Covid-19 ускори прехода към ново поколение самолети
В близко време може да чакаме появяването на още доста нови концепции и прототипи за самолети с хибридно и по-екологично задвижване
Boeing 787 Dreamliner е по-лек, по-комфортен и по-евтин при хвърчене от Airbus A380
(снимка: Norwegian)
Ерата на пандемията, както я назовават, даде подтик на някои промишлености и унищожи други – измежду вторите е и гражданската авиация. Със затварянето на границите, рестриктивните мерки за пътувания и най-много насадения боязън пътуванията със аероплан се трансформираха коренно и занапред ще преобразят самолетостроенето. Край на огромните лайнери с няколкостотин пасажери на борда! Новото потомство самолети ще са по-малки и по-бързи, може би по-комфортни, а наред с това и по-екологични.
През последните години свикнахме с мисълта, че елементарно можем да стигнем до всяка точка на света. Нискотарифните авиопревозвачи направиха самолета налично транспортно средство също като влака и рейса. Но сходно схващане внезапно угасна с връхлитането на Covid-19. Днес огромните превозвачи, такива като Delta и Lufthansa, молят за държавни избавителни ограничения.
Вече се знае, че една самолетна компания сигурно ще получи забележителна сума пари – това е Air France-KLM. Тя чака помощ на стойност към 17 милиарда $. Цифрата обаче идва с условия. Сред тях е задължението на френско-холандския конгломерат да понижи фрапантно излъчванията си на CO2 и да купува техника от Airbus.
Намаляването на нездравословните излъчвания ще е едно от отговорностите на авиопревозвачите при всички контракти за помощи. Но даже и без тях още преди експлоадирането на пандемията самолетната промишленост към този момент бе задоволително притисната да предприеме ограничения за запазване на климата. Сега условието може единствено да се стяга.
По-малки самолети
Може би най-голямата жертва на Covid-19 до момента ще са Airbus A380 и моделът на хвърчене, който той представляваше. Този „ суперджъмбо ” аероплан, конкуриращ се с Boeing 747, бе основан, с цел да предложи „ всеобщ превоз ” в небето. Превозваше големи размери от хора по света в своя двуетажен корпус с потенциал от над 850 души.
Работата по A380 стартира при започване на 90-те години, а първият лайнер влезе в употреба през 2007 година Идеята на колоса беше такава: човек отива с „ дребен ” аероплан до най-близкото огромно летище, а оттова се трансферира на „ огромен ” аероплан за дълъг полет, най-често сред два континента.
Редица превозвачи имат A380, само че колосът стана синоним на самолетната компания Emirates, която има изумителните 115 от този тип самолети. Въпреки относителната младост на машината, пусната доскоро повече от десетилетие, Covid-19 форсира гибелта на A380. Airbus разгласи предходната година, че ще спре производството на самолета, а съгласно Блумбърг, даже Emirates към този момент не желае останалите си доставки.
Други превозвачи също дават обещание да се откажат от своите A380, в това число Air France-KLM, което дава обещание „ окончателния край ” на работата по A380 след две години. В изказване самолетната компания споделя, че това ще направи флота й по-конкурентоспособен, със „ доста понижен отпечатък върху околната среда ”. На мястото на мега-самолета ще дойдат по-малки машини, с по-малък брой места и единична пътека сред тях.
Според изданието Business Traveler, Lufthansa също форсира последователното извеждане от приложимост на A380. Популярната Qantas също се зарича да употребява по-малки самолети с една пътека по своите трасета за дълги дистанции.
По-бързи
Концепцията на Airbus за возене на пасажерите сред гигантските летища по света е нещо, което от днешната позиция е недопустимо. Идеята за малко пътешестване от едно летище до друго и след това още едно е различен вероятен метод на напредване. Този метод бе по-харесван от Boeing, другия огромен производител на самолети.
През 2002 година Питър Руси, тогава началник на създаването на нови самолети в Boeing, разяснява, че пасажерите „ показват желание към полетите, които лишават по-малко време ”. Той добави, че е „ демонстрация на здрав разсъдък ” да водим хората „ там, където желаят да отидат ”, и това, което пасажерите желаят повече от всичко друго, е по-директни полети.
