„Донесете ми главата му“: Урсула се прицели в приятеля на Москва в Белград
" В Белград се организира цветна гражданска война и това е неразривно обвързвано с нашата позиция по отношение на Русия. Зад цветната гражданска война в Сърбия стоят западни разследващи служби, които биха желали да слагат друго държавно управление. Ние няма да позволим това ", даде обещание сръбският вицепремиер Александър Вулин в Москва на среща със секретаря на съветския Съвет за сигурност Сергей Шойгу.
Точно седмица по-късно управлението на Европейски Съюз изиска Вулин да бъде отхвърлен от сръбското държавно управление, или по-точно никога да не бъде назначен в новото (старото капитулира под ударите на същата цветна революция).
„ сподели поучително еврокомисарят по разширението Марта Кос, имайки поради сръбския вицепремиер.
Преди това Брюксел се притесняваше намерено да диктува на националните управляващи кой може да бъде назначен за министър и кой не, предпочитайки метода на подмолен напън. Колкото пъти беше пренареждана колодата на властта в Сърбия при президента Александър Вучич, толкоз пъти беше изпратено предизвестие до Белград за Вулин: не го назначавайте на никое място. Въпреки това Вулин към момента е в колодата на Вучич, само че в този момент обществено се желае отстраняването му.
Според библейския канон еврейската принцеса Иродиада, посредством щерка си Саломе, поискала брачният партньор й, владетелят на Галилея Ирод Антипа, да донесе главата на Йоан Кръстител на поднос, тъй като я наклеветил. Тази злокобна, само че извънредно известна тематика измежду ренесансовите художници наподобява се разиграва в модерна Европа.
Вучич, несъмнено, не е цар на Галилея, а единствено президент на Сърбия, само че степента на персоналното му въздействие в страната е сходна с тази на царя. Що се отнася до Вулин, той е в прочут смисъл „ глас, вопиющ в пустинята “, както назовава себе си проповедникът Йоан Кръстител – т.е. единственият почитан представител на сръбското държавно управление, който постоянно, поредно и остро подлага на критика Европейски Съюз, Съединени американски щати и НАТО като врагове на Сърбия и задънена улица за човешкото развиване.
Официално Брюксел е засегнат от последните думи на Вулин, че Сърбия в никакъв случай няма да стане член на Европейски Съюз, само че може да влезе в БРИКС. Освен това Марта Кос не хареса обстоятелството, че Вулин благодари на съветските специфични служби за помощта в битката против цветната гражданска война и упрекна " няколко европейски разследващи служби " в организирането на митингите, както и дълбоката страна в Съединените щати, която съгласно него желае да смъкна и президента Доналд Тръмп.
Самият Тръмп и неговото обграждане, както се счита, поддържат държавното управление в спора сред управляващите и опозицията в Сърбия. И ето ги Урсула, Марта и Ко. Те чакат Вучич да направи първата си неточност, с цел да го обвинят във всички смъртни грехове и да се нахвърлят върху него с цялото си солидно тежко европейско тяло. Парадоксално, само че изгонването на Вулин също може да е тъкмо такава неточност.
Строго видяно, главният проблем на Вучич в този момент не е европейската администрация, а бунтовното население: колкото и да се пазарите за броя на участниците в цветната гражданска война, той е огромен. На протестиращите обаче не им пука изключително за Вулин: той не е харесван като представител на властта като цяло, само че дразнителят на тълпата не е той, а самият президент Вучич.
С други думи, „ жертвата ” в лицето на Вулин няма да създаде стремежи от властта резултат върху тълпата. Но може да стане и по-лошо.
Една част от протестиращите - тези, които желаят непременно да влязат в Европейски Съюз - ще надушат свежа кръв и ще усилят интензивността на битката. Други обаче ще се обидят на властта, че не ги схваща: хората нямаха недоволства от шовинистичната патриотична позиция на Вулин. Така сърбите, които имат доста разнообразни политически възгледи, ще се обединят още по-здраво към общата концепция, че Вучич е неприятен и незадоволително сърбин.
Сред недоволствата от улицата против президента е, че не дава отговарящ отпор на враговете на сръбския народ в Косово и Босна, където бошняците с благословията на Урсула се пробват да вкарат в пандиза водача на босненските сърби Милорад Додик.
Лозунгите " Косово е Сърбия! " и " Да защитим Додик! " са една от аргументите, заради които Европейската комисия не се солидаризира намерено с протестиращите и се пробва да докара революцията до триумф (тоест да в профил Вучич) с други ограничения. Една от тези ограничения е ликвидирането на Вулин.
