България като Африка, а най-сухата пустиня разцъфтя
В околните 50-100 години климатът в България ще се приближи до африканския, което ще се отрази на селското стопанство, предвижда пред „ Фокус” проф. Христо Пимпирев, шеф на Българския антарктически институт.
ВИЖТЕ КАК АТАКАМА съдебна експертиза ПРЕВЪРНА В ГРАДИНА В ГАЛЕРИЯТА
Междувременно най-сухата пустиня в света – Атакама в Чили, където пада по-малко дъжд даже в сравнение с в африканската Сахара, се трансформира в градина.
Човечеството задейства спусъка на необратима смяна на климата
Експерти предвиждат рекордни температури през 2016 година
Какъв е бъдещият климат на България
Явлението не е толкоз извънредно, колкото наподобява. Обикновено се случва един път на 7-8 години. Само че последният подобен разцвет беше преди единствено 2 години.
На фона на цъфтящата пустиня и съвсем пролетното време през днешния ден в България, макар че е август месец, прогнозата на Пимпирев е много мрачна.
По думите му Антарктика е кухнята на климата на цялата планета. „ Там най-ярко се усещат климатичните промени. Съвсем скоро част от ледника „ Ларсен С “ се отдели. Това неизбежно въздейства на климата на цялата планета, в това число и на нас българите и хората, които живеем на Балканския полуостров”, уточни проф. Пимпирев и разясни, че чака много проблеми в бъдеще.
Отцепилият се блок от „ Ларсен С “ е по-голям от Пловдивска област, разясни ученият.
Пимпирев уточни, че замърсяването на атмосферата от ТЕЦ-ове, мотори с вътрешно горене, тежката металургия води до фрапантно повишение на въглеродния диоксид в атмосферата. Неговото количество се е нараснало с 60-70 % през последните 100 години. Почти двойно е покачването на концентрацията на метана.
„ Това са парникови газове и неизбежно водят до стопляне на климата и надлежно до топенето на ледените шапки. Милиони проучвания в целия свят го потвърждават. Фактите за съществуването на парниковите газове в атмосферата, както и топенето на ледниците в полярните райони не могат да бъдат опровергани”, счита проф. Пимпирев.
Той даде образец с ледниците на Арктика, в Гренландия, които фрапантно са намалели, както и тези във високите планини като Алпите.
„ Това води до стапяне на колосално количество лед. В околните 100 години в следствие световното морско равнище ще се увеличи с 2-3 см, а това от своя страна ще докара до заливане на крайбрежни сектори. Там живее милиардно население. Ще има проблеми с изхранването, тъй че фактически би трябвало да се замислим да предотвратим нездравословните резултати, които нанасяме на природата “, добави проф. Пимпирев.
„ Нашите проучвания са съсредоточени върху това по какъв метод бихме могли да понижим въздействието върху замърсяването на атмосферата и измененията на климата “, уточни проф. Пимпирев.
Той разясни, че 26-ата българска експедиция в Антарктида експедиция ще е първата след приемането на Национална полярна стратегия на Република България от Министерски съвет през август предходната година.
„ Фактически това е първата експедиция, с която ще работим по задачите и дилемите, които сме си сложили по тази стратегия. Трябваше повече от четвърт век да изчакаме, с цел да имаме някаква сигурност в работата на ледения континент. Програмата е дълготрайна до 2021 година и с нея имаме сигурност за развиването на българската полярна база “, изясни проф. Пимпирев.
Директорът на Българския антарктически институт разяснява, че в българската база ще има интернационално присъединяване на учени от целия свят.
„ При нас ще бъдат учени от Португалия и Испания. Очакваме по един академик от Съединени американски щати и Англия, както и от започващите своето развиване полярни стратегии. Ще одобрявам двама турски учени и двама монголски. Република Турция предходната година организира своята първа антарктическа експедиция, а нашата беше 25-а. Така че сме много по-напреднали в полярните проучвания от нашите съседи, макар техните огромни финансови благоприятни условия “, добави проф. Пимпирев.
