В българския офицерски корпус през първите десетилетия на ХХ век

...
В българския офицерски корпус през първите десетилетия на ХХ век
Коментари Харесай

Ген. Владимир Заимов е военен герой, но и руски шпионин

В българския офицерски корпус през първите десетилетия на ХХ век израстват значими фигури, които дават своя принос за развиването на родната войска. Но има и персони, чиито живот е изпълнен с впечатляващи инциденти. Сред тях се откроява ген. Владимир Заимов. Неговата кариера минава през крайни нюанси и провокира разнопосочни оценки.

Владимир Стоянов Заимов (1888-1942) е роден в град Кюстендил. Той е със значимо родословие. Баща му Стоян Заимов е националреволюционер, деятел на Трети врачански революционен окръг през Априлското въстание. След Освобождението през 1878 година е шеф на Педагогическото учебно заведение в Кюстендил. Основоположник на българската мемоарна традиция, създател на книгата " Миналото ".

Самият Владимир Заимов приключва Военното учебно заведение в София през 1907 година със званието подпоручик. Започва военната си работа в 8-и артилерийски полк в Стара Загора. Участва в Балканските войни и в Първата международна война. За проявени войнски качества

два пъти е притежател на ордена " За смелост ".

През 1923 година, в качеството си на пълководец на артилерийски дивизион, предотвратява разстрел на задържани комунисти в Сливен след Септемврийското въстание. В идващите години интензивно съдействува за модернизирането на българската артилерия. Служи в Шуменския и Софийския гарнизон. Военната му кариера се развива в 4-ти артилерийски полк, 1-ви гаубичен полк, 3-то артилерийско ремонтно конно хранилище и като шеф на боен отдел на Арсенала. След това е назначен за хазаин на Военната фабрика и за шеф на Географския институт.

Промяна в неговите отговорности настава след преврата на 19 май 1934 година Със званието полковник Владимир Заимов е назначен за контрольор на артилерията, а по-късно за пълководец на 4-та пехотна преславска дивизия. Година по-късно е нараснал в чин генерал-майор, а на последния конгрес на Военния съюз (18 август 1935 г.) поема длъжността политически секретар на организацията. Военният министър Стефан Цанев отхвърля да участва и не признава определеното управление. Веднага по-късно най-активните участници в съюза, включително и военачалник Заимов, са обвинени за присъединяване в опит за прелом и уволнени от армията. През идващите месеци той интензивно контактува с разнообразни политически кръгове и се пробва да откри поддръжка за ново държавно управление, което да бъде управлявано от Георги Кьосеиванов. През есента на 1935 година Дамян Велчев и най-радикалната група във Военния съюз вършат нов опит за прелом, който е осуетен още при подготовката му. На проведения правосъден развой е притеглен и военачалник Заимов, само че е оневинен заради липса на доказателства.

По време на Втората международна война настава

внезапен поврат в живота на ген. Владимир Заимов.

Той праволинейно заема русофилска позиция и е съперник на включването на България във военните дейности. В този подтекст влиза във връзка със руските военни аташета Т. Б. Сухоруков и А. И. Бенедиктов, на които предава информация. Работи под псевдонима " Азорский ". От руското посолство в София получава към 120 000 лв., които изразходва за наеми на квартири, абонаментни жп карти и за визити на кафенета, сладкарници и заведения за хранене. Арестуван е на 22 март 1942 година Обвинен е в основаването на шпионска група в интерес на руското разузнаване, която сервира военни данни за България, Германия, Турция, Гърция и за други страни. Обвиненията се основават най-много на показанията на племенника му Евгени Чемширов. Генерал Заимов лежи три месеца в ареста без избрана от съда мярка за неотклонение. В настолната книга на Софийския военнополеви съд е записано, че липсват материални доказателства. Неговите юристи - запасният полковник Владимир Тумпаров и Димитър Бочаров, настояват, че информацията, която генералът предава на бележки при редки срещи на улицата със секретаря на руското военно аташе, не съставляват строго охранявана държавна загадка. Пред правосъдния състав военачалник Заимов декларира: " Обвиняват ме, че съм изменил на България. Но с какво съм увредил на страната ни. Като българин и славянин, аз правех единствено едно - изпълнявах свещения си дълг към България и славянството... Истината е единствено една - аз обичам своя народ, служих му правилно и правдиво през целия си умишлен живот... ".

Въпреки това военачалник Заимов е

наказан на гибел посредством разстрел.

Присъдата е изпълнена в деня на произнасянето на 1 юни 1942 година на Гарнизонното стрелбище в София от команда бойци. След констатиране на гибелта от лекаря доктор Любомир Славчев трупът на наказания е предаден на Столичното военно комендантство за погребение. Същия ден радио " Москва " оповестява: " Българи на колене! Днес е разстрелян военачалник Владимир Заимов ". А на Източния фронт в негова памет за 1 минута са прекъснати артилерийските изстрели. Молбата за опрощение стига до цар Борис ІІІ по-късно. Паричната санкция от 500 000 лв. е опростена от министъра на финансите Добри Божилов в кабинета на Богдан Филов. Ала монархът употребява разстрела на генерала, с цел да отхвърли за следващ път натиска от страна на нацистите за изпращане на български войски на Източния фронт с сбитата фраза: " Как желаете да водиме война против Русия, откакто самите мои генерали са русофили? ".

Името на военачалник Заимов провокира крайни реакции на ръководещите и през идващите десетилетия. След политическите промени на 9 септември 1944 година почитането на военачалник Владимир Заимов е осезаемо. През май 1945 година присъдата е преразгледана и анулирана. По този метод той е оправдан. Награден е със руските ордени " Червено знаме " и " Ленин ". През 1972 година посмъртно е почетен със званието " Герой на Съветския съюз ". Един от централните булеварди в София, който води от паметника на Васил Левски към гара Подуене, както и прилежащият парк са наречени на негово име.

След 10 ноември 1989 година булевардът е преименуван на " Янко Сакъзов ". В продължение на 15 години паркът се назовава " Оборище ". След отрицателната реакция на живущите към зелената повърхност предходното му наименование е възобновено. През 1966 година пък по екраните на кината е пуснат игрален филм " Цар и военачалник ", отдаден на цар Борис ІІІ и военачалник Заимов. Режисьор е Въло Радев, а основните функции се извършват от Наум Шопов и Петър Слабаков.
Източник: segabg.com


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР