Георги Стойчев: Българското висше образование се доближава до нуждите на пазара на труда
В българското висше обучение има 52 разнообразни професионални посоки. Софийският университет е водач в 22 от тези 52 ранглисти. Той е най-голямото, най-разпознаваемото висше учебно заведение, само че надалеч не е единственият избор. Това сподели Георги Стойчев – изпълнителен шеф на Институт " Отворено общество “ - София, в предаването " Денят на фокус “ на Радио " Фокус “. Той заключи резултатите от 13-то подред издание на Рейтинговата система на висшите учебни заведения в България. Тя съпоставя представянето на 51 висши учебни заведения в границите на 52 професионални посоки въз основа на десетки индикатори, измерващи разнообразни аспекти на образователния развой. Изследването се прави от Институт " Отворено общество “ – София и " Сирма Солюшънс “ по поръчка на МОН, а началник на екипа е Георги Стойчев.
Най-старото и най-голямо висше учебно заведение в страната господства българското висше обучение като цяло, уточни той. Софийският университет е първи в посоки, свързани с естествените науки, като биология, химия, науки за Земята, първи в филантропични посоки, като философия, социология, право, първи в направление стопанска система.
Изследването демонстрира, че направлението, към което се насочват кандидат-студентите с най-голям триумф от тапия за приблизително обучение, е медицината. С най-голям триумф от тапия в съответната компетентност в съответно висше учебно заведение са студентите от първи курс в направление " Информатика и компютърни науки “ в Софийския университет.
Данните демонстрират, че през последните 10 години все по-голям дял от кандидат-студентите се насочват към специалности, които са по-добре свързани с пазара на труда. " Българското висше обучение през последните години образова повече лекари, повече учители, повече инженери за сметка да вземем за пример на по-малко икономисти, прависти, хора, които учат администрация и ръководство. Това е развой, който води до усъвършенстване на структурата на висшето обучение и приближаване на структурата му до потребностите на пазара на труда. В резултат на това ние следим и доста по-добра реализация на приключилите. С всяка последваща година виждаме по-високи приходи на приключилите, по-ниска безработица, по-висока реализация на позиции за висше обучение “, регистрира Георги Стойчев.
Данните демонстрират, че преди към 10 години 46% от студентите са работили на позиция, за която се изисква висше обучение пет години след довеждане докрай на университета. Сега делът им се е нараснал до съвсем 60%. " Това е един от сигналите, че българското висше обучение се приближава до потребностите на пазара на труда “, добави специалистът.
Важно е освен какво, само че и къде избират да учат кандидат-студентите, акцентира Стойчев. " Ако сте приключили медицина да вземем за пример, близо 100% от приключилите тази компетентност се осъществят на позиция за висше обучение. Но в случай че сте приключили туризъм, 26% от приключилите се осъществят на позиция, за която се изисква висше обучение “, даде образци той.
Студентите в България през 2023 година са 180 000. Около 24 000 българи избират да учат в чужбина. 14 000 пък са задграничните студенти. " Това, което следим, е, че делът на тези, които напущат страната след довеждане докрай на висше обучение, сензитивно понижава. Ако преди 10 години 25% от приключилите не са се осигурявали в България, сега този % е към 14. “
Най-старото и най-голямо висше учебно заведение в страната господства българското висше обучение като цяло, уточни той. Софийският университет е първи в посоки, свързани с естествените науки, като биология, химия, науки за Земята, първи в филантропични посоки, като философия, социология, право, първи в направление стопанска система.
Изследването демонстрира, че направлението, към което се насочват кандидат-студентите с най-голям триумф от тапия за приблизително обучение, е медицината. С най-голям триумф от тапия в съответната компетентност в съответно висше учебно заведение са студентите от първи курс в направление " Информатика и компютърни науки “ в Софийския университет.
Данните демонстрират, че през последните 10 години все по-голям дял от кандидат-студентите се насочват към специалности, които са по-добре свързани с пазара на труда. " Българското висше обучение през последните години образова повече лекари, повече учители, повече инженери за сметка да вземем за пример на по-малко икономисти, прависти, хора, които учат администрация и ръководство. Това е развой, който води до усъвършенстване на структурата на висшето обучение и приближаване на структурата му до потребностите на пазара на труда. В резултат на това ние следим и доста по-добра реализация на приключилите. С всяка последваща година виждаме по-високи приходи на приключилите, по-ниска безработица, по-висока реализация на позиции за висше обучение “, регистрира Георги Стойчев.
Данните демонстрират, че преди към 10 години 46% от студентите са работили на позиция, за която се изисква висше обучение пет години след довеждане докрай на университета. Сега делът им се е нараснал до съвсем 60%. " Това е един от сигналите, че българското висше обучение се приближава до потребностите на пазара на труда “, добави специалистът.
Важно е освен какво, само че и къде избират да учат кандидат-студентите, акцентира Стойчев. " Ако сте приключили медицина да вземем за пример, близо 100% от приключилите тази компетентност се осъществят на позиция за висше обучение. Но в случай че сте приключили туризъм, 26% от приключилите се осъществят на позиция, за която се изисква висше обучение “, даде образци той.
Студентите в България през 2023 година са 180 000. Около 24 000 българи избират да учат в чужбина. 14 000 пък са задграничните студенти. " Това, което следим, е, че делът на тези, които напущат страната след довеждане докрай на висше обучение, сензитивно понижава. Ако преди 10 години 25% от приключилите не са се осигурявали в България, сега този % е към 14. “
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