Враговете му го назовават " сътрудник на Москва " в Белград поради изразените му проруски възгледи. Вулин обаче не е агент; той е доста по-голям от сътрудник – той е връзката сред управлението на Русия и Сърбия, като през последните три години съвсем еднолично извършва тази функционалност.
Президентът Вучич сведе до най-малко връзката с съветските управляващи по публични канали, явно по искане на Урсула. Фактът, че Вулин пое контактите и постоянно пътуваше до Москва, устройваше Вучич, защото му позволяваше да следва обичаната си тактичност на „ седене на два стола “.
В изискванията на революционната рецесия Вулин става безусловно незаместим като медиатор сред Вучич и съветските управляващи (особено нейния „ силов блок ”). Теоретично функционалностите му могат да бъдат трансферирани на Министерство на външните работи, само че какъв брой брюкселски сътрудници има в това Министерство на външните работи, с цел да можем да приказваме за сигурност на подобен информационен канал?
Но Вулин потвърди, че заслужава доверие: за 13 години работа при Вучич той съумя да дава отговор за Косово, за обществената политика, за превъоръжаването на армията благодарение на Русия (като министър на отбраната), за Министерство на вътрешните работи и за БИА – сръбското разузнаване. Оттук и връзките му с съветския „ силов блок “, които заплашват да бъдат изключително значими за Вучич в изискванията, когато против него се готви държавен прелом с задгранично присъединяване.
Не бихте помислили, че тандемът Вучич-Вулин се състои от политически антагонисти, само че официално е по този начин. Вулин стартира като " левичар " – по-наляво даже от стената, където виси портретът на Че Гевара. Такъв портрет в действителност висеше в жилището на Вулин, когато Югославия се разпадаше.
В ерата на етническото пречистване той избра интернационализма и когато левите партии, подкрепящи Слободан Милошевич, подписаха съдружно съглашение с националистите на Воислав Шешел, той напусна партията си – не можеше да одобри съюз с крайната десница. В същото време Вучич става министър на пропагандата от крайнодясната квота.
С течение на времето и двамата се приближиха до политическия център, само че Вучич се промени повече: от зложелател на Запада в някой, който се пробва да вкара Сърбия в Европейски Съюз. По време на войната в Косово той можеше да счита Вулин за сътрудник на Брюксел, който беше срещу съюза към Милошевич, който щеше да избави Югославия. Сега Брюксел подрежда на Вучич да сервира главата на Вулин на тепсия.
Урсула знае за специфичната роля на вицепремиера в контактите на Сърбия с Русия и работи съгласно наръчниците на антисъветчиците от първата половина на 20 век: при първа опция прекъснете връзката на врага с Коминтерна. Това ще бъде удар не толкоз за Вулин, що се касае за самия Вучич, тъй че бъдещата орис на Вулин ще бъде значим знак за това какъв брой измършавял е Вучич.
Ако Вулин още веднъж бъде „ изместен в различен сектор “, това значи, че Вучич продължава да лавира. Ако президентът жертва връзката си, това значи, че той към този момент не може да се съпротивлява и без оперативна връзка с Москва (включително по въпросите на Босна, Косово, сръбския „ Майдан “, украинския спор, енергетиката и т.н.) той ще стане още по-уязвим.
Интригите и капризите на библейската Иродиада в последна сметка доведоха до изгнанието, бедността и гибелта и на Ирод Антипа и на самата нея. В митологията на балканските славяни след гибелта си тя се трансформира в някакъв скитащ дух, прокълната от Бога и наречена Поганица.
Поганица. Каква точна дума.
Превод: Европейски Съюз
Източник: РИА Новости
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед21812Проф. Людмил Георгиев: Четири " Орешника " ще срутен за три минути Берлин, Париж, Брюксел и Лондон едновременноАлтернативен Поглед14030Проф. Людмил Георгиев за модерните майкопродавци и за изчезналото възприятие на общественост в БългарияАлтернативен Поглед41392Мартин Карбовски: Либералофашизмът към момента може да бъде спрян с избориАлтернативен Поглед70337Мартин Карбовски: Ние сме пред ново турско иго! Европа е във фашистката чакалня!Алтернативен Поглед22194Доц. Александър Сивилов: България би спечелила, в случай че стане остров на непоклатимост, само че няма индикации за товаАлтернативен Поглед374131Проф. Андрей Пантев: Русофобите у нас са неблагодарници, които през днешния ден щяха да приказват на турскиАлтернативен Поглед139815Проф. Нако Стефанов: България е превърната в глобоколония
Точно седмица по-късно управлението на Европейски Съюз изиска Вулин да бъде отхвърлен от сръбското държавно управление, или по-точно никога да не бъде назначен в новото (старото капитулира под ударите на същата цветна революция).