Материализация на този мироглед е концепцията Boeing Sonic Cruiser, нов аероплан с крила вид „ делта ”, който може да лети с 1050 км/ч. Този Cruiser би летял по-високо от съществуващите самолети, с понижена турбулентност и по-високи скорости. И най-важното е, че вместо да се пробва да транспорти 800 и повече пасажери, той ще носи малко – сред 200 и 250 души. Но бързо.
Проектът Sonic Cruiser не оцеля, а събитията от 9/11 тотално сринаха интереса към него. Но истинският му дух и някои от концепциите се вградиха към идващия огромен, въпреки и надалеч не толкоз коренен, нов аероплан на Boeing: 787 Dreamliner. Той е направен от леки композитни материали, има по-високо вътрешно налягане (за комфорт на пътниците) и е надалеч по-евтин при хвърчене.
Освен това сходни нови самолети заобикалят и различен проблем на огромните лайнери от вида на А380 – колосалния размер, който принуждаваше летищата да вършат преустройства, с цел да могат да посрещат сходно страшилище.
Още един коз в интерес на по-малките и бързи самолети е цената на полета. Големият аероплан изисква огромни екипажи и повече мотори, увеличавайки цената на всеки полет. Според отчет на Forbes, всеки час хвърчене на A380 коства сред 26 000 и 29 000 $. За съпоставяне, час полет на Dreamliner коства към 11 000 $.
Самолетите с с по-малък размер изрично са по-доброто решение, считат авиационни специалисти.
По-комфортни
Друга смяна, която може да се разгърне в този момент, е самолетите да станат по-удобни за пасажерите.
Гигантските самолети от вида на А380 нагъчкват своите пасажери в три редици седалки, където човек всекидневно се усеща „ приклещен ” сред останалите пасажери. Седалките на самолетите обаче могат да се разполагат по друг метод.
В ерата, когато нискотарифните компании занапред набираха скорост, едно име направи същинска гражданска война в летенето: Virgin. „ Нашите пасажери желаят повече пространство ”, споделиха тогава от авиопревозвача, който се базира на изследвания измежду клиентите си. Хората желаят да им е по-широко, желаят да имат повече място да се разтъпчат, разясниха от компанията.
Тази концепция може да е изглеждала като каприз или прекомерна смелост до момента, само че в ерата след Covid-19 дистанцията стана значим фактор. Има учредения да се чака и други авиопревозвачи да възприемат метода с раздалечаването на седалките и обезпечаване на повече пространство за пасажерите.
Екологични
Всичко това, несъмнено, няма метод да не се отрази на цената на транспорта на база един пасажер. Едновременно с това самолетните компании са притиснати да създадат „ нещо ” за понижаване на своите нездравословни излъчвания. Авиоиндустрията се сочи като огромен източник на въглероден диоксид и други замърсители на атмосферата. Според някои изследвания, на нея се падат към 7% от CO2 излъчванията в света.
Намаляването на размера, увеличението на скоростите и преразпределението на вътрешното пространство на самолетите ще би трябвало да се случат при фрапантно понижаване на нездравословните излъчвания. Навярно ще е необходим нов тип двигателна сила, която да направи вероятни измененията в самолетите.
Самолетите, които самолетните компании купуват в този момент, като Airbus A320/321 и Boeing 737 Max, ще употребяват „ остарялата техника ”, споделя Бил Блейн, пазарен пълководец в Shard Capital с фокус върху авиоиндустрията. Тези летателни машини не са доста икономични. Това би трябвало да се промени.
И Airbus, и Boeing имат своите концепции за новата епоха в летенето. Изцяло електрическото задвижване към момента е надалеч на хоризонта, само че идващото потомство аероплан може да бъде хибридно-електрически, като концепцията E-Fan X на Airbus, създаден взаимно с Rolls Royce.
Подобни планове биват започвани, само че не всеки път доближават до сполучлив край. Разработката на E-Fan X в последна сметка бе прекъсната, само че потребността от сходен тип транспортно средство остава и е по-належаща от всеки път. Затова в близко време може да чакаме появяването на още доста нови концепции и прототипи за самолети с хибридно и по-екологично задвижване.
