В близкото ни бъдеще. Студентски разговор: - Много си яка.

В близкото ни бъдеще. Студентски диалог:

- Много си яка. Да не си от манекенския факултет?
- Хи-хи… Кандидатствах, но не ме одобриха. Затова записах чорналистическия, че там е без изпит.
- Знам, там учите… Ботев, Вазов… ей такива нелепости.
- Ха-ха… Не, бе. Това е археология. Ние учим да пишем.
- И кво пишете?
- Кво си видял, кво мислиш…
- И кво мислиш?
- Ми не знам. Това ще го учим следващата година. Ми ти?
- Аз изучавам йоризъм.
- Това какво е?
- Като научиш йоризма и ставаш йорис. С един чук чукаш по масата и казваш кво да вършат другите.
- Аууу… Чук?
- Мхм! Като за пържоли, но различен.
- Това доста забавно, бе!
- Ми не. Тъпо е, но се влиза без изпит. Кесиш и най-после ставаш йорис. После ставаш политик, в случай че те одобряват в някоя партия.
- Начиии, специалност с бъдеще!
- Мхм.
- И кво вършиме йористите, до момента в който станете политици?
- Учим закони, членове, конституции. Да бъдем почтени.
- Ма това учи ли се? Не ти ли идва от единствено себе си?
- Учи се, но е доста жалко. Добре, че професора е глупак. Блее и всички преписват на изпита. Със законите е по-гадно. Трябва да ги учиш наизуст. И би трябвало да знаеш що си отговорен. Кое какъв брой коства – такива неща.
- Значи нещо като търговец?
- Да.
- Яко.
- Мхм.
- Пък в случай че мен не ме одобряват и следващата година в манекенския, считам да се преместя и да запиша медицинския. Казват, че следващата година и там щяло да се влиза без изпит. А пък на мен доста ми стои да съм в бяло. Все едно съм младоженка, но непрекъснато. Представяш ли си?
- Аре стига сме говорили за просвета. Знам едно заведение в ректората. Да вървим там да пофърляме салфетки и да отпуснем. Има водка на промоция.