Как да се защитим ако бавят плащането на възнаграждението ни
В бизнес средата, където времето е от значително значение, закъснение на трудовото заплащане може да сътвори съществени усложнения за служащите. В случай на бавене на заплатата, е значимо да знаем какви са нашите права и по какъв начин можем да действаме в сходство с тях.
В този подтекст, разбирането на трудовите права и опциите за деяние при забавено възнаграждение е от значително значение. Според Кодекса на труда, служащите имат избрани права при положение на бавене на заплатата. Какви са правата ни в сходни обстановки и по какъв начин може да ги упражним, коментира доктор Тодор Капитанов, специалист по трудово право, представен от pariteni.bg.
Съгласно Кодекса на труда, работодателят е длъжен да изплаща най-малко 60 % от трудовото заплащане, като тази сума не може да бъде по-малка от минималната работна заплата за страната. Разликата сред този най-малко и цялостния размер на трудовото заплащане би трябвало да бъде изплатена в допълнение от работодателя и нормално се регистрира като дължима с рента.
Важно е да се подчертае, че даже еднодневно закъснение на трудовото заплащане, в това число заплатата, награди, бонуси и командировъчни, се смята за бавене и попада под условие. Ако забавената сума не бъде изплатена непринудено, и в случай че работодателят забави най-малко една месечна заплата, служителят има право да приключи трудовото си правно отношение без предупреждение.
Например, в случай че работещ е очаквал заплатата си до края на месеца, а тя е забавена без съображение, той има право да изпрати заявление до работодателя си, уведомявайки го за решението му да приключи трудовото правно отношение заради закъснение на заплатата. Според закона, трудовото правно отношение се смята за прекъснато от момента, в който работодателят получи заявката, без да е належащо неговото единодушие. Тези законови разпореждания обезпечават на служащите средство за отбрана на техните права при положение на бавене на заплатата и акцентират значимостта на своевременните и правни условия за погашение на трудовите хонорари.
В случай на преустановяване на трудовите правни отношения, законът планува редица компенсации и права, които служителят има право да получи, с изключение на задължената заплата и лихвата към нея.
При преустановяване на трудовия контракт с предупреждение, работодателят е длъжен да заплати обезщетение в размер на възнаграждението за интервала на предупреждение, избран в трудовия контракт.
При преустановяване на срочен трудов контракт, в случай че служителят претърпи вреди, разследване от това преустановяване, работодателят е задължен да заплати размера на действително претърпените вреди.
Имате право и на обезщетение за необработен годишен отпуск за настоящата календарна година.
А при положение, че работодателят не изплаща дължимите суми след преустановяване на трудовото правно отношение, работещият резервира правото си да търси отбрана посредством правосъден ред, като може да подаде искова молба против работодателя в период до 3 години от датата, на която е трябвало да бъде изплатено съответното трудово заплащане. След приключването на този период, това право се губи.
В случай на бавене на трудовото заплащане, служащите би трябвало да бъдат осведомени за своите права и благоприятни условия за отбрана. Кодексът на труда дава нужната рамка, гарантираща своевременното възнаграждение, а в случай че този развой се забави, служащите имат правото да подхващат съответни стъпки за практикуване на техните права.
Всеки случай на закъснение на заплатата е неповторим, само че е значимо да се знае, че служащите имат законни средства за отбрана на техните трудови права в сходство със законодателството.
В този подтекст, разбирането на трудовите права и опциите за деяние при забавено възнаграждение е от значително значение. Според Кодекса на труда, служащите имат избрани права при положение на бавене на заплатата. Какви са правата ни в сходни обстановки и по какъв начин може да ги упражним, коментира доктор Тодор Капитанов, специалист по трудово право, представен от pariteni.bg.
Съгласно Кодекса на труда, работодателят е длъжен да изплаща най-малко 60 % от трудовото заплащане, като тази сума не може да бъде по-малка от минималната работна заплата за страната. Разликата сред този най-малко и цялостния размер на трудовото заплащане би трябвало да бъде изплатена в допълнение от работодателя и нормално се регистрира като дължима с рента.
Важно е да се подчертае, че даже еднодневно закъснение на трудовото заплащане, в това число заплатата, награди, бонуси и командировъчни, се смята за бавене и попада под условие. Ако забавената сума не бъде изплатена непринудено, и в случай че работодателят забави най-малко една месечна заплата, служителят има право да приключи трудовото си правно отношение без предупреждение.
Например, в случай че работещ е очаквал заплатата си до края на месеца, а тя е забавена без съображение, той има право да изпрати заявление до работодателя си, уведомявайки го за решението му да приключи трудовото правно отношение заради закъснение на заплатата. Според закона, трудовото правно отношение се смята за прекъснато от момента, в който работодателят получи заявката, без да е належащо неговото единодушие. Тези законови разпореждания обезпечават на служащите средство за отбрана на техните права при положение на бавене на заплатата и акцентират значимостта на своевременните и правни условия за погашение на трудовите хонорари.
В случай на преустановяване на трудовите правни отношения, законът планува редица компенсации и права, които служителят има право да получи, с изключение на задължената заплата и лихвата към нея.
При преустановяване на трудовия контракт с предупреждение, работодателят е длъжен да заплати обезщетение в размер на възнаграждението за интервала на предупреждение, избран в трудовия контракт.
При преустановяване на срочен трудов контракт, в случай че служителят претърпи вреди, разследване от това преустановяване, работодателят е задължен да заплати размера на действително претърпените вреди.
Имате право и на обезщетение за необработен годишен отпуск за настоящата календарна година.
А при положение, че работодателят не изплаща дължимите суми след преустановяване на трудовото правно отношение, работещият резервира правото си да търси отбрана посредством правосъден ред, като може да подаде искова молба против работодателя в период до 3 години от датата, на която е трябвало да бъде изплатено съответното трудово заплащане. След приключването на този период, това право се губи.
В случай на бавене на трудовото заплащане, служащите би трябвало да бъдат осведомени за своите права и благоприятни условия за отбрана. Кодексът на труда дава нужната рамка, гарантираща своевременното възнаграждение, а в случай че този развой се забави, служащите имат правото да подхващат съответни стъпки за практикуване на техните права.
Всеки случай на закъснение на заплатата е неповторим, само че е значимо да се знае, че служащите имат законни средства за отбрана на техните трудови права в сходство със законодателството.
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