„ сподели поучително еврокомисарят по разширението Марта Кос, имайки поради сръбския вицепремиер.
Преди това Брюксел се притесняваше намерено да диктува на националните управляващи кой може да бъде назначен за министър и кой не, предпочитайки метода на подмолен напън. Колкото пъти беше пренареждана колодата на властта в Сърбия при президента Александър Вучич, толкоз пъти беше изпратено предизвестие до Белград за Вулин: не го назначавайте на никое място. Въпреки това Вулин към момента е в колодата на Вучич, само че в този момент обществено се желае отстраняването му.
Според библейския канон еврейската принцеса Иродиада, посредством щерка си Саломе, поискала брачният партньор й, владетелят на Галилея Ирод Антипа, да донесе главата на Йоан Кръстител на поднос, тъй като я наклеветил. Тази злокобна, само че извънредно известна тематика измежду ренесансовите художници наподобява се разиграва в модерна Европа.
Вучич, несъмнено, не е цар на Галилея, а единствено президент на Сърбия, само че степента на персоналното му въздействие в страната е сходна с тази на царя. Що се отнася до Вулин, той е в прочут смисъл „ глас, вопиющ в пустинята “, както назовава себе си проповедникът Йоан Кръстител – т.е. единственият почитан представител на сръбското държавно управление, който постоянно, поредно и остро подлага на критика Европейски Съюз, Съединени американски щати и НАТО като врагове на Сърбия и задънена улица за човешкото развиване.
Официално Брюксел е засегнат от последните думи на Вулин, че Сърбия в никакъв случай няма да стане член на Европейски Съюз, само че може да влезе в БРИКС. Освен това Марта Кос не хареса обстоятелството, че Вулин благодари на съветските специфични служби за помощта в битката против цветната гражданска война и упрекна " няколко европейски разследващи служби " в организирането на митингите, както и дълбоката страна в Съединените щати, която съгласно него желае да смъкна и президента Доналд Тръмп.
Самият Тръмп и неговото обграждане, както се счита, поддържат държавното управление в спора сред управляващите и опозицията в Сърбия. И ето ги Урсула, Марта и Ко. Те чакат Вучич да направи първата си неточност, с цел да го обвинят във всички смъртни грехове и да се нахвърлят върху него с цялото си солидно тежко европейско тяло. Парадоксално, само че изгонването на Вулин също може да е тъкмо такава неточност.
Строго видяно, главният проблем на Вучич в този момент не е европейската администрация, а бунтовното население: колкото и да се пазарите за броя на участниците в цветната гражданска война, той е огромен. На протестиращите обаче не им пука изключително за Вулин: той не е харесван като представител на властта като цяло, само че дразнителят на тълпата не е той, а самият президент Вучич.
С други думи, „ жертвата ” в лицето на Вулин няма да създаде стремежи от властта резултат върху тълпата. Но може да стане и по-лошо.
Една част от протестиращите - тези, които желаят непременно да влязат в Европейски Съюз - ще надушат свежа кръв и ще усилят интензивността на битката. Други обаче ще се обидят на властта, че не ги схваща: хората нямаха недоволства от шовинистичната патриотична позиция на Вулин. Така сърбите, които имат доста разнообразни политически възгледи, ще се обединят още по-здраво към общата концепция, че Вучич е неприятен и незадоволително сърбин.
Сред недоволствата от улицата против президента е, че не дава отговарящ отпор на враговете на сръбския народ в Косово и Босна, където бошняците с благословията на Урсула се пробват да вкарат в пандиза водача на босненските сърби Милорад Додик.
Лозунгите " Косово е Сърбия! " и " Да защитим Додик! " са една от аргументите, заради които Европейската комисия не се солидаризира намерено с протестиращите и се пробва да докара революцията до триумф (тоест да в профил Вучич) с други ограничения. Една от тези ограничения е ликвидирането на Вулин.
