Да бъдем едно цяло? Мисли за истинската любов
В безразсъдните години на младостта любовта ми се струваше най-голямата полезност в света. Нямаше и ден без разпаленият ми разум да не мислеше за индивида, който ще срещна и повече няма да пусна.
Струваше ми се, че ще го позная измежду хиляди – ще имаме идентични фантазии, ще слушаме сходна музика, ще усещаме наедно околния свят като две половинки от цялото.
Мина време, влюбвах се и се разочаровах, тъй като никой от претендентите не съответстваше на високите ми идеали. Хормоните изискваха да обичам и да се разтопя в другия човек, и аз чинно им се подчинявах, без да се безпокоя над това кой в действителност е пред мен.
Нито един път не се пробвах да погледна в дълбочина, не се пробвах да видя като цяло действителния сътрудник – и това беше огромната ми неточност.
Когато прекрачих прага на зрелостта и се научих да разбирам себе си, внезапно усетих какъв брой съм бъркала. Любовта надалеч не се оказа това възприятие на всеобща еуфория, за което мечтаех, а нещо изцяло друго, близко по смисъл до християнските догми – умеенето да прощаваш, да търпиш, да приемаш, да бъдеш опора, да искаш да споделяш отговорността.
Любовта вмести в себе си доста думи, значещи обединяването на две – съ-преживяване, съ-страдание, съ-чувствие, съ-радост. И това стана същинско открити.
Двама души или едно цяло?
Естествено, с възрастта започнах да разбирам, че хармоничните връзки не се построяват от половинки, а от пълноценни и приключени персони, които има какво да си кажат. Макар и двамата да сме претърпели доста, повече не искахме да бягаме от себе си, не искахме да се крием в мъчителна самотност. Свободата оставаше удобна, само че дружно ни беше по-добре.
Сега, към този момент един до различен, нямаше потребност да се сливаме в един огромен облак от усеща, просто се движехме редом един до различен и с интерес наблюдавахме развиването на събитията, предлагайки ръка за помощ.
Всичко това се случи естествено и доброволно, без да нараняваме себе си, да слагаме защитни маски или да крием нещо. Видях индивида без грим, следих вътрешната му битка, научавах задачите и претекстовете му, само че не бягах, а разбирах.
Защото желаех да бъда до него, да се гордея сс достиженията му, да споделям всеки момент от живота. И двамата се опитваме да изживеем простичко човешко благополучие, радваме се на това, че в живота ни се появи другият, че можем да осъществяваме себе си на една и съща вълна, без да навлизаме в непознатото пространство.
За съвпадението на възгледи и полезности
Колко е значимо за мен в този момент да гледаме еднообразно на света, да имаме общи възгледи и фантазии? Всичко стана релативно. Хубаво е когато мирогледът на колегата по нещо съответствува с моя.
Чудесно е когато той мисли в дълбочина не се опасява намерено да признава грешките си и великодушно да прости моите недостатъци – това сплотява.
Когато и двамата спорим буйно, без да се опасяваме да се нараним един различен и търпеливо изчакваме да преживеем момента на рецесията, без да желаеме отплата от другата страна. В такива моменти чувствам, че мога да се доверя, че правилата му са непоколебими, че най-малкото, което желае, е да ми аргументи болежка. И това е в действителност скъпо.
Макар мислите ни да не съответстват по доста въпроси, това също е хубаво. Ние сме персони, които би трябвало да отстояват своето „ аз “ и да се учат да договарят, всеки спор на ползи единствено спомага за развиването ни като двойка.
Може и да не разбираме нещо, само че в случай че позволим на себе си да забележим и другата позиция, да допуснем опцията за битие на различен светоглед, това ще ни направи надалеч по-възвишени от преди. Впрочем, в този момент съм на мнение, че да се учиш да преправяш силата на разрушение в сила на основаване е една от най-важните задания на партньорството.
Любовта би трябвало да трансформира мисленето, да калява духа, да го прави по-силен и устойчив, като остаряло вино, което с възрастта единствено усъвършенства своите вкусови качества.
Тя не е някакво леко гъделичкане долу в корема, не е каприз на хормоните, а е възприятие, което е способно да извърши двама души със спокойствието, увереността, желанието да порастват и да се развиват дружно.
Любовта ми оказва помощ да схвана себе си, да разкрия своите гении, да ставам по-добра и по-търпелива. Също по този начин тя изцелява рани и връща вътрешната хубост. Тя прави света по-прекрасен!