ВИЖТЕ КАК АТАКАМА съдебна експертиза ПРЕВЪРНА В ГРАДИНА В ГАЛЕРИЯТА
Междувременно най-сухата пустиня в света – Атакама в Чили, където пада по-малко дъжд даже в сравнение с в африканската Сахара, се трансформира в градина.
Човечеството задейства спусъка на необратима смяна на климата
Експерти предвиждат рекордни температури през 2016 година
Какъв е бъдещият климат на България
Явлението не е толкоз извънредно, колкото наподобява. Обикновено се случва един път на 7-8 години. Само че последният подобен разцвет беше преди единствено 2 години.
На фона на цъфтящата пустиня и съвсем пролетното време през днешния ден в България, макар че е август месец, прогнозата на Пимпирев е много мрачна.
По думите му Антарктика е кухнята на климата на цялата планета. „ Там най-ярко се усещат климатичните промени. Съвсем скоро част от ледника „ Ларсен С “ се отдели. Това неизбежно въздейства на климата на цялата планета, в това число и на нас българите и хората, които живеем на Балканския полуостров”, уточни проф. Пимпирев и разясни, че чака много проблеми в бъдеще.
Отцепилият се блок от „ Ларсен С “ е по-голям от Пловдивска област, разясни ученият.
Пимпирев уточни, че замърсяването на атмосферата от ТЕЦ-ове, мотори с вътрешно горене, тежката металургия води до фрапантно повишение на въглеродния диоксид в атмосферата. Неговото количество се е нараснало с 60-70 % през последните 100 години. Почти двойно е покачването на концентрацията на метана.
„ Това са парникови газове и неизбежно водят до стопляне на климата и надлежно до топенето на ледените шапки. Милиони проучвания в целия свят го потвърждават. Фактите за съществуването на парниковите газове в атмосферата, както и топенето на ледниците в полярните райони не могат да бъдат опровергани”, счита проф. Пимпирев.
Той даде образец с ледниците на Арктика, в Гренландия, които фрапантно са намалели, както и тези във високите планини като Алпите.
„ Това води до стапяне на колосално количество лед. В околните 100 години в следствие световното морско равнище ще се увеличи с 2-3 см, а това от своя страна ще докара до заливане на крайбрежни сектори. Там живее милиардно население. Ще има проблеми с изхранването, тъй че фактически би трябвало да се замислим да предотвратим нездравословните резултати, които нанасяме на природата “, добави проф. Пимпирев.
„ Нашите проучвания са съсредоточени върху това по какъв метод бихме могли да понижим въздействието върху замърсяването на атмосферата и измененията на климата “, уточни проф. Пимпирев.
Той разясни, че 26-ата българска експедиция в Антарктида експедиция ще е първата след приемането на Национална полярна стратегия на Република България от Министерски съвет през август предходната година.
„ Фактически това е първата експедиция, с която ще работим по задачите и дилемите, които сме си сложили по тази стратегия. Трябваше повече от четвърт век да изчакаме, с цел да имаме някаква сигурност в работата на ледения континент. Програмата е дълготрайна до 2021 година и с нея имаме сигурност за развиването на българската полярна база “, изясни проф. Пимпирев.
Директорът на Българския антарктически институт разяснява, че в българската база ще има интернационално присъединяване на учени от целия свят.
„ При нас ще бъдат учени от Португалия и Испания. Очакваме по един академик от Съединени американски щати и Англия, както и от започващите своето развиване полярни стратегии. Ще одобрявам двама турски учени и двама монголски. Република Турция предходната година организира своята първа антарктическа експедиция, а нашата беше 25-а. Така че сме много по-напреднали в полярните проучвания от нашите съседи, макар техните огромни финансови благоприятни условия “, добави проф. Пимпирев.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