ВиК-Пловдив: Родопската яка може да остане без вода, ако хората не се променят и държавата не се намеси
В близкото десетилетие проблемите с дефицита на вода в пловдивския район и по-конкретно Родопската яка ще се задълбочават. Съвсем допустимо е реализирането на мрачна прогноза, при която популацията трансформира напълно метода си на живот поради невъзможността да бъде снабдено с задоволително вода. Този сюжет предизвестява представителят на „ Водоснабдяване и канализация “ в Пловдив инж. Антон Гълъбов. Изказването му е във връзка честите случаи, в които обитаеми места в региона на Родопската яка страдат от дефицит на скъпия запас. За този „ тленен въглен “ TrafficNews ви описа в предишна обява, в която ви запознахме с част от казуса.
Прочетете още
Най-засегнато сега е село Марково, където повече от две седмици не престават дейностите по следено водоподаване, откакто краткотрайно бе отхвърлев разновидността за режим на водата. Поддържа се баланс сред трите водоизточника, снабдяващи селото, като непрекъснато чиновник на ВиК следи равнището на водата в тях да не пада под сериозните 20%, при които помпите стопират да работят и водоподаването се прекъсва. Засега ограниченията дават резултат, споделя кметът Десислава Терзиева, а след дъждове, които паднаха предходната седмица, ситуацията се е нормализирало.
Макар обстановката в Марково да е под надзор, рискът водоемите още веднъж да понижат дебитите си напълно не е отритнат. Нещо повече – в обозримото бъдеще с сходен проблем може да се сблъскат и останалите села в района. Симптоми за това към този момент се виждат на всички места в подножието на Родопите – Куклен, Браниполе, Белащица, Брестник, Цар Калоян, Тополово, Първенец, Храбрино и други, споделя ижн. Антон Гълъбов. Оплакванията от жители към тях зачестяват.
Екологичните промени директно въздействат на работата на сдружението
„ В идващите години обстановката, допускам, ще бъде още по-тежка. Този цикъл, в който влизаме – по-малко превалявания, стопляне на времето, липса на снеговалежи през зимата – доста директно касае попълването на нашите водоизточните, от които подаваме вода към хората. Особено в планинските региони “, споделя шефът на „ Водоснабдяване и канализация “ в Пловдив.
Бурният ритъм на строителство сигурно не оказва помощ в тази ситуация, по тази причина в последните години сдружението „ доста внимава “, когато издава позволения за присъединение към водопреносната мрежа на ВиК. По създание демографския приръст е фактор за работата на сдружението, заради повишеното ползване, до което води. Затова, с цел да стигат количествата, огромен % от новоизградените жилищни здания в района биват задължавани да построяват сондажни кладенци, в случай че желаят да се доставят с вода.
„ Има голям вкус, както за района на Марково, по този начин и за вилните зони в подножието на Родопите. Не можем да си позволим да причисляваме клиенти, защото знаем, че няма да доближават водните количества. И то освен в пиковия сезон или часове – само че и през останалото време “, споделя още той.
Скритата безочливост
Ограничаването на новите клиенти е единствено една от ограниченията за дълготрайно справяне с казуса. Другият, обвързван с злоупотребите с воден запас, обаче е надалеч по-сложен за преодоляване. Най-малкото тъй като той зависи повече от самосъзнанието на потребителите, които макар рекомендациите на ВиК сдружението – към момента употребяват питейната вода за несвойствени потребности. Най-често — напояване на растения, градинки и райграси в дворовете си.
Какъв голям запас се черпи погрешно, може елементарно да се наблюдава при дъждовно време, когато поливанията бъдат прекратени.
„ Четири пъти е по-голяма разликата сред дни, в които се полива и такива, в които не се. Още през април и май ние разпространихме писма до общинските кметове, с цел да призоват жителите на обитаемоте места да употребяват водата единствено за питейно-битови цели. Знаехме, че има заплаха от засушаване, поради това бихме тревога още в самото начало. Имахме уверението на кметове, че следва осведомителна акция, която да обясни на жителите какви са рисковете. На доста места това по този начин и не се случи, а всичко остана в нашите ръце. За страдание, за поредна година потребителите ни не чуха какво имаме да им кажем “, споделя инж. Гълъбов.
Работи се и по пресичането на нерегламентираното водочерпене посредством „ байпаси “. В тази връзка е бил основан отдел към „ Водоснабдяване и канализация “, който да прави надзор върху потреблението. При регистрирането на злоупотреби, пред парцелите на въпросните клиенти ще бъдат инсталирани водомерни шахти. „ По този метод считаме, че ще пресечем, ще го кажа в прав текст – кражбата на вода чрез байпасни връзки “, регистрира шефът на сдружението.
Проверки се правят още от април месец, а досега към ВиК са постъпили над 100 сигнала, касаещи нарушавания на клиенти. Повечето от тях попадат на територията на община „ Родопи “, само че са регистрирани още и в общините Лъки и Асеновград.
„ Имаме основателни подозрения за други обитаеми места и наши клиенти. Сега сме в интервал, в който би трябвало да потвърдим дали това е по този начин, след което ще съставим протоколи и ще осведомяваме както локалната власт, по този начин и органите на реда “, споделя той.
Никой не знае какъв брой тъкмо вода губим
„ Кражбата “ обаче не е единственото, което ощетява както хората, по този начин и сдружението. До загуба на воден запас се стига и поради амортизираната етернитова мрежа, с която оперира ВиК-Пловдив. Тя е строена преди 50-60 години, освен това готова да обслужва доста по-малък брой семейства. Напоследък повредите зачестяват поради интервала на засушаване, признават от сдружението, и всекидневно се постанова екипите им да отстраняват вреди в пловдивския район.
Временното стеснение за потребителите е единствено едната страна на монетата. Това, което повече следва да ни тревожи, е приключването на неопределени количества воден запас, който и без друго е липсващ. Изключително мъчно е да бъде преценено какъв брой тъкмо от водата изтича по улиците и в почвите по време на поправки и повреди. Грубите сметки на ВиК-Пловдив водят към цифра, която няма по какъв начин да бъде доказана – „ не повече от 10% “, споделя инж. Гълъбов. Относно нерегламентирано водочерпене данните са сходни – „ 10-15 на 100 кубика “ изчезват.
В търсене на дълготрайно справяне с дефицита на вода, който е следствие освен от екологичните промени, само че и от нарасналото ползване, ВиК е стартирала редица планове за замяна на водопренасната мрежа. Те засягат огромни поправки по отношение на програмата за запазване на околната среда.
„ Изпълняваме план за 137 млн.лв.. В тези средства бе включена построяването на новите напорни водопроводи на Пловдив, плана за Южния обходен колектор, като паралелно с него се извършва и огромен магистрален тръбопровод, нов тръбопровод в Стамболийски, нови водопроводи и канализации в Хисаря, Карлово и Първомай. На доста места сме реагирали в границите на това, което са спечелили като средства от Европейския съюз. Трябва обаче още доста да се работи, с цел да забележим резултат “, споделя Гълъбов.
Междувременно се вършат изследвания за създаване на нови източници, от които да се черпи запас. Освен плана за два сондажа на Марково, сходни планове се приготвят за редица села в Пловдивско – Искра, Стрелци, Червен и други.
Общините, които са притежатели на водопроводните мрежи на териториите си, също имат задължения към поддръжката им, акцентира той и добавя: „ С доста от тях вършим контракти за взаимна активност. За страдание, пред нас стои казуса с незадоволителни средства – общинските бюджети няма по какъв начин да покрият съществени поправки “.
Инженерът обаче е безапелационен, че всичко това не би имало смисъл, в случай че жителите не осъзнаят отговорността си към запазване на водния запас.