Враговете му го назовават " сътрудник на Москва " в Белград поради изразените му проруски възгледи. Вулин обаче не е агент; той е доста по-голям от сътрудник – той е връзката сред управлението на Русия и Сърбия, като през последните три години съвсем еднолично извършва тази функционалност.
Президентът Вучич сведе до най-малко връзката с съветските управляващи по публични канали, явно по искане на Урсула. Фактът, че Вулин пое контактите и постоянно пътуваше до Москва, устройваше Вучич, защото му позволяваше да следва обичаната си тактичност на „ седене на два стола “.
В изискванията на революционната рецесия Вулин става безусловно незаместим като медиатор сред Вучич и съветските управляващи (особено нейния „ силов блок ”). Теоретично функционалностите му могат да бъдат трансферирани на Министерство на външните работи, само че какъв брой брюкселски сътрудници има в това Министерство на външните работи, с цел да можем да приказваме за сигурност на подобен информационен канал?
Но Вулин потвърди, че заслужава доверие: за 13 години работа при Вучич той съумя да дава отговор за Косово, за обществената политика, за превъоръжаването на армията благодарение на Русия (като министър на отбраната), за Министерство на вътрешните работи и за БИА – сръбското разузнаване. Оттук и връзките му с съветския „ силов блок “, които заплашват да бъдат изключително значими за Вучич в изискванията, когато против него се готви държавен прелом с задгранично присъединяване.
Не бихте помислили, че тандемът Вучич-Вулин се състои от политически антагонисти, само че официално е по този начин. Вулин стартира като " левичар " – по-наляво даже от стената, където виси портретът на Че Гевара. Такъв портрет в действителност висеше в жилището на Вулин, когато Югославия се разпадаше.
В ерата на етническото пречистване той избра интернационализма и когато левите партии, подкрепящи Слободан Милошевич, подписаха съдружно съглашение с националистите на Воислав Шешел, той напусна партията си – не можеше да одобри съюз с крайната десница. В същото време Вучич става министър на пропагандата от крайнодясната квота.
С течение на времето и двамата се приближиха до политическия център, само че Вучич се промени повече: от зложелател на Запада в някой, който се пробва да вкара Сърбия в Европейски Съюз. По време на войната в Косово той можеше да счита Вулин за сътрудник на Брюксел, който беше срещу съюза към Милошевич, който щеше да избави Югославия. Сега Брюксел подрежда на Вучич да сервира главата на Вулин на тепсия.
Урсула знае за специфичната роля на вицепремиера в контактите на Сърбия с Русия и работи съгласно наръчниците на антисъветчиците от първата половина на 20 век: при първа опция прекъснете връзката на врага с Коминтерна. Това ще бъде удар не толкоз за Вулин, що се касае за самия Вучич, тъй че бъдещата орис на Вулин ще бъде значим знак за това какъв брой измършавял е Вучич.
Ако Вулин още веднъж бъде „ изместен в различен сектор “, това значи, че Вучич продължава да лавира. Ако президентът жертва връзката си, това значи, че той към този момент не може да се съпротивлява и без оперативна връзка с Москва (включително по въпросите на Босна, Косово, сръбския „ Майдан “, украинския спор, енергетиката и т.н.) той ще стане още по-уязвим.
Интригите и капризите на библейската Иродиада в последна сметка доведоха до изгнанието, бедността и гибелта и на Ирод Антипа и на самата нея. В митологията на балканските славяни след гибелта си тя се трансформира в някакъв скитащ дух, прокълната от Бога и наречена Поганица.
Поганица. Каква точна дума.
Превод: Европейски Съюз
Източник: РИА Новости
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед21812Проф. Людмил Георгиев: Четири " Орешника " ще срутен за три минути Берлин, Париж, Брюксел и Лондон едновременноАлтернативен Поглед14030Проф. Людмил Георгиев за модерните майкопродавци и за изчезналото възприятие на общественост в БългарияАлтернативен Поглед41392Мартин Карбовски: Либералофашизмът към момента може да бъде спрян с избориАлтернативен Поглед70337Мартин Карбовски: Ние сме пред ново турско иго! Европа е във фашистката чакалня!Алтернативен Поглед22194Доц. Александър Сивилов: България би спечелила, в случай че стане остров на непоклатимост, само че няма индикации за товаАлтернативен Поглед374131Проф. Андрей Пантев: Русофобите у нас са неблагодарници, които през днешния ден щяха да приказват на турскиАлтернативен Поглед139815Проф. Нако Стефанов: България е превърната в глобоколония
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