Кумичане пази момите от страшния змей
В българския национален календар съществува едно разбъркване на езичество и християнство. И това се вижда и в празничната обредност към Великден и предхождащите го празници.
Докато Възкресение Христово е празник най-вече с християнска устременост, празнуваните седмица по-рано Лазаровден и Цветница носят в себе си мемоари за българските национални традиции, някои от които съществуват още преди възникването на учението на Исус Христос.
В църковния календар Лазаровден е обвързван със случката, при която Божият наследник демонстрира свръхестествените си качества, като възкресява мъртвия Лазар. В националната митология обаче Лазар е полубог, заповедник на горите. С огромна секира в ръце той чисти пущинаците и ги трансформира в чисти и плодородни ниви, които хората сеят, с цел да имат храна на трапезата си. Днес, несъмнено, не може да се откри по какъв начин честването на повелителя на горите се е преобразувало в циркулиране на момите по къщите и пеене и наричане за здраве и благодат. За девойките лазаруването е това, което е коледуването за момчетата, а точно преход от детството към израстването. Момче, което е стъпало да коледува, към този момент е момък, който може да се грижи за семейство и да им поколение. Момиче, което е стъпало да лазарува, може да се момее, да има ухажори, да гради дом и да ражда и отглежда деца. Поради това някои от обичаите, които се извършват на Лазаровден и Цветница, са свързани с гадаене за бъдещето на девойките.
Премяна
На Лазаровден рано сутринта девойките, облечени в нови облекла, пременени и със сплетени дебели плитки коси на главата, обикалят, пеят, играят и назовават. Изборът на песните зависи от членовете на фамилията, което посещават. В тях те възпяват щедростта на стопанина, домошарството на стопанката, хубостта на момата или бъдещото фамилно благополучие на младото семейство, в чийто дом са стъпили. В знак на признателност, че са почели дома им, стопаните подаряват лазарките с дребни пари, яйца и дребни сладки. В лазаруването сходно на други национални традиции има възрастова подчиненост, която се съблюдава. До обед по къщите обикалят дребните лазарки, следобяд потеглят огромните.
В доста елементи на България на Лазаровден се извършва и ритуалът бунек, прочут още и като буенек, отдаден на основаването на бъдещото семейство. Една от момите се облича като момък – с мъжка риза, калпак на главата и дървена сабя в ръка. Това е така наречен бунек. Друго момиче, нормално най-малкото в групата, е облечено в булчински облекла, забулено с алена забрадка през лицето. Младоженците играят буен танц, уподобяващ значително ухажващия танц на животните. Докато двамата млади се надпреварват в танца, останалите лазарки от групата играят отворено хоро, като подскачат високо, с цел да порастват посевите високо и да се плодят животните.
Кривак
На някои места пък вместо младоженец и младоженка основните герои в лазарската група са двама " мъже ", носещи единият секира, а другият дрянов кривак. Ролите на двамата мъже, несъмнено, се извършват от девойки. Когато влязат в набелязаната къща, двамата въоръжени подвигат кривака и балтията нагоре, а останалите ги заобикалят в кръг. В кръга влизат четири лазарки със забулени лица, които танцуват към момите с криваците, като по този метод правят имитативно оприличаване на животинското ухажване и избор на сътрудник в живота. Каквито и да са детайлите в другите елементи на България, празникът лазаруване приключва с доста забавление, песни и танци. Според етнографите смисълът на този празник е подражаване на сакралната брачна гала, която в езическото общество се е правила обичайно с пукването на пролетта. Както напролет се е зараждал новият живот, по този начин това е било най-подходящото годишно време и за създаване на нов дом и семейство и основаване на нов живот и поколение.
Венци
За разлика от Лазаровден, в който има разбъркване на езически и предхристиянски ритуали и обреди, Цветница (Връбница) е празник с много по-изчистен откъм символика смисъл. На този ден се прави обичаят кумичене. Момите отиват на река и хвърлят в течащата вода венците си. Онази, чийто венец изпревари останалите по течението, става кумица и приема останалите лазарки на посетители вкъщи си, като до такава степен е носена на ръце от приятелките си. Старият смисъл на кумиченето е било с изключение на за здраве и за изобилие момите да бъдат защитени и от похищаването от страшния дракон. В другите елементи на страната обичаят кумичене има и свои разновидности. На някои места на реката всяка от момите носи направен от самата нея ритуален самун, наименуван кукла. Избират място, където водата тече по-тихо. Всяка мома сама изрязва с ножче тънки залъци от хляба си. Всички залци се подреждат върху късо плоско дърво. Когато всички залъци са подредени, дървото се потапя по този начин, че частите самун да заплават. Онази, чийто залък победи останалите, става победителка и се употребява с уважението на останалите до Великден. На други места пък вместо части самун девойките си вършат лодчици от папур, които пускат да плават във водата.
Здраве
С налагане на християнството като публична вяра основателите на каноните смесват съществуващите до този миг езически обичаи и вярвания с новите. На Цветница се празнува влизането на Исус Христос в Йерусалим, яздещ на осел. Божият наследник е посрещнат с палмови клончета и цветя като същински израилски цар. На този празник в християнските църкви се освещават върбови клончета, които се раздават на хората за здраве. Клонките се отнасят у дома, като се има вяра, че пазят дома и фамилията до идната година. Според традицията се прави венче от върба, което се слага на пътната врата. Върбовите клончета символизират палмовите, с които Исус Христос е посрещнат в Йерусалим. И заради това Цветница се назовава още Палмова неделя. Избира се върбата, защото тя е първото дърво, което цъфти през този интервал. В нашата традиция има вярвания, че върбата е обвързвана с подземните божества и " оня свят ", в който са се преселили предците, написа " Телеграф ".