„ В тези екстремални условия не би трябвало да се позволява потреблението на водата за други цели. Не би трябвало да се разчита на това, че тя е изобилен запас. И няма по какъв начин общината, като притежател на водоснабдителните мрежи и уреди, и ние, като експлоатационното сдружение, да се опитваме да влагаме големи средства и сили за нови водоизточници. Вода не доближава в сухите интервали за към месец и половина, неприемливо е през това време тя да се употребява за несвойствени цели. Разбирам, че е тежко хората да виждат по какъв начин растенията им леният, само че човешкият живот е по-голям. Категоричен съм, че ВиК-Пловдив няма да търси нови водоизточници, с цел да може част от нашите клиенти да поливат райграса си! “.
„ Имаме потребност от Държавата, тъй като се въртим в кръг “
Управителят на ВиК в Пловдив сигнализира, че е време страната да стартира с използването на съществена национална политика в областта на водоснабдяването. В противоположен случай „ в последващи 10-15 години рискуваме напълно да спрем водоподаването в България “. Подобна сериозна поръчка инженер Антон Гълъбов прави може би основателно, като споделя, че сегашните вложения по-скоро карат водните оператори „ да се въртят в кръг “.
Повечето усъвършенствания, които клоновете в обособените области правят, са „ на парче “ и козметични, без да водят до особена смяна в ефикасното ръководство на водния запас.
„ Когато смениш една част от мрежата, това води до увеличение на повредите в другата част, която не е сменена. Тоест.. се въртим в кръг. Истината е, че с цел да се забележи позитивен резултат, би трябвало да се промени цялата водопреносна мрежа на района. За всички е ясно, че с цел да се реализира тази тежка активност, ще би трябвало да бъдат вложени суми, които не могат да бъдат поети нито от бюджета на общините, нито от този на ВиК сдружението. Това би могло да се случи само посредством национална стратегия “, споделя той.
Вариантът сходна мегаинвестиция да бъде осъществена в района на Пловдив на този стадий е по-скоро едва вероятен. Дори и да се случи, няма по какъв начин да чакаме това да стане в околните години. Дотогава водният оператор и общините ще би трябвало да разчитат на личните си бюджети и вероятно извоювани европейски средства, с които биха могли да обезпечат „ закърпване “ на проблематичните звена.
Може би е мъчно да си го признаем, само че настана времето, в което популацията на Родопската яка ще би трябвало да промени гледната си точна. Да възнамерява личното си държание през персоналната отговорност към запазване на скъпия воден запас. И да отвори очите си за това, че какъв брой вода ще има след време – зависи от това защо я употребява през днешния ден.
Прочетете още
Най-засегнато сега е село Марково, където повече от две седмици не престават дейностите по следено водоподаване, откакто краткотрайно бе отхвърлев разновидността за режим на водата. Поддържа се баланс сред трите водоизточника, снабдяващи селото, като непрекъснато чиновник на ВиК следи равнището на водата в тях да не пада под сериозните 20%, при които помпите стопират да работят и водоподаването се прекъсва. Засега ограниченията дават резултат, споделя кметът Десислава Терзиева, а след дъждове, които паднаха предходната седмица, ситуацията се е нормализирало.
Макар обстановката в Марково да е под надзор, рискът водоемите още веднъж да понижат дебитите си напълно не е отритнат. Нещо повече – в обозримото бъдеще с сходен проблем може да се сблъскат и останалите села в района. Симптоми за това към този момент се виждат на всички места в подножието на Родопите – Куклен, Браниполе, Белащица, Брестник, Цар Калоян, Тополово, Първенец, Храбрино и други, споделя ижн. Антон Гълъбов. Оплакванията от жители към тях зачестяват.
Екологичните промени директно въздействат на работата на сдружението
„ В идващите години обстановката, допускам, ще бъде още по-тежка. Този цикъл, в който влизаме – по-малко превалявания, стопляне на времето, липса на снеговалежи през зимата – доста директно касае попълването на нашите водоизточните, от които подаваме вода към хората. Особено в планинските региони “, споделя шефът на „ Водоснабдяване и канализация “ в Пловдив.
