моделират по какъв метод S-звездите могат да устоят на мощното гравитационно привличане на черната дупка и по какъв начин разпределението на звездите може да бъде повлияно от другите фактори. Сравнявайки резултатите от тези симулации с действителните наблюдения, те са съумели да оценят валидността на своите хипотези и да усъвършенстват моделите си. Това докара до нови открития и по-добро схващане на комплицираните феномени, които протичат в нашата вселена.

Изводи, които може би не са заключения

По този метод създателите съумяват да разпознават зоната на отклоняване и да основат модел за разпределението на S-звездите, само че не съумяват да го обяснят. Тези открития акцентират незабавната нужда от нови теории, които да обяснят динамичността на центъра на Млечния път, както и на други галактики, съдържащи свръхмасивни черни дупки.

Знанията ни за тези галактически колоси нарастват с всяко ново изобретение, само че остават непълни. Това проучване освен добавя знанията ни, само че и повдига нови въпроси за това по какъв начин звездите взаимодействат с тях. Тази галактическа мистерия акцентира значимостта на продължаващите проучвания в региона на астрономията и астрофизиката, тъй като даже в сърцето на нашата вселена има още доста за разкриване.

S-звездите

В астрономията, спектралният клас е класификацията на звездите съгласно техните спектрални характерности. Цветът на една звезда се дефинира основно от нейната температура. Най-горещите звезди имат синкав или синкавобял цвят, а най-хладните – червеникавооранжев или червен. В взаимозависимост от температурата на повърхността си множеството звезди са причислени към 7 спектрални класа: O, B, A, F, G, K, M. На тези класове подхождат следните температури 50000, 15500, 8500, 6600, 5500, 4100, 28000К.

Звездите от S-тип са хладни великански звезди в същия температурен район като M-звездите и затова имат цвят като гигантските звезди от M-тип. Това, което ги прави разнообразни е, че количеството въглерод и О2 в техните атмосфери е почти еднообразно. Ако звездата има повече въглерод в атмосферата, тя е известна като въглеродна звезда. Ако звездата има повече О2 в сравнение с въглерод, това е въпросната естествена гигантска звезда.

Терминът „ S-Type star “ е основан за първи път от Пол Уилард Мерил в Съединени американски щати през 1922 година Той основава този термин, с цел да класифицира звездите с необикновени абсорбционни и молекулни диапазони, дължащи се на детайли от s-процеса. S-процесът е поредност от реакции в нуклеарната астрофизика, виновни за съвсем половината атомни ядра, по-тежки от желязото, откъдето идва и името на звездите.