Boeing 787 Dreamliner е по-лек, по-комфортен и по-евтин при хвърчене от Airbus A380
(снимка: Norwegian)
Ерата на пандемията, както я назовават, даде подтик на някои промишлености и унищожи други – измежду вторите е и гражданската авиация. Със затварянето на границите, рестриктивните мерки за пътувания и най-много насадения боязън пътуванията със аероплан се трансформираха коренно и занапред ще преобразят самолетостроенето. Край на огромните лайнери с няколкостотин пасажери на борда! Новото потомство самолети ще са по-малки и по-бързи, може би по-комфортни, а наред с това и по-екологични.
През последните години свикнахме с мисълта, че елементарно можем да стигнем до всяка точка на света. Нискотарифните авиопревозвачи направиха самолета налично транспортно средство също като влака и рейса. Но сходно схващане внезапно угасна с връхлитането на Covid-19. Днес огромните превозвачи, такива като Delta и Lufthansa, молят за държавни избавителни ограничения.
Вече се знае, че една самолетна компания сигурно ще получи забележителна сума пари – това е Air France-KLM. Тя чака помощ на стойност към 17 милиарда $. Цифрата обаче идва с условия. Сред тях е задължението на френско-холандския конгломерат да понижи фрапантно излъчванията си на CO2 и да купува техника от Airbus.
Намаляването на нездравословните излъчвания ще е едно от отговорностите на авиопревозвачите при всички контракти за помощи. Но даже и без тях още преди експлоадирането на пандемията самолетната промишленост към този момент бе задоволително притисната да предприеме ограничения за запазване на климата. Сега условието може единствено да се стяга.
По-малки самолети
Може би най-голямата жертва на Covid-19 до момента ще са Airbus A380 и моделът на хвърчене, който той представляваше. Този „ суперджъмбо ” аероплан, конкуриращ се с Boeing 747, бе основан, с цел да предложи „ всеобщ превоз ” в небето. Превозваше големи размери от хора по света в своя двуетажен корпус с потенциал от над 850 души.
Работата по A380 стартира при започване на 90-те години, а първият лайнер влезе в употреба през 2007 година Идеята на колоса беше такава: човек отива с „ дребен ” аероплан до най-близкото огромно летище, а оттова се трансферира на „ огромен ” аероплан за дълъг полет, най-често сред два континента.
Редица превозвачи имат A380, само че колосът стана синоним на самолетната компания Emirates, която има изумителните 115 от този тип самолети. Въпреки относителната младост на машината, пусната доскоро повече от десетилетие, Covid-19 форсира гибелта на A380. Airbus разгласи предходната година, че ще спре производството на самолета, а съгласно Блумбърг, даже Emirates към този момент не желае останалите си доставки.
Други превозвачи също дават обещание да се откажат от своите A380, в това число Air France-KLM, което дава обещание „ окончателния край ” на работата по A380 след две години. В изказване самолетната компания споделя, че това ще направи флота й по-конкурентоспособен, със „ доста понижен отпечатък върху околната среда ”. На мястото на мега-самолета ще дойдат по-малки машини, с по-малък брой места и единична пътека сред тях.
Според изданието Business Traveler, Lufthansa също форсира последователното извеждане от приложимост на A380. Популярната Qantas също се зарича да употребява по-малки самолети с една пътека по своите трасета за дълги дистанции.
По-бързи
Концепцията на Airbus за возене на пасажерите сред гигантските летища по света е нещо, което от днешната позиция е недопустимо. Идеята за малко пътешестване от едно летище до друго и след това още едно е различен вероятен метод на напредване. Този метод бе по-харесван от Boeing, другия огромен производител на самолети.
През 2002 година Питър Руси, тогава началник на създаването на нови самолети в Boeing, разяснява, че пасажерите „ показват желание към полетите, които лишават по-малко време ”. Той добави, че е „ демонстрация на здрав разсъдък ” да водим хората „ там, където желаят да отидат ”, и това, което пасажерите желаят повече от всичко друго, е по-директни полети.