Бурният ритъм на строителство сигурно не оказва помощ в тази ситуация, по тази причина в последните години сдружението „ доста внимава “, когато издава позволения за присъединение към водопреносната мрежа на ВиК. По създание демографския приръст е фактор за работата на сдружението, заради повишеното ползване, до което води. Затова, с цел да стигат количествата, огромен % от новоизградените жилищни здания в района биват задължавани да построяват сондажни кладенци, в случай че желаят да се доставят с вода.
„ Има голям вкус, както за района на Марково, по този начин и за вилните зони в подножието на Родопите. Не можем да си позволим да причисляваме клиенти, защото знаем, че няма да доближават водните количества. И то освен в пиковия сезон или часове – само че и през останалото време “, споделя още той.
Скритата безочливост
Ограничаването на новите клиенти е единствено една от ограниченията за дълготрайно справяне с казуса. Другият, обвързван с злоупотребите с воден запас, обаче е надалеч по-сложен за преодоляване. Най-малкото тъй като той зависи повече от самосъзнанието на потребителите, които макар рекомендациите на ВиК сдружението – към момента употребяват питейната вода за несвойствени потребности. Най-често — напояване на растения, градинки и райграси в дворовете си.
Какъв голям запас се черпи погрешно, може елементарно да се наблюдава при дъждовно време, когато поливанията бъдат прекратени.
„ Четири пъти е по-голяма разликата сред дни, в които се полива и такива, в които не се. Още през април и май ние разпространихме писма до общинските кметове, с цел да призоват жителите на обитаемоте места да употребяват водата единствено за питейно-битови цели. Знаехме, че има заплаха от засушаване, поради това бихме тревога още в самото начало. Имахме уверението на кметове, че следва осведомителна акция, която да обясни на жителите какви са рисковете. На доста места това по този начин и не се случи, а всичко остана в нашите ръце. За страдание, за поредна година потребителите ни не чуха какво имаме да им кажем “, споделя инж. Гълъбов.
Работи се и по пресичането на нерегламентираното водочерпене посредством „ байпаси “. В тази връзка е бил основан отдел към „ Водоснабдяване и канализация “, който да прави надзор върху потреблението. При регистрирането на злоупотреби, пред парцелите на въпросните клиенти ще бъдат инсталирани водомерни шахти. „ По този метод считаме, че ще пресечем, ще го кажа в прав текст – кражбата на вода чрез байпасни връзки “, регистрира шефът на сдружението.
Проверки се правят още от април месец, а досега към ВиК са постъпили над 100 сигнала, касаещи нарушавания на клиенти. Повечето от тях попадат на територията на община „ Родопи “, само че са регистрирани още и в общините Лъки и Асеновград.
„ Имаме основателни подозрения за други обитаеми места и наши клиенти. Сега сме в интервал, в който би трябвало да потвърдим дали това е по този начин, след което ще съставим протоколи и ще осведомяваме както локалната власт, по този начин и органите на реда “, споделя той.
Никой не знае какъв брой тъкмо вода губим
„ Кражбата “ обаче не е единственото, което ощетява както хората, по този начин и сдружението. До загуба на воден запас се стига и поради амортизираната етернитова мрежа, с която оперира ВиК-Пловдив. Тя е строена преди 50-60 години, освен това готова да обслужва доста по-малък брой семейства. Напоследък повредите зачестяват поради интервала на засушаване, признават от сдружението, и всекидневно се постанова екипите им да отстраняват вреди в пловдивския район.
Временното стеснение за потребителите е единствено едната страна на монетата. Това, което повече следва да ни тревожи, е приключването на неопределени количества воден запас, който и без друго е липсващ. Изключително мъчно е да бъде преценено какъв брой тъкмо от водата изтича по улиците и в почвите по време на поправки и повреди. Грубите сметки на ВиК-Пловдив водят към цифра, която няма по какъв начин да бъде доказана – „ не повече от 10% “, споделя инж. Гълъбов. Относно нерегламентирано водочерпене данните са сходни – „ 10-15 на 100 кубика “ изчезват.
В търсене на дълготрайно справяне с дефицита на вода, който е следствие освен от екологичните промени, само че и от нарасналото ползване, ВиК е стартирала редица планове за замяна на водопренасната мрежа. Те засягат огромни поправки по отношение на програмата за запазване на околната среда.
„ Изпълняваме план за 137 млн.лв.. В тези средства бе включена построяването на новите напорни водопроводи на Пловдив, плана за Южния обходен колектор, като паралелно с него се извършва и огромен магистрален тръбопровод, нов тръбопровод в Стамболийски, нови водопроводи и канализации в Хисаря, Карлово и Първомай. На доста места сме реагирали в границите на това, което са спечелили като средства от Европейския съюз. Трябва обаче още доста да се работи, с цел да забележим резултат “, споделя Гълъбов.
Междувременно се вършат изследвания за създаване на нови източници, от които да се черпи запас. Освен плана за два сондажа на Марково, сходни планове се приготвят за редица села в Пловдивско – Искра, Стрелци, Червен и други.
Общините, които са притежатели на водопроводните мрежи на териториите си, също имат задължения към поддръжката им, акцентира той и добавя: „ С доста от тях вършим контракти за взаимна активност. За страдание, пред нас стои казуса с незадоволителни средства – общинските бюджети няма по какъв начин да покрият съществени поправки “.
Инженерът обаче е безапелационен, че всичко това не би имало смисъл, в случай че жителите не осъзнаят отговорността си към запазване на водния запас.
„ В тези екстремални условия не би трябвало да се позволява потреблението на водата за други цели. Не би трябвало да се разчита на това, че тя е изобилен запас. И няма по какъв начин общината, като притежател на водоснабдителните мрежи и уреди, и ние, като експлоатационното сдружение, да се опитваме да влагаме големи средства и сили за нови водоизточници. Вода не доближава в сухите интервали за към месец и половина, неприемливо е през това време тя да се употребява за несвойствени цели. Разбирам, че е тежко хората да виждат по какъв начин растенията им леният, само че човешкият живот е по-голям. Категоричен съм, че ВиК-Пловдив няма да търси нови водоизточници, с цел да може част от нашите клиенти да поливат райграса си! “.
„ Имаме потребност от Държавата, тъй като се въртим в кръг “
Управителят на ВиК в Пловдив сигнализира, че е време страната да стартира с използването на съществена национална политика в областта на водоснабдяването. В противоположен случай „ в последващи 10-15 години рискуваме напълно да спрем водоподаването в България “. Подобна сериозна поръчка инженер Антон Гълъбов прави може би основателно, като споделя, че сегашните вложения по-скоро карат водните оператори „ да се въртят в кръг “.
Повечето усъвършенствания, които клоновете в обособените области правят, са „ на парче “ и козметични, без да водят до особена смяна в ефикасното ръководство на водния запас.
„ Когато смениш една част от мрежата, това води до увеличение на повредите в другата част, която не е сменена. Тоест.. се въртим в кръг. Истината е, че с цел да се забележи позитивен резултат, би трябвало да се промени цялата водопреносна мрежа на района. За всички е ясно, че с цел да се реализира тази тежка активност, ще би трябвало да бъдат вложени суми, които не могат да бъдат поети нито от бюджета на общините, нито от този на ВиК сдружението. Това би могло да се случи само посредством национална стратегия “, споделя той.
Вариантът сходна мегаинвестиция да бъде осъществена в района на Пловдив на този стадий е по-скоро едва вероятен. Дори и да се случи, няма по какъв начин да чакаме това да стане в околните години. Дотогава водният оператор и общините ще би трябвало да разчитат на личните си бюджети и вероятно извоювани европейски средства, с които биха могли да обезпечат „ закърпване “ на проблематичните звена.
Може би е мъчно да си го признаем, само че настана времето, в което популацията на Родопската яка ще би трябвало да промени гледната си точна. Да възнамерява личното си държание през персоналната отговорност към запазване на скъпия воден запас. И да отвори очите си за това, че какъв брой вода ще има след време – зависи от това защо я употребява през днешния ден.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