Докато Възкресение Христово е празник най-вече с християнска устременост, празнуваните седмица по-рано Лазаровден и Цветница носят в себе си мемоари за българските национални традиции, някои от които съществуват още преди възникването на учението на Исус Христос.
В църковния календар Лазаровден е обвързван със случката, при която Божият наследник демонстрира свръхестествените си качества, като възкресява мъртвия Лазар. В националната митология обаче Лазар е полубог, заповедник на горите. С огромна секира в ръце той чисти пущинаците и ги трансформира в чисти и плодородни ниви, които хората сеят, с цел да имат храна на трапезата си. Днес, несъмнено, не може да се откри по какъв начин честването на повелителя на горите се е преобразувало в циркулиране на момите по къщите и пеене и наричане за здраве и благодат. За девойките лазаруването е това, което е коледуването за момчетата, а точно преход от детството към израстването. Момче, което е стъпало да коледува, към този момент е момък, който може да се грижи за семейство и да им поколение. Момиче, което е стъпало да лазарува, може да се момее, да има ухажори, да гради дом и да ражда и отглежда деца. Поради това някои от обичаите, които се извършват на Лазаровден и Цветница, са свързани с гадаене за бъдещето на девойките.
Премяна
На Лазаровден рано сутринта девойките, облечени в нови облекла, пременени и със сплетени дебели плитки коси на главата, обикалят, пеят, играят и назовават. Изборът на песните зависи от членовете на фамилията, което посещават. В тях те възпяват щедростта на стопанина, домошарството на стопанката, хубостта на момата или бъдещото фамилно благополучие на младото семейство, в чийто дом са стъпили. В знак на признателност, че са почели дома им, стопаните подаряват лазарките с дребни пари, яйца и дребни сладки. В лазаруването сходно на други национални традиции има възрастова подчиненост, която се съблюдава. До обед по къщите обикалят дребните лазарки, следобяд потеглят огромните.
В доста елементи на България на Лазаровден се извършва и ритуалът бунек, прочут още и като буенек, отдаден на основаването на бъдещото семейство. Една от момите се облича като момък – с мъжка риза, калпак на главата и дървена сабя в ръка. Това е така наречен бунек. Друго момиче, нормално най-малкото в групата, е облечено в булчински облекла, забулено с алена забрадка през лицето. Младоженците играят буен танц, уподобяващ значително ухажващия танц на животните. Докато двамата млади се надпреварват в танца, останалите лазарки от групата играят отворено хоро, като подскачат високо, с цел да порастват посевите високо и да се плодят животните.
Кривак
На някои места пък вместо младоженец и младоженка основните герои в лазарската група са двама " мъже ", носещи единият секира, а другият дрянов кривак. Ролите на двамата мъже, несъмнено, се извършват от девойки. Когато влязат в набелязаната къща, двамата въоръжени подвигат кривака и балтията нагоре, а останалите ги заобикалят в кръг. В кръга влизат четири лазарки със забулени лица, които танцуват към момите с криваците, като по този метод правят имитативно оприличаване на животинското ухажване и избор на сътрудник в живота. Каквито и да са детайлите в другите елементи на България, празникът лазаруване приключва с доста забавление, песни и танци. Според етнографите смисълът на този празник е подражаване на сакралната брачна гала, която в езическото общество се е правила обичайно с пукването на пролетта. Както напролет се е зараждал новият живот, по този начин това е било най-подходящото годишно време и за създаване на нов дом и семейство и основаване на нов живот и поколение.
Венци
За разлика от Лазаровден, в който има разбъркване на езически и предхристиянски ритуали и обреди, Цветница (Връбница) е празник с много по-изчистен откъм символика смисъл. На този ден се прави обичаят кумичене. Момите отиват на река и хвърлят в течащата вода венците си. Онази, чийто венец изпревари останалите по течението, става кумица и приема останалите лазарки на посетители вкъщи си, като до такава степен е носена на ръце от приятелките си. Старият смисъл на кумиченето е било с изключение на за здраве и за изобилие момите да бъдат защитени и от похищаването от страшния дракон. В другите елементи на страната обичаят кумичене има и свои разновидности. На някои места на реката всяка от момите носи направен от самата нея ритуален самун, наименуван кукла. Избират място, където водата тече по-тихо. Всяка мома сама изрязва с ножче тънки залъци от хляба си. Всички залци се подреждат върху късо плоско дърво. Когато всички залъци са подредени, дървото се потапя по този начин, че частите самун да заплават. Онази, чийто залък победи останалите, става победителка и се употребява с уважението на останалите до Великден. На други места пък вместо части самун девойките си вършат лодчици от папур, които пускат да плават във водата.
Здраве
С налагане на християнството като публична вяра основателите на каноните смесват съществуващите до този миг езически обичаи и вярвания с новите. На Цветница се празнува влизането на Исус Христос в Йерусалим, яздещ на осел. Божият наследник е посрещнат с палмови клончета и цветя като същински израилски цар. На този празник в християнските църкви се освещават върбови клончета, които се раздават на хората за здраве. Клонките се отнасят у дома, като се има вяра, че пазят дома и фамилията до идната година. Според традицията се прави венче от върба, което се слага на пътната врата. Върбовите клончета символизират палмовите, с които Исус Христос е посрещнат в Йерусалим. И заради това Цветница се назовава още Палмова неделя. Избира се върбата, защото тя е първото дърво, което цъфти през този интервал. В нашата традиция има вярвания, че върбата е обвързвана с подземните божества и " оня свят ", в който са се преселили предците, написа " Телеграф ".
Източник: inews.bg
КОМЕНТАРИ