Материализация на този мироглед е концепцията Boeing Sonic Cruiser, нов аероплан с крила вид „ делта ”, който може да лети с 1050 км/ч. Този Cruiser би летял по-високо от съществуващите самолети, с понижена турбулентност и по-високи скорости. И най-важното е, че вместо да се пробва да транспорти 800 и повече пасажери, той ще носи малко – сред 200 и 250 души. Но бързо.
Проектът Sonic Cruiser не оцеля, а събитията от 9/11 тотално сринаха интереса към него. Но истинският му дух и някои от концепциите се вградиха към идващия огромен, въпреки и надалеч не толкоз коренен, нов аероплан на Boeing: 787 Dreamliner. Той е направен от леки композитни материали, има по-високо вътрешно налягане (за комфорт на пътниците) и е надалеч по-евтин при хвърчене.
Освен това сходни нови самолети заобикалят и различен проблем на огромните лайнери от вида на А380 – колосалния размер, който принуждаваше летищата да вършат преустройства, с цел да могат да посрещат сходно страшилище.
Още един коз в интерес на по-малките и бързи самолети е цената на полета. Големият аероплан изисква огромни екипажи и повече мотори, увеличавайки цената на всеки полет. Според отчет на Forbes, всеки час хвърчене на A380 коства сред 26 000 и 29 000 $. За съпоставяне, час полет на Dreamliner коства към 11 000 $.
Самолетите с с по-малък размер изрично са по-доброто решение, считат авиационни специалисти.
По-комфортни
Друга смяна, която може да се разгърне в този момент, е самолетите да станат по-удобни за пасажерите.
Гигантските самолети от вида на А380 нагъчкват своите пасажери в три редици седалки, където човек всекидневно се усеща „ приклещен ” сред останалите пасажери. Седалките на самолетите обаче могат да се разполагат по друг метод.
В ерата, когато нискотарифните компании занапред набираха скорост, едно име направи същинска гражданска война в летенето: Virgin. „ Нашите пасажери желаят повече пространство ”, споделиха тогава от авиопревозвача, който се базира на изследвания измежду клиентите си. Хората желаят да им е по-широко, желаят да имат повече място да се разтъпчат, разясниха от компанията.
Тази концепция може да е изглеждала като каприз или прекомерна смелост до момента, само че в ерата след Covid-19 дистанцията стана значим фактор. Има учредения да се чака и други авиопревозвачи да възприемат метода с раздалечаването на седалките и обезпечаване на повече пространство за пасажерите.
Екологични
Всичко това, несъмнено, няма метод да не се отрази на цената на транспорта на база един пасажер. Едновременно с това самолетните компании са притиснати да създадат „ нещо ” за понижаване на своите нездравословни излъчвания. Авиоиндустрията се сочи като огромен източник на въглероден диоксид и други замърсители на атмосферата. Според някои изследвания, на нея се падат към 7% от CO2 излъчванията в света.
Намаляването на размера, увеличението на скоростите и преразпределението на вътрешното пространство на самолетите ще би трябвало да се случат при фрапантно понижаване на нездравословните излъчвания. Навярно ще е необходим нов тип двигателна сила, която да направи вероятни измененията в самолетите.
Самолетите, които самолетните компании купуват в този момент, като Airbus A320/321 и Boeing 737 Max, ще употребяват „ остарялата техника ”, споделя Бил Блейн, пазарен пълководец в Shard Capital с фокус върху авиоиндустрията. Тези летателни машини не са доста икономични. Това би трябвало да се промени.
И Airbus, и Boeing имат своите концепции за новата епоха в летенето. Изцяло електрическото задвижване към момента е надалеч на хоризонта, само че идващото потомство аероплан може да бъде хибридно-електрически, като концепцията E-Fan X на Airbus, създаден взаимно с Rolls Royce.
Подобни планове биват започвани, само че не всеки път доближават до сполучлив край. Разработката на E-Fan X в последна сметка бе прекъсната, само че потребността от сходен тип транспортно средство остава и е по-належаща от всеки път. Затова в близко време може да чакаме появяването на още доста нови концепции и прототипи за самолети с хибридно и по-екологично задвижване.
Източник: technews.bg
КОМЕНТАРИ